Определение № 1541 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 649/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Т. Б. С. и А. С. С. срещу решение № 1332 от 17.12.2024г. по в.гр.д.№ 2233/2023г. на САС в частта, с която е потвърдено решението по т.д. № 128/2022г. на Окръжен съд София за уважаването на осъдителните искове с правно основание чл.430,ал.1 и ал.2 ТЗ, предявени от „Банка ДСК“ за сумата 89 615.91лв. - главница (редовна и предсрочно падежирала), за сумата 23 224.78лв. - възнаградителни лихви за периода 15.07.2019г. - 15.07.2022г., за сумата 4 067.57лв. - обезщетение за забава по чл.20.1 от ОУ и за сумата 3 158.40 лв. - заемни такси, дължими по договор за ипотечен кредит от 27.11.2007г., обявен за предсрочно изискуем с исковата молба. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивния акт и се иска отмяната му. Твърдението е, че апелативният съд неправилно е приел, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем преди предявяването на исковата молба с предмет осъдителните искове. Касаторите считат, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем в предходен момент - с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 06.07.2010г. по ч.гр.д.№ 580/2010г. на РС Самоков, въз основа на което и била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 07.07.2010г. и от този момент е започнала да тече погасителната давност по отношение на всяка една от исковите претенции на банката. Твърдят, че към датата на подаване на исковата молба 15.07.2022г. са изтекли погасителните давностни срокове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите, които според касатора имат положителен отговор: 1/ „ Образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист за целия размер на вземането на кредитора и изпращането, съответно получаването на покана за доброволно изпълнение, представляват ли /могат ли да се приравнят на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер? “ 2/ „ Налагането на възбрана върху ипотекирания имот за обезпечаване на пълния размер на вземането, представлява ли действие, което се приравнява на изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер?“ Допълнителната предпоставка е обоснована с посочването, че „въпросите попадат в обхвата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК“. В писмен отговор „Банка ДСК“ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, приемайки за неоснователно възражението на ответниците за погасяване на вземанията на банката по давност с аргумента, че давността тече от настъпването на крайния срок на договора - 06.12.2027г. Сезирана с жалба на ответниците, въззивната инстанция е споделила изводите на окръжния съд за недоказаност на твърдението на кредитополучателите за уведомяването им за надлежно упражнено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаването на исковата молбана 15.07.2022г. Констатирано е, че в заповедното производство по ч.гр.д. №580/2010 г. по описа на РС [населено място], кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, такова изявление на заявителя не е обективирано; издадената заповед за незабавно изпълнение не е влязла в сила съгласно чл.416 ГПК, а с определение от 04.05.2022г. по ч. гр. д. №580/2010г. на Районен съд [населено място], на основание чл.415, ал.5 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК заповедта е обезсилена. Съставът на апелативния съд е възприел и, че инкорпорираното в исковата молба, предмет на настоящия иск изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е породило правно действие с връчването на препис от исковата молба, тъй като са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Прието за установено е, че кредитополучателите са преустановили плащанията към ноември 2009г. и към датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са погасени 159 вноски за главница и лихви при релевантна забава съгласно чл.20.2 от ОУ към договора повече от 90 дни. Въззивната инстанция служебно е извършила преценка относно неравноправните клаузи в договора и е приела, че тези, предвиждащи едностранно изменение на лихвения процент са нищожни, поради което дължимите суми за главница, възнаградителни и наказателни лихви следва да бъдат определени с оглед на първоначалния погасителен план към договора за кредит, така както са изчислени от назначената във втората инстанция експертиза. Позовавайки се на задължителните указания в ТР № 3/21.11.2024г. по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК, съставът на апелативния съд е приел, че петгодишната давност тече поотделно за всяка вноска за главницата от уговорения падеж за плащането й, а по отношение на възнаградителните лихви и обезщетения, погасени по давност ще са всички вноски с падеж три години преди завеждането на исковата молба. В резултат на тези правни изводи исковете за разликата над 89 615.91лв. по отношение на главницата (падежирала и просрочена) до предявения размер от 114 554.47лв. и за възнаградителни лихви над сумата 23 224.78лв. до присъдените от първоинстанционния съд 185 731.19 лв., са отхвърлени като погасени по давност. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено: Първият въпрос не може да получи положителен отговор, както считат касаторите. Съгласно трайноустановената практика на касационната инстанция (решенията по т.д.№ 1772/2022г. на І т.о, по т.д. №3247/2014г. на IІ т. о., по т.д. №1153/2014г. на ІI т.о., по т.д. №601/2014г. на I т.о. и др.) предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаването от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Ако изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Решението на възззивната инстанция е в синхрон с цитираната практика, поради което не е налице въведената от касаторите допълнителна предпоставка, чието приложно поле не е и обосновано. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос пряко произтича от обстоятелството, че доводът относно правното действие на налагането на възбрана по договор за ипотечен кредит като приравняващо се на обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение в пълен размер, е заявен за първи път в изложението. С произнасяне по него инстанциите по същество не са били сезирани, въпросът не е разглеждан и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването по смисъла на т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС поради отсъствие на характеристиката му да е обусловил изхода на спора. Касаторите следва да заплатят на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, претендирано с отговора на касационната жалба, което настоящата инстанция определя в размер на 150лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.