Определение № 354 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3050/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Драматичен театър „Н. Й. В.“, чрез адв. М. Й., срещу въззивно решение № 46 от 17.12.2021 г. по в. гр. д. № 1418/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като краен резултат са уважени предявените от А. Ф. Г. против Драматичен театър „Н. Й. В.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД12-174/13.03.2020 г. на министъра на културата, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „директор на Драматичен театър „Н. Й. В.“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6138,24 лева за оставането му без работа поради незаконно уволнение, считано за шест месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1./ „Следва ли работодателят да мотивира в уволнителния акт по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения? Какво следва да е съдържанието на уволнителната заповед по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за да се счита за мотивирана?“ – сочи се противоречие с решение № 425/18.10.2011 г. по гр. д. № 1966/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 165/06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 202/19.06.2012 г. по гр. д. № 804/2011 г. на ВКС, IV ГО; 2./ „Какви са критериите за разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина?“ – сочи се противоречие с решение № 306/18.05.2010 г. по гр. д. № 1730/2009 г. на ВКС, IV ГО и др.; 3. „Необсъждането на всички доказателства по делото и възражения на въззиваемата страна води ли до необоснованост на решението на въззивния съд?“ – твърди се противоречие с решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 216/04.01.2011 г. по т.д. № 87/2010 г. на ВКС, ІІ ТО. При условията на евентуалност поставя същите въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна по делото А. Ф. Г. в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел за установено, че след проведен конкурс ищецът е класиран на първо място и е сключил с Министерството на културата Споразумение № РД12-545 от 09.08.2017 г. за заемане на длъжността „директор на Драматичен театър „Н. Й. В.“, като на същата дата е получил и длъжностна характеристика. В задълженията на лицето се е включвало да планира, ръководи и организира цялостната творческа, управленска и финансова дейност, като отговаря за създаването и разпространението на спектакли в областта на театралното изкуство, да изготви репертоарен план за следващата година, да е запознат с определени нормативни актове. Във връзка с проверка от инспектората към Министерството на културата е изготвен доклад от 25.07.2018 г. с констатации, че начинът на управление на персонала на театъра не показва добър мениджърски подход и организационната структура на институцията не е балансирана, две представления са с неуредени авторски права, както и че има неправомерно отчитане на приходи. Със заповед от 13.09.2018 г. на министъра на културата на А. Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на длъжността директор на театъра. Със заповед № РД12-174/13.03.2020 г., въз основа на установеното в доклада от 25.07.2018г., министърът на културата е прекратил трудовото правоотношение на А. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По делото са събрани писмени доказателства, че е проучван въпросът за притежаването и предоставянето на авторските права за пиесите „Ножица Трепач“ и „Моята безгранична любов“. От показанията на главната счетоводителка се установява, че двете пиеси са играни пред публика и са реализирали парични постъпления, без да са били уредени авторските права за тях с договор. Същата дава информация и за парични операции, извършвани при ръководенето на театъра от ищеца. В процесната заповед за уволнение е посочено, че цитираните два спектакъла са били без уредени авторски права, като по отношение на първия производствените разходи са надвишавали приходите от билети. Констатирано е още, че броят на изиграните представления за първото тримесечие на 2018 г. е по-малък от заложения в концепцията на директора, с която е спечелил конкурса. Въз основа на тези факти работодателят е направил изводи, че ищецът не е познавал законодателството, свързано с авторските права върху пиесите, както и че няма адекватна репертоарна политика. В заповедта е посочено още, че въз основа на проверки се установява липсата на информация за законосъобразно извършван контрол за разходване на средства (контролът е извършван фиктивно), както и че ищецът не познава нормите на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор. Установяват се нарушения на Закона за ограничаване на плащанията в брой и задължението на институцията да плаща само касово. Направен е извод, че А. Г. няма административно-управленски и ръководни качества. Въззивният съд е посочил, че липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа като основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да се обосновава с обективен дефицит на физически или интелектуални качества, които да се проявяват чрез липса на знания, умения и/или опит, необходими за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е за работодателя. Въззивният състав подробно е анализирал доводите в заповедта за уволнение и е стигнал до извода, че изводът за липса на качества у ищеца е необоснован. Според втората инстанция от писмените доказателства по делото е установено, че директорът се е опитвал да получи авторските права за двете пиеси, за да бъдат поставени на сцена пред публика, а липсата на сключен договор за това не означава твърдяната липса на знания за законодателството. Необоснован е и изводът за липса на адекватна репертоарна политика, тъй като е базиран на данни за брой изиграни представления само за тримесечен период и не доказва невъзможността за справяне с работата като трайно състояние. Относно твърденията за фиктивно извършван контрол върху разходите и нарушения в начина на плащане окръжният съд е приел, че същите са недоказани, но дори и при доказването им не биха обосновали обективна липса на знания и умения, а лошо изпълнение на възложената работа. Според въззивния състав тези две хипотези не са разграничени в процесната заповед. С оглед изложеното въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и е уважил предявените от него искове, като е изчислил дължимото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Решаващите изводи на съда за отмяна на процесната заповед за уволнение са свързани с това, че в нея, от една страна, са изброени обстоятелства, които са останали недоказани, а от друга страна, факти и обстоятелства, относими към неизпълнението на трудови функции, са квалифицирани неправилно като липса на качества и умения за ефективно изпълнение на възложената работа. Според втората инстанция работодателят не е направил разграничение между небрежното изпълнение или липса на изпълнение на трудовите функции поради субективното отношение на работника към трудовите му задължения и обективния дефицит на качества, необходими за ефективно изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл първият поставен от касатора въпрос е неотносим към спора, тъй като съдът не е обсъждал липсата на мотивираност на заповедта за уволнение. Изложението на касатора по поставения въпрос е свързано с преценката дали констатациите в заповедта водят до извод за липса на качества у ищеца за изпълнение на работата му. Тази преценка е по съществото на спора и е от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. Въпреки това следва да се посочи, че по поставения въпрос е налице задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, според която в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с тези задължителни постановки и не е формирал изводи, които да им противоречат. По втория въпрос не е налице твърдяното противоречие с Решение № 306 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2009 г., III ГО. В него е направено разграничение между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Посочено е, че от обективна страна и при двете основания може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателният или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност. В същата насока са и разсъжденията на въззивния съд, който в мотивите на решението си подробно е анализирал кога е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, съпоставил го е с лошото изпълнение на трудовите задължения като субективно отношение на работника към работата и е направил своите изводи. Третият въпрос е привързан към доводите на касатора за необоснованост на постановеното решение поради необсъждането на всички доводи и възражения и на определени доказателства, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Тези доводи са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът освен това не е обуславящ решаващите изводи на втората инстанция. Следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил мотиви кои нарушения на директора, изброени в уволнителната заповед, приема за недоказани, макар и да не е коментирал изрично защо не кредитира свидетелските показания относно твърдените нарушения. Нещо повече, съдът е аргументирал и защо, дори да бъдат доказани, тези нарушения не обосновават основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая и по трите поставени въпроса е налице константна практика на ВКС, която според разбиранията на настоящия състав не се нуждае от осъвременяване. Освен това касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. В допълнение следва да се посочи и следното: Както вече ВКС е разяснил в свое решение №60285 от 08.12.2021г. по гр.д.№3502/2018г. на 4-то г.о., основанията за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 1-12 КТ са определени от закона юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено, като те трябва да съществуват към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Незаконна е заповед за уволнение на основание, което е съществувало някога, по време на развитие на трудовото правоотношение, ако към датата на прекратяването му в цитираните хипотези, то не се установява. Това разбиране е трайно възприето в доктрината, както и в съдебната практика на ВС и ВКС – напр. в решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС е разяснено, че от значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение; основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и спазването на допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон (с изключение на предварителната закрила по чл. 333 КТ) трябва да са налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е възприето и в решение № 479/12 от 23.01.2013 г. по гр.дело № 82/2012 г. на ВКС, IV г.о. Няма основание да се приеме, а и законодателят не го е предвидил, че неизпълнението, некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции поради липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици следствие на недостатъчен опит или природни дадености, някога през годините, може да обуслови основание за уволнението му в по-късен момент по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ако тогава подобен дефицит в работата му не се установява. Изключението е, когато неизпълнението на трудовите задължения съставлява дисциплинарно нарушение, за което работодателят може да наложи дисциплинарно наказание вече в сроковете по чл.194 КТ. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни и липсата им трябва да е трайна; не се касае за спорадични или несъществени пропуски. От това несъмнено следва, че липсата на качества у работника/служителя се наблюдава в продължителен период от време преди уволнението, само че важното е това състояние да е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Установените някога пропуски в работата не предполагат, че работникът продължава да допуска същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението. Работодателят – ответник по иска следва да установи чрез пълно главно доказване наличието на основанието към момента уволнение. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения някога във времето, а освобождаване от работник, който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества. Ако в годините и по време на работа работникът е подобрил работата си, като вече не се забелязват личностни или професионални дефицити, то тогава интересът на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него по чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК не съществува, а уволнението е незаконно поради липса на основание. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изхода на касационното дело касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските, сторени за адвокатско възнаграждение, в размер на 1400 лв. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,