Определение № 255 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1422/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 117/13.01.2021г. по в.т.д. № 392/2020г. от Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 13/13.04.2020г. по т.д. № 94/2020г. на Окръжен съд- Ямбол в частта, с която исковите претенции за неимуществени вреди на С. И. Д. и Ж. И. Ж., като наследници на починалата в хода на процеса И. Й. Г., са уважени за сумите над 20 000 лева до 40 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2019г. до окончателното й изплащане, представляващи обезщетения за причинените на майка им И. Й. Г. неимуществени вреди от смъртта на Господин И. С. в резултат на настъпило на 11.04.2019г. ПТП. Касаторът твърди, че въззивното съдебно решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, налице е съществено нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост. Ответниците по касацията, С. И. Д., В. С. Ж., Т. Ж. П. и В. Ж. Ж., последните три конституирани като наследници на Ж. И. Ж., починал след постановяване на въззивното решение, в писмен отговор излагат съображения, за липса на наведеното в жалбата основание за допускане на касационно обжалване. Претендират направените разноски за адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Пред Окръжен съд - Ямбол е предявен пряк иск по чл.432 КЗ от И. Й. Г. срещу ЗК „Лев инс” АД-гр.София, като по време на процеса ищцата е починала на 05.12.2019г., поради което на основание чл.227 ГПК са били конституирани като ищци нейните наследници-децата й С. И. Д. и Ж. И. Ж.. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е счел, че няма основание за намаляване на размера на определеното обезщетение от по 40 000 лева. Изложени са съображения, че първоначалната ищца и пострадалият са живеели на съпружески начала, като фактическото съжителство е било трайно и продължителното - около 10 години, които обстоятелства са приети за установени въз основа на свидетелските показания и от представения по делото писмен документ от 22.02.2016г. с издател пострадалият /л.175/. Счетена е за доказано наличието на трайна връзка между лицата, основана на общо съжителство, общо домакинство, постоянни взаимни грижи, обща социална среда и взаимна привързаност. Посочено е, че тази връзка е продължила поне в последните 10 години от живота на двамата, през което време те са ползвали, както жилището на Г. в [населено място], така и имота в [населено място] на пострадалия С.. Решаващият състав е приел за доказани настъпилите от смъртта на пострадалия вреди за ищцата Г. - тежко поносима самота, занемаряване на грижите са себе си и като резултат - влошено здравословно състояние. Отчел е и възрастта на двамата - над 70 години, когато внезапната загуба на взаимна подкрепа е силно травмираща. Апелативният състав не е възприел соченото основание за редуциране на обезщетението, предвид наскоро настъпилата смърт на ищцата - 8 месеца след произшествието. Мотивирал се е, че характерно за неимуществените вреди от загубата на близък, е че те се понасят ежедневно изцяло, а периодът има значение, ако се обсъжда тяхното преодоляване с времето, какъвто не е настоящият случай. Въззивната инстанция е намерила за неоснователно и възражението за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Позовала се е на приетото по делото заключение на автотехническа експертиза за установяване на механизма на произшествие, според което пряка и единствена причина за удара на двата автомобила е нарушението от страна на застрахования водач на правилата за изпреварване по чл. 42, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата, вследствие на което същият е навлязъл в насрещното платно и е предизвикал челен удар. От страна на пострадалия, като водач на МПС, не били установени нарушения на правилата за движение- движел се е с разрешена скорост /около 70 км/ч. в участък без ограничения/, в своето платно, а от характера на телесните увреждания, довели до смъртта му, не следва извод за относимост към носенето на предпазен колан. Предвид изложеното, апелативният съд е намерил присъденото обезщетение за еквивалентен паричен израз на действително доказаните вреди, като размерът е съобразен и с реалните икономически условия в страната към момента на увреждането. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, съдът следва ли да отчете съпричняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при приета по делото автотехническа експертиза, която не потвърждава използването на обезопасителен колан и е прието от съда, че по делото няма преки доказателства, че увреденото лице е ползвало предпазен колан?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да анализира, да се мотивира и да се произнесе по всички твърдения за неоснователност на първоинстанционното решение, които са релевирани във въззивната жалба или е достатъчно да посочи, че са неоснователни?; 3/ В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя. при смърт на ищцата, няколко месеца, след смъртта на загиналия при ПТП, с когото е живяла на съпружески начала, следва ли съдът да редуцира обезщетението за неимуществени вреди предвид краткия срок и интензитет на търпените вреди?; 4/ В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, размерът на присъденото обезщетение следва ли да се определя с оглед на продължителността на засягането на нематериалните блага и краткия срок, през който се търпят вредите би ли довело до намаляване на размера на обезщетението за неимуществни вреди?; 5/ В хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при настъпила смърт на ищцата едва няколко месеца след произшествието?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, въпрос № 1, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД се основава на невярното твърдение, че по делото няма събрани доказателства, които да потвърждават използването на обезопасителен колан от пострадалия при ПТП, поради което по отношение на него не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Противно на твърдението на касатора, при приемане на заключението в о.с.з. вещото лице Ч. е заявило, че видът на уврежданията сочи, че те са получени при поставен предпазен колан, тъй като не са налице такива увреждания, които биха се получили, ако е липсвал колан, когато има преместване на тялото и удари в други части на автомобила, като пострадалият е продължил да заема мястото си. Посочено е, че от медицинска гледна точка травматичните увреждания лицето е можело да получи и при двата случая – с и без предпазен колан, тъй като ударът е бил отпред /челен/ и уврежданията по тялото на пострадалия са получени вследствие притискане, удряне и триене на деформираните части на автомобила по предната част на пострадалия, в областта на гърдите, корема, като в случая деформираните части на автомобила са притиснали тялото. Именно с оглед установената от вещото лице липса на причинно - следствена връзка между наличието / липсата на колан и настъпването на вредоносния резултат, предвид конкретния механизъм на ПТП, е прието от въззивния състав е приел, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Решаващият състав е съобразил при постановяване на акта всички обстоятелства, относимите към фактическия състав на иска и към размера на претенцията за неимуществени вреди, като противно на твърдението на касатора, не е презюмирал настъпването на вредите, взел е предвид възрастта на пострадалото лице и първоначалната ищца, не е счел, че последната е финансово зависима от починалия при ПТП, не е била налице необходимост от назначаване на съдебно- психиатрична експертиза, и настъпването на вредите е изведено въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. гласни такива, при съвкупната им преценка, с оглед на което решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, постановена по чл.290 ГПК по втория формулиран въпрос, което изключва проявлението на наведената в изложението допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите въпроси, свързани с факта на настъпване на смъртта на ищцата 8 месеца, след смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески начала, също не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като в практиката по чл.290 ГПК на ВКС последователно се приема, че дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди се определя към момента на настъпване на вредата – смъртта на пострадалото при ПТП лице /решение № 95/29.092009г. по т.д. № 355/2009г. на I т.о. на ВКС/. Предвид изхода на спора, на ответниците по касацията следва да се присъдят направените от тях разноски за настоящото производство, представляващи заплатените от същите адвокатски възнаграждения в размер от по 700 лева, съответно в размер на 1800 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд