Определение № 686 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 572/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. Г. чрез пълномощника му адвокат Е. Т. против решение № 345 от 27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 473 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 260001 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 656/2020 г. на Районен съд - Чирпан и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. Л. Г. и Г. Л. Г. против „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, гр. Пловдив установителен иск за собственост на НИВА в местността „К. б.", с площ от 5.102 дка, четвърта категория, съставляваща имот № *, по плана за земеразделяне на землището на [населено място], ЕКНМ *, [община], С. о., при посочени граници. „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, гр. Пловдив е подало чрез пълномощника си адвокат Н. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Ищците са основали претендираното право на собственост на наследяване от Л. Г. Г. и договор за покупко-продажба от 4.05.1999 г., с който наследодателят е закупил процесния имот от И. Г. Г.. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е закупило имота от И. Г. Г. с договор да покупко-продажба от 7.10.2014 г., като праводателката им е била собственик, евентуално, ако е извършила предходно разпореждане отново е придобила имота по давност, евентуално – дружеството е придобило имота чрез добросъвестно владение, евентуално чрез недобросъвестно владение, присъединявайки и владението на И. Г.. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е бил възстановена на И. Г. Г. с решение № 09.27 от 22.08.1996 г. на ПК - с. Братя Даскалови. Ищците И. Л. Г. и Г. Л. Г. са наследници по закон на баща си Л. Г. Г., починал на 24.08.2015 г. С нотариален акт № 53, том ІІ, peг. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус № * Л. Г. Г. е закупил имота от И. Г. Г.. С нотариален акт № 164 от 07.10.2014 г., том. 3, рег. № 2089, дело № 536/2014 г. на помощник – нотариус по заместване Т. С. – И. И. Г. Г. е продала същия имот на „Тракия Еко Петрол" ЕООД. От 2008 г. имотът е предоставен чрез договор за наем за обработване на ЗП Г. Д. П.-М.. В регистъра на земеделските земи от 22.05.2013 г. като негов собственик е записана И. Г. Г.. На 14.02.2011 г. същата е сключила със ЗП Г. Д. П.-М. договор за наем да срок от 10 години. След 2014 г. имотът се е обработвал от същия земеделски производител, а като собственик е записано ответното дружество. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля С. П., служител на ЗП Г. Д. П.-М.. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че към 2014 г. И. Г. Г. не е била собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредила с него през 1999 г. в ползва на наследодателят на ищците. Договорът от 7.10.2014 г. не е нищожен, но не е породил вещно-прехвърлителен ефект, поради което ответното дружество не се легитимира като собственик въз основа на него. Съдът е приел за основателно възражението на „Тракия Еко Петрол" ЕООД за придобиване на собствеността чрез петгодишно добросъвестно владение. Посочил е, че договорът по нотариален акт № 164 от 07.10.2014 г., том. 3, рег. № 2089, дело № 536/2014 г. съставлява правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, като липсват данни към датата на сделката купувачът да е знаел, че праводателят му не е собственик, тъй като вече е продал същата земеделска земя на друго лице. Последващото узнаване на това обстоятелство не влияе на добросъвестността. Ответникът е осъществявал владението в срока по чл. 79, ал. 2 ЗС и не е установено владението да е било прекъсвано – подаването на жалба в прокуратурата не оказва влияние на упражняваното владение и не го прекъсва. Към датата на предявяване на настоящия иск – 26.10.2020 г. – собствеността е придобита от ответното дружество. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. Л. Г. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с доводите, че очевидно необосновано съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, който е служител на страна по делото, както и че очевидно неправилно се е позовал на липсата на твърдения в исковата молба за прекъсване или спиране на давността, доколкото при предявяване на иска ищците не са можели да знаят, че ответникът ще се позове на давност. Посочените доводи не обосновават допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Съдът е извел фактическите си изводи въз основа на представените писмени доказателства, а показанията на свидетеля са обсъдени само доколкото потвърждават вече установеното от останалите доказателства. Констатацията, че в исковата молба липсват твърдения давността да е спирана или прекъсвана са само допълнително съображение след обсъждане на представените доказателства за извършени от ищците справки в общината и Агенцията по вписванията и за подаден сигнал н прокуратурата, за които е посочил, че не прекъсват давността с оглед нормата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 60131 от 8.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г., І г. о., поради необсъждане на съображенията в отговора на въззивната жалба (че договор без вещно-транслативен ефект не е правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС съгласно разясненията в ППВС 6/1974 г., т. ІІІ; че след като ответникът претендира да е собственик на основание договор за покупко-продажба, той не може да придобие същото право на друго основание; че ищците не са бездействали и не са се дезитересирали от собствеността си). Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съдът не е длъжен буквално да възпроизведе формулировката на наведените от страната доводи. Същият следва да ги квалифицира правно и да ги обсъди съобразно установените факти и приложимите към спора правни норми. Видно от мотивите на въззивното решение всеки от посочените доводи е квалифициран и обсъден – именно защото след като веднъж е придобито правото на собственост, същото не може да се придобие на друго основание, съдът след като е отрекъл вещно-транслативния ефект на договора за покупко-продажба е разгледал наведеното евентуално придобивно основание; изложени са мотиви защо договор, сключен с несобственик, който не е породи вещно-транслативен ефект, съставлява правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС; както и че твърдените от ищците действия, от които извеждат тезата, че не са се дезинтересирали от имота, не са довели до спиране или прекъсване на давностното владение. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя следните въпроси: 1) придобиването на имот чрез покупко-продажба опровергава ли наличието на намерение за своене на същия този имот, довело до неговото придобиване, поради изтекла придобивна давност; 2) налице ли е дезинтересованост от имота, когато същият е посещаван от действителния собственик, както и от роднини на последния, когато и както сметнат за необходимво; счита ли се за бездействие в случая обръщането към общината, Агенцията по вписвания, прокуратурата; 3) води ли до невъзможност за разширително тълкуване на понятието в чл. 116 ЗЗД „възражение“ в различните му проявления. Първият от поставените въпроси е свързан с тезата на касаторът, че след като ответникът твърди, че е собственик въз основа на договора за покупко-продажба от 7.10.2014 г., то е невъзможно да придобие имота на друго основание след като вече веднъж го е придобил. Въпросът е изцяло неотносим към данните по делото. Нито ответникът е твърдял, нито съдът е приел, че ответното дружество е придобило собствеността въз основа на договора за покупко-продажба, а впоследствие и по давност. Придобивните основания са били заявени при условията на евентуалност и именно защото съдът е формирал извод, че договора за покупко-продажба е сключен с несобственик, е разгледал евентуалното придобивно основание и само въз основа на него и приел, че е придобита собствеността. Вторият и третият въпрос са свързани с изводите на съда, че по делото не са представени доказателства, установяващи прекъсване на давността, но по тях не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В практиката на ВКС - решение № 376/12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012, І г. о,, Решение № 93 от 9.07.2019 г. по гр. д. № 3295/2018 г., I г. о., Решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г., II г. о., Решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г., II г. о., решение № 100 от 4.11.2019 г. по гр. д. № 3876/2018 г., II г. о., решение № 30 от 1.07.2020 г. по гр. д. № 599/2019 г., II г. о. – че владението, а съответно и придобивната давност се прекъсват само с предявяване на иск за собственост или съдебна делба от собственика срещу владелеца, както и че други действия извън посочените не водят до прекъсване на давността, нито смущават владението. Това тълкуване дава отговор и на втория въпрос, тъй като законът свързва изгубване на правото на собственост, поради придобиването му от друго лице по давност, с бездействието на собственика да предяви правата си по исков ред, като без значение е дали това бездействие се дължи на дезинтересиране от собствеността или поради неправилна преценка какви действия следва да се предприемат за защитата й (щом владението не е било скрито и собственикът е узнал да завладяването на правата му). С оглед изхода на настоящото производство И. Л. Г. следва да възстанови на „Тракия Еко Петрол“ ЕООД, гр. Пловдив направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., заплатени на Адвокатско дружество „Б. и П.“ и съставляващи възнаграждение на адвокат Н. П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение