Определение № 2096 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2026 г.

Производството е по чл.7, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на адв. А. Е. К. и адв. П. В. С. и по жалба на адв. Г. Д. Г. и адв. М. А. против решение № 1942/05.02.2026г. на Висшия адвокатски съвет. С това решение са оставени без уважение жалбата на адв. К. и адв.С., към която се е присъединила и адв. И. Л., и жалбата на адвокатите Г. и А., подадени срещу решение № 25 на Избирателната комисия по Протокол № 11/25.01.2026г. за избор на делегати от Софийската адвокатска колегия за Общото събрание на адвокатите в страната за 2026г. В жалбите са развити подробни съображения за недопустимост и незаконосъобразност на решението на Висшия адвокатски съвет, като постановено в нарушение на основни правила по Закона за адвокатурата, в противоречие с фундаментални изисквания за справедлив процес и гарантиране правото на защита на жалбоподателите по чл. 47 и сл. от ХОПЕС и чл.6 ЕКПЧОС. Сочи се, че оспореното решение е взето при грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 112, ал.4 ЗАдв, доколкото шестима от петнадесетте членове на Висшия адвокатски съвет са избрани за делегати на Общото събрание на адвокатите в страната за 2026г., поради което по аргумент от чл.115, ал.2 ЗАдв са загубили качеството „член на ВАдвС. Предвид това според жалбоподателите решението от 05.02.2026г. е нищожно, като прието от частично незаконен състав и постановено при липса на законоустановения кворум. По този начин част от жалбоподателите считат, че са нарушени всякакви норми на правовата държава, както и правото на защита на всеки едни български адвокат. В жалбите подробно са изброени и конкретни нарушения на изборния процес, детайлно уреден в Закона за адвокатурата. Искането е да бъде отменено решението № 1942/05.02.2026г. на Висшия адвокатски съвет, както и решение № 25 на Избирателната комисия по Протокол № 11/25.01.2026г. за избор на делегати от Софийската адвокатска колегия за Общото събрание на адвокатите в страната за 2026г. Адвокатите К. и С. са направили искане, съставът на ВКС да сезира Конституционния съд на Република България по реда на чл. 150, ал.2 от Конституцията на РБ за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал.5 ЗАдв, с оглед преграждащото й действие в това производство и поради противоречие с чл.4, ал.1, във вр. с чл.56 и чл.10 от Конституцията на РБ. Ответникът по жалбите – Висшия адвокатски съвет, ги оспорва като недопустими, с оглед изричната разпоредба на чл.99, ал.5 ЗАдв. Излага съображения, че ВКС е компетентен на упражни контрол за законосъобразност на решения на ВАдвС само в изрично предвидените в закона случаи, а оспореното решение не попада в тях. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадените жалби за недопустими по следните съображения: Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол от ВКС актовете на Висшия адвокатски съвет. Това са случаите, в които се обжалва: 1. решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия - чл. 7 ЗАдв; 2. отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта - чл.9, ал.6 ЗАдв; 3. решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в РБългария - чл. 10, ал. 5 ЗАдв; 4. решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл. 16, ал. 4 ЗАдв; 5. решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати в Единния регистър - чл. 53, ал. 2 ЗАдв; 6. решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл. 61, ал. 4 ЗАдв, както и в случаите по чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 3 ЗАдв, и то при наличието на правен интерес от обжалването. В изброените хипотези решенията на адвокатския съвет подлежат на съдебен контрол, тъй като са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. Подлежи на обжалване пред ВКС и решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора за органи на адвокатската колегия - чл. 106, ал. 4 ЗАдв. В чл. 116, ал.1 ЗАдв е предвидена възможност да бъде оспорена законосъобразността на избора пред Върховния касационен съд. Според чл.130, ал. 2 от ЗАдв подлежат на обжалване пред ВКС решенията на Висшия дисциплинарен съд. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл.134, ал.1 от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл.2, ал. 1 от ЗАдв, съгласно, който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага ограничаването на външната намеса в работата на адвокатурата, което е основание за изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗАдв, тъй като се касае за обща норма регламентираща осъществявания от Висшия адвокатски съвет вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал.5-ал.7 от ЗАдв. В този смисъл е и трайно установената съдебната практика на ВКС (определение № 1746/08.04.2025г. по гр.д. № 809/2025г. на ІV ГО и цитираните в него решения и определения, определение № 3818/25.07.2025г. по ч.гр.д. № 1842/2025г. на ІV ГО, определение № 243/ 13.06.2019г. по гр.д. № 1243/2019г. на ІV ГО и др.), която изцяло се споделя от този състав. В случая обжалваното от адвокатите К., С., Г. и А. решение на ВАдвС от 05.02.2026г., с което са оставени без уважение техни жалби срещу решението на ИК по Протокол № 11 от 25.01.2026г. за избор на делегати от Софийската адвокатска колегия за Общото събрание на адвокатите в страната за 2026г., не попада в изброените хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решенията на ВАдвС. Отделно от това, според разпоредбата на чл.99, ал.5 ЗАдв решението на избирателната комисия по чл. 99, ал. 4 ЗАдв - за избор за делегати за Общото събрание на адвокатите в страната, може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7, ал.1 – ал.4, а решението на ВАдвС е окончателно и е изключено от съдебен контрол. Предвид това жалбите против решението от 05.02.2026г. на ВАдвС са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Неоснователно е искането на адвокатите К. и С. за сезиране на Конституционния съд на РБ по реда на чл. 150, ал.2 КРБ за установяване несъответствието с Конституцията на РБ на чл. 99, ал.5 ЗАдв, като приложим закон, преграждащ пътя на съдебния контрол над един вероятно недопустим и незаконосъобразен акт. Върховният касационен съд вече е имал повод да отбележи във връзка с подобно искане на двамата адвокати (определения по ч.гр.д. № 1842/2025г. и по гр.д. № 809/2025г. и двете на ІV ГО), че Законът за адвокатурата не урежда възможност за съдебно обжалване на всички актове, постановявани от органите на адвокатурата във връзка с изборния процес на висши органи на адвокатурата и това е следствие на принципа на демократизъм при самоуправляващите се организации, което налага и допуска съдебната намеса в дейността на тези организации да бъде ограничена само до изрично предвидените от закона случаи и само в тези рамки да бъде осъществяван съдебният контрол за законосъобразност. Отношенията, в които влизат адвокатите със съответните органи на адвокатурата по съществото си са гражданско правни, като последните нямат характера на административни органи; изборът на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната е многостранна гражданскоправна сделка, чрез която адвокатите от съответната колегия упълномощават избраните да ги представляват пред Общото събрание на адвокатите от страната, при това без да са обвързани от конкретен мандат. Този избор е част от организацията на избора на висшите ръководни органи на адвокатурата, който преминава през няколко последователни фази, а именно: обявяване началото на изборния процес; определяне състава на органа, който следва да проведе самия избор; определяне състава на делегатското събрание, което следва да избере висшите органи на адвокатурата; фаза по издигане на кандидатурите; фаза по насрочване на събранието и фаза по провеждане на самия избор с участието на определени правни субекти. Поради това изборът на делегати е вътрешноорганизационно събитие и поражда гражданско правни последици. Същевременно при упражняване на правомощията си по чл.99, ал.5 от ЗАдв Висшият адвокатски съвет не действа като осъществяващ властнически правоотношения по отношение на Общото събрание на адвокатската колегия, избрало делегатите, а като орган на адвокатурата. Затова неговите решения не представляват властнически акт, който задължително да подлежи на обжалване по силата на чл. 120 от КРБ. При осъществяване на правомощията си по чл.99, ал.5 и чл.103, ал.2 от ЗАдв Висшият адвокатски съвет, като орган на адвокатурата, извършва проверка на решенията на друг орган на адвокатурата, а именно Общото събрание на съответната адвокатска колегия. Целта на същата е чрез предварителен контрол за законосъобразност да се гарантира законосъобразността на избора на висши органи на адвокатурата като се отстранят допуснати закононарушения. Постановеното по този въпрос решение на Висшия адвокатски съвет има действието по чл.122, ал. 2 от ЗАдв и е задължително за адвокатите и органите на адвокатурата, т.е. касае се до вътрешноорганизационен акт, който има гражданскоправни последици-потвърждава или отрича представителната власт на избраните делегати. Същевременно чл. 116, ал. 1 от ЗАдв дава възможност за обжалване на избора, при което съдът може да проверява законосъобразността на отделните фази от изборния процес, като в случаите по чл. 99, ал. 5 и чл. 103, ал. 2 от ЗАдв липсата на обжалване или решение на Висшия адвокатски съвет няма да го обвържат, ако се касае за допуснати нарушения на императивни правни норми (решение № 106/23.04.2013г. по гр. д. № 2203/2013г. на І ГО, решение № 234/24.07.2012г. по гр. д. № 385/2012г. и решение № 153/23.06.2016г. по гр. д. № 1920/2016г. двете на ІІІ ГО). Именно нарушението на такива норми дава основание за съдебна намеса по отношение на решенията на органите на юридическите лица. Предвид това решението на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 от ЗАдв не ограничава последващата съдебна защита по чл. 116, ал. 1 от ЗАдв, ако с него са нарушени императивни законови разпоредби. Следва да се има предвид и, че противоречието на закона с конституционните норми е обективно и не зависи от конкретните действия на персоналния състав на органа предвиден в закона. Тези действия могат да бъдат както законосъобразни, така и незаконосъобразни, но не водят до противоконституционност на съответната законова разпоредба, ако такава съществува обективно. Затова неполучаването на търсената от жалбоподателите защита само по себе си не води до противоконституционност на съответната законова разпоредба. Поради изложеното следва да се обобщи, че ограничението за последващ съдебен контрол на решението по чл. 99, ал. 5 ЗАдв, не възпрепятства правото за достъп до безпристрастен съд в защита на избирателното право на българския адвокат-да избира и да бъде избиран, предвид съществуващата възможност по чл. 116, ал. 1 ЗАдв. Ето защо съставът на ВКС не намира основание да упражни правомощието по чл. 150, ал. 2 от Конституцията относно разпоредбата на чл.99, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Постъпилата на 15.04.2026г. от адв. И. Е. Г. молба за присъединяване по делото като жалбоподател, на основание чл. 189, ал.2 АПК, следва да се остави без уважение, тъй като искане за присъединяване на страната на оспорващия по чл.189, ал.2 АПК предполага наличието на висящ процес по оспорване на подзаконов нормативен акт, какъвто в случая не е налице. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО