Определение № 3305 от 01.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1443/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. П., чрез адв. М. против решение № 14/04.01.2023 г. по в.гр.д. № 1952/2022 г. на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 392/28.02.2022 г. по гр.д. № 8937/2021 г. по описа на Софийски градски съд, е признато и допуснато изпълнението на територията на РБ на чуждестранно съдебно решение за развод по дело № D561566, постановено от Висшия съд на щата Калифорния, окръг Сан Диего, САЩ, влязло в сила на 03.12.2019 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли при направено възражение от страна на ответника за некомпетентност на Калифорнийския съд за произнасяне по отношение на развода, съдът да направи пълна и обстойна проверка относно неговата компетентност; 2/ Следва ли българският съд да извърши проверка дали брака е регистриран в българското консулство в Ню Йорк в задължителния шестмесечен срок от датата на сключването му и ако не, следва ли да се приеме само по твърдения на ищцата, че е сключила граждански брак и 3/ Налице ли е различно семейно законодателство в различните щати и какъв би бил изхода на делото при предявяване на иска пред семейния съд в Ню Йорк. Обосновка на така повдигнатите въпроси по смисъла на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не е изложена от касатора.

Насрещната страна – А. В. П., чрез адв. М., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.117 - чл.121 КМЧП, въззивният съд е приел, че относно признаването и изпълнението на съдебни решения във връзка с прекратяването на брака, родителските права и имуществените отношения между съпрузите, постановени от съдебен орган на САЩ, са приложими разпоредбите на КМЧП. Съдът е констатирал, че съдебният акт чието признаване и допускане на изпълнение се търси, е удостоверен с апостил, издаден по реда на Хагската конвенция от 5.10.1961 г., по която и Република България и САЩ са страни, и който удостоверява подписа и качеството на лицето, подписало публичния документ и положения печат върху него; че документът е представен в превод на български език, от преводач с надлежно удостоверени права, като верността на превода е потвърдена с декларация на преводача с нотариална заверка на подписа му, т.е. спазени са изискванията на чл.21а, ал.1 от Правилника за легализациите и заверките на документи и представеният препис не подлежи на допълнителни заверки от МВнР на РБ. По-нататък въззивният съд е изследвал наличието на предпоставките за признаване на чуждестранното решение и за допускане на изпълнението му, регламентирани в разпоредбите на чл.118, ал.2 и чл.119 КМЧП, а именно: чуждестранният съд или орган да е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; на ответника да е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; признаването или допускането на изпълнението противоречи на българския обществен ред. При съобразяване на представените с исковата молба доказателства, е констатирал следните обстоятелства, които не се оспорват от ответника: към момента на образуване на производството, по което е било постановено представеното решение, чието допускане и изпълнение се търси, постоянният адрес ответника Х. П. е бил в САЩ, Сан Диего, *, К. К., * *, на който адрес е бил уведомен за делото на 14.06.2016 г., като ответникът се е явил лично пред съда на 28.05.2019 г. и на 05.06.2019 г.; и трите деца са родени в САЩ, като най-голямото от тях - в У. К., Калифорния, а по-малките – в Сан Диего, Калифорния, идентично със седалището на съда, постановил решението; и трите деца са живели от раждането си, до началото на производството с двамата си родители на адрес – ** К. К., Сан Диего, *****, като един от имотите, по отношение на които е извършена подялба, се намира на територията на САЩ. При съобразяване на така установените обстоятелства от една страна и на разпоредбите на българското право, уреждащи компетентния съд по въпросите за прекратяване на брака и по съединените с него брачни искове за упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката на децата, режима на лични контакти, за издръжка между съпрузите, за ползването на семейното жилище и имуществените отношения между съпрузите от друга страна, въззивният съд е приел, че чуждестранният съд – Висш съд на щата Калифорния, е бил компетентен според разпоредбите на българското право, да разреши разгледаните брачни искове, както и да разреши въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката на децата и да определи режима на лични отношения на децата с техния баща- ответника, поради наличието на американско гражданство и на двамата съпрузи, постоянното местоживеене както на съпрузите, така и на родените от брака деца в района на Сан Диего, в К. вали. Въззивният съд е посочил, че доколкото ответникът е получил препис от исковата молба и се е явил лично пред съда на 28.05.2019 г. и на 05.06.2019 г., то той е могъл да релевира възраженията си относно оспорване компетентността на съда да разгледа спора, относно валидността на сключения между страните брак, както и относно обстоятелствата за осъществявано насилие и тормоз по отношение на ищцата, поради което е приел, че не са били нарушени основно принципи на българското право, свързани със защитата на правата му. В мотивите на решението, изрично е посочено, че заявените в настоящото производство възражения в този смисъл, представляват въпроси по съществото на спора във връзка с прекратяване на брака, които настоящият съд не е компетентен да преразглежда в производството по екзекватура. Тези възражения са били предмет на разглеждане в производството, в което е издаден съдебният акт, чието признаване и допускане за изпълнение се търси и в което производство ответникът е могъл да защити правата си, съответно да релевира възраженията си за липса на валидно сключен граждански брак или за липса на компетентност на сезирания съд. По така изложените съображение, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.117, т.1 и т.2 КМЧП положителни предпоставки за уважаване на молбата.

На следващо място е прието, че към момента на образуване на производството пред Висшия съд на щата Калифорния, е бил налице висящ процес пред български съд между същите страни, със същия предмет, но производството по него е било прекратено с влязло в сила на 30.11.2016 г. определение, т.е. преди постановяване на решението, чието признаване и допускане на изпълнението се иска с молбата. С прекратяването на производството пред българския съд са отпаднали и последиците от предявяването на исковата молба от Х. П., в т.ч. и основанието за международната компетентност на българския съд да се произнесе по въпроси, предмет на представеното чуждестранно решение и съответно не е налице основание за отказ за признаване на последното, т.е. липсват и отрицателните предпоставки по т.3 и т.4 на чл.117 КМЧП.

На последно място, съдът е приел, че представеният съдебен акт не противоречи на българския обществен ред, а е съобразен с основните му принципи, поради което не е налице и отрицателната предпоставка на т.5 от чл. 117 КМЧП, като възраженията на ответника в тази връзка са приети за неконкретизирани и бланкетни.

Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Обосновката на първите два въпроса е свързана с несъгласието на касатора с изводите на съда, че заявените от него възражения за липса на валидно сключен граждански брак и за липса на местна компетентност на сезирания чуждестранен съд /според ответникът компетентен да се произнесе е бил съда в Ню Йорк, където е сключен брака, а не Висшия съд на щата Калифорния/, представляват въпроси по съществото на спора във връзка с прекратяване на брака, които настоящият съд не е компетентен да преразглежда в производството по екзекватура, доколкото тези възражения са били предмет на разглеждане в производството, в което е издаден съдебният акт, чието признаване и допускане за изпълнение се търси и в което производство ответникът е могъл да релевира тези възражения. Този извод на въззивния съд е съобразен изцяло със съдебната практика по приложението на нормата на чл.121, ал.1 КМЧП в производството по екзекватура, която е последователна и непротиворечива и е в смисъл, че съдът няма право да преценява правилността на решението, чиято екзекватура се иска, а служебната проверка, уредена в чл.120, ал.1 КМЧП се свежда до наличието, съответно отсъствието на предпоставките, посочени в т.1-5 на чл.117 КМЧП и изискванията на чл.119, ал.2 КМЧП, които са условие за допустимост на производството по екзекватура, а нормата на чл.120, ал.2 КМЧП изрично разпорежда, че ответникът не може да се позовава на такива нарушения, които е могъл да изтъкне пред чуждестранния съд, когато исковата молба му е била връчена и е бил редовно призован в производството - в този смисъл решение № 248/26.10.2012 г. по гр.д. №241/2012 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 461/1.12.2020 г. по ч. гр.д. № 2073/2020 г. на III г.о. и определение № 485 от 26.07.2013 г. по ч- гр.д. № 3074/2013 г. на III г.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Въпросите са свързани именно с възражения на ответника, които не са включени в обхвата на проверката, която съдът служебно трябва да извърши в това производство, поради което нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Дори и да се приеме, че повдигнатиге въпроси формално покриват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, по тях не е налице сочения допълнителен селективен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен с т.4 от на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, който е заявен бланкетно и без излагане на конкретна обосновка. Отделно от това по приложението на нормата на чл.121 КМЧП е налице константна съдебна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, което изключва соченото допълнително основание.

Третият въпрос е изцяло хипотетичен и неотносим към производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранен съдебен акт по реда на чл.117 - чл.121 КМЧП, т.е. няма характер на правен въпрос, поради което е безпредметно да се разглежда сочения по него допълнителен критерий.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора, на насрещната страна следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция, които са в размер на 1 200 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,