Определение № 336 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 322/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на П. А. Г. от [населено място] против определение № 187 от 20.04.2012 год. по гр. д. № 1621/2011 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което, в едната му част, е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение от 6.04.11 год. по гр. д. № 972/10 год. на Софийския окръжен съд по исковете за обезщетяване на неимуществени вреди с цена 1 000 лв. и на имуществени вреди – липси, с цена 2 000 лв. Със същото обжалвано определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди – пропуснати ползи, с цена 13 640 лв. Жалбоподателят изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като излага съображения относно редовността на исковата му молба по отношение претенцията му за пропуснати ползи, както и за наличие на съдебна практика, на която и съдът се е позовал. Иска отмяна на определението на предходния състав на ВКС и допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Ответникът Д. – [населено място] не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Г. срещу въззивното решение подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и в тази част, с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба в тази й част е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба против въззивното решение в частта по исковете за обезщетяване на неимуществени вреди с цена на иска 1 000 лв. и на имуществени вреди от липси с цена 2 000 лв., т. е. всеки един от тях с цена под 5 000 лв., предходният състав на ВКС е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изводът се споделя и от настоящият състав. С оглед цената на всеки от обективно съединените искове под предвидения в действуващия към момента на подаване на касационната жалба закон – чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изм. в ДВ бр. 100/2010 год., минимален размер за достъп до касационно обжалване, правилно в обжалваното определение съдът е приел, че въззивното решение по тях не подлежи на касационно обжалване и оставил без разглеждане подадената касационна жалба в тази й част. Затова и определението в тази му част следва да се потвърди. В останалата му част, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по иска за обезщетяване на имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на сумата 13 640 лв., определението на предходния състав на ВКС не подлежи на обжалване с частна жалба. То е постановено по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК и не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване – нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена обжалваемостта му, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С него е извършена преценка относно допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му по иска над 5 000 лв., което е предвидено и уредено като факултативно. Изложените от жалбоподателя съображения по съществото на спора за редовността на предявения иск за пропуснати ползи са неотносими към предмета на настоящето производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Поради тези съображения в тази й част частната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Водим от горното ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав