Определение № 33 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 187/2021 г.

Производствoто е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И., в качеството му на нотариус, рег. № 384 в регистъра на Нотариалната камара, срещу определение № 264656 от 19.11.2020 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 10338/2020 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Софийския районен съд, постановен на 02.09.2020 г., за вписване на заповед № РПН19-РД56-22/16.12.2019 г. на кмета на СО – район „Панчарево“ за възстановяване правото на собственост на наследниците на М. К. Г. В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел, че заповедта не съдържа описание на данните по чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В нея са посочени идентификатор на имота, местонахождение, площ и граници. Непосочването на предназначението на имота, когато същият е индивидуализиран по горепосочения начин и е представена скица от кадастралната карта, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването на чл.6, ал.3 ПВ. Формулирани са следните правни въпроси, с който е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. следва ли заповедта по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, във вр. с пар.4б, ал.1, изр.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за възстановяване собствеността върху новообразуван имот, да съдържа посочване на ЕГН и/или дата и място на раждане на лицето, на наследниците на което се възстановява собствеността; 2. необходимо ли е всички данни за имота, предвидени в чл.60 ЗКИР, да бъдат описани в тази заповед или е достатъчно да бъде посочен идентификаторът на имота, който позволява неговата индивидуализация; 3. следва ли при вписването на горната заповед да бъде представено същото удостоверение за наследници, което е посочено в нея или е достатъчно да бъде представено удостоверение за наследници на лицето. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени изложените доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В определение от 02.09.2018 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за вписване на заповед за възстановяване на собствеността по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че в заповедта не се съдържат данни, свързани с индивидуализацията на имота съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б. „в“ ПВ. Не е спазено и изискването на чл.6, ал.1, б. „а“ ПВ – липсва ЕГН на наследодателя. Представеното удостоверение за наследници е копие и не е нотариално заверено. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че недвижимия имот не е достатъчно индивидуализиран с посочване на данните по чл.6, ал.1, б.“в“ ПВ. Направената индивидуализация не е достатъчна – не е посочено предназначението на имота. Заповедта не е съдържала и посочване на ЕГН или на дата и място на раждане на наследодателя, както и не е било представено цитираното в нея удостоверение за наследници, оригинал на същото или нотариално заверен препис. По въпросите дали когато е представена скица-копие с извлечение от кадастралния регистър, в които се съдържат всички данни по чл.60 ЗКИР, съдията по вписванията може да откаже вписване на подлежащ на вписване акт, както и дали при посочване на ЕГН на всички наследници, ползващи се от акта, е изпълнено изискването на чл.6, ал.1, б. „а“ от ПВ, са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с практиката на ВКС, обективирана в определение № 196/24.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2544/2013 г. на първо г. о. и определение № 582/15.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5149/2016 г. на четвърто г. о. /по първия въпрос/, определение № 371/15.08.2011 г. по ч. гр. д. № 180/2011 г. на второ г. о. и определение № 282/16.06.2011 г. по ч. гр. д. № 271/2011 г. на първо г. о. /по втория въпрос/. Частната касационна жалба по същество е основателна. Съгласно изискването на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията в настоящата хипотеза описанието на имота следва да се извърши съобразно данните по чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, с прилагане на скица-копие от кадастралната карта /изр.2 на първата цитирана разпоредба във вр. с чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР/. Когато е представена такава скица с извлечение от кадастралния регистър, в които се съдържат всички данни по чл.60 ЗКИР, съдията по вписванията няма право да откаже вписване на подлежащ на вписване акт. В случая за имота е била представена скица-копие от кадастралната карта. В самата заповед също се съдържа индивидуализация на имота чрез посочване на неговия идентификатор, вид, местонахождение, граници и площ. Не е описан единствено начина на трайно ползване на имота, който е виден от скицата. Посочени са данните, включително и ЕГН на всички наследници на М. Г., като лица, ползващи се от акта, с което е спазено изискването на чл.6, ал.1, б. „а“ ПВ. Датата и мястото на раждане на наследодателя се съдържат в удостоверението за наследници. Поради изложените съображения, обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване на заповед по параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на Район „Панчарево“ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. К. Г., следва да бъде отменено, като се постанови връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о.,