Определение № 2620 от 29.05.2024 г. на ВКС по д. № 4628/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по гр.д. №376/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 85 861,46 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 121 264,46 лв. /или за разликата от 35 400 лв./ искът на касатора срещу М. Г. по чл.284, ал.2 ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Поставя като „нуждаещи се от отговор“ следните въпроси от предмета на спора/ уточнени и смислово групирани, за да се избегнат повторения – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/: Допустимо ли е доказване на плащане по сделка с гласни доказателства? По отношение на сделка за продажба какво точно може да се доказва със св. показания? До каква сума, при ограниченията на ГПК, за плащания по сделки следва да се допуснат св. показания? Допустимо ли е кредитиране на св. показание за теглене и предаване на сума на трето лице, при изричното изявление на третото лице, обективирано в официален документ, за получаване на различна от твърдяната сума? Правилно ли е кредитирането на св. показание за плащане при наличието на насрещно такова за отсъствие на плащане по сделката, респ. за наличие на прикрита сделка – замяна, а не продажба? Според касатора по отношение на тези въпроси напълно отсъства анализ и съобразяване, а те са от съществено значение за основателността на претенцията. Касаторът намира, че следва да бъде допуснат до обсъждане въпросът за допустимостта на свидетелските показания за извършено плащане / предаване на продажна цена/ при наличие на изявление на страните по сделката в официален свидетелстващ документ и следва ли по делото да е прието за обсъждане изявление за симулативност на сделката досежно продажната цена, респ. да е открито производство по чл.193 ГПК, за съобразяване на ограничението на чл.164 ГПК за допускане на св. показания, като при самото съобразяване на истинността и достоверността им следва ли съдът да обясни защо приема официалните изявления на страните по сделката за недостоверни и оборени? Касаторът поставя и процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички приети по делото доказателства и защитните позиции на страните, в съответствие с чл.235 и 236, ал.2 ГПК и като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните. Намира, че този въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС – ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г. и ППВС №1/85 г. и от него логично следва въпросът за дължимите от касационната инстанция действия след евентуална констатация на пропуск на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и на доводите и възраженията на страните. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли частично иска въззивният съд е приел, че в настоящия случай между страните са възникнали облигационни отношения по договор за поръчка, сключен с конклудентни действия, доколкото с нарочно упълномощаване ищецът е предоставил представителна власт на ответника да сключи от негово име договор за продажба на негов имот, като платената по сметка на пълномощника цена се счита за платена към упълномощителя - продавач. За да се освободи от отговорността, която е възникнала за него като довереник ответникът по иска следва да установи, че получените средства от продажбата са преведени на доверителя-ищец или самият пълномощник се е разпоредил с тях в негов интерес. Изпълнението на всички задължения на пълномощника в качеството му на довереник може да се доказва със свидетелски показания, макар пълномощното да е писмено, тъй като те произтичат не от писменото пълномощно, а от неформалния договор за мандат. Въззивният състав, обсъждайки събраните по делото доказателства (гласни и писмени) в тяхната съвкупност и взаимовръзка е приел за доказани следните факти: Ищецът е платил на своята сестра сумата от 15 000 лв. за покупка на имот във връзка с уреждане на техни наследствени отношения. За този извод съдът е взел предвид нотариалния акт и вписаната в него цена, както и показанията на свидетелите, които сочат, че ищецът поискал от ответника/негов син/ да изтегли суми, които да предаде на леля си. Съдът е приел още, че освен посочената сума в нотариалния акт ответникът е изтеглил (по данни на св. Х. около октомври месец) и предал на леля си по нареждане на баща си сума от 30 000 лв. (включваща посочената цена от 15 000 лв.). За настоящият процес е ирелевантно дали останалите 15 000 лв. са били свързани със сделката между роднините или с някаква друга тяхна уговорка. Съдът е приел за установено от гласните доказателства, че сумите са изтеглени по нареждане на ищеца и предадени пак по негово искане на трето лице, като тези факти се удостоверяват и от разпечатка от сметка на л. 64; от нея е видно, че в периода от края на м. октомври до сключването на сделката на 14.12.2018 г. са изтеглени суми по-големи от посочената в нот. акт, но в евро. На следващо място по делото се установява, че ищецът е закупил водни колела – три броя, всяко от които на стойност от 1000 лв. За този извод съдът кредитира показанията на св., тъй като тя е имала по-близки контакти към онзи момент с ищеца и е знаела как той разходва средствата си, за разлика от св. Н. (посочил, че всички водни колела са за 1000 лв.), който изтъква, че се чува с ищеца, споделят си проблемите си, но не е присъствал на неговите решения. Установява се още, че ищецът е закупил автомобил "Ауди" на стойност от 400 лв. според договора, които пари също са му били предадени от ответника, по данни от свидетелските показания. Следва да се приеме за доказано още, че автомобилът "Нисан", закупен на името на св. Кръчмарска с договор от 18.02.2019 г. на стойност от 2000 лв. също е със средства, които са били получени от продажбата на процесния апартамент. Тези средства са предадени от ответника на продавача на колата по нареждане на ищеца, което е достатъчно да се приеме, че е налице изпълнение по отчетната сделка. Няма основание да се счита, че показанията на свидетелката в тази насока са недостоверни, нито че подобен разход в нейна полза от ищеца е необоснован – към онзи момент те са били в добри отношения и раздялата им е настъпила след това - през август 2019 г. след скандал през пролетта на същата година. Въззивният съд съдът е приел, че не може да игнорира напълно показанията на разпитаните свидетелки К. и Х.. Едната е бивш интимен партньор на ищеца, а другата бивш негов бизнес партньор, но това не е достатъчно, за да мотивира извод за предубеденост или за неверни показания. От развоя на делото те не биха имали материално облагодетелстване, а и показанията им (в частта, в която са кредитирани от въззивния състав) са дадени под страх от наказателна отговорност и не са оборени от другите доказателства, събрани по делото. При събраната и анализирана доказателствена съвкупност въззивния съд е приел като краен извод, че ответникът по делото е изпълнил (и доказал изпълнение) по мандата за сума в общ размер от 35 400 лв., за която искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При тези данни по делото ВКС намира, че касационно обжалване не следва да се допуска по въпросите, свързани с обсъждането и оценката на свидетелските показания и доказването с тях на посочените от въззивния съд факти. Във връзка с тези въпроси касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1 ГПК, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, нито е уточнил и мотивирал позоваването си на чл.280, ал.2 ГПК. Освен това въпросите са разработени в практиката на ВКС – цитираното от въззивния съд р. по гр.д. №706/17 г. на четвърто г.о. на ВКС, р. по гр.д. №4617/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №165/20 г. на четвърто г.о. на ВКС и др., на която въззивното решение съответства. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса, свързан с надлежната му мотивираност, съгл. чл.235 и 236 ГПК. В мотивите си въззивният съд е преценил събраните по делото доказателства, изложил е съображения за тяхната допустимост и достоверност и подробно е обсъдил възраженията и доводите на страните,излагайки собствени мотиви по съществото на спора. Така е спазил указанията в цитираната от касатора задължителна практика на ВС, както и в по-новата практика на ВКС – ТР №1/2001 г.ОСГК и ТР №1/13 г. ОСГТК на ВКС. Не се установяват сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.