Определение № 1352 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3832/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. чрез адв. П. В. от АК-П. срещу решение № 691 от 23.05.2023г по в.гр.дело № 886/2023г. на Пловдивски окръжен съд, с което в обжалваните части относно упражняването на родителските права върху двете малолетни деца, режима на лични контакти и издръжката след развода ,е потвърдено решение №665 от 16.02.2023г на Пловдивски районен съд. Бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,като въззивният съд не е бил сезиран да разгледа на самостоятелно осонование въпроса за вината, а само този за възлагането на родителските права и свързаните мерки.С потвърденото решение упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца О., [дата на раждане] и Р., [дата на раждане] г е предоставено на майката Д. С. Н. при която е постановено и местоживеенето на децата в [населено място] с определен режим на лични отношения с бащата при който е съобразено, че той живее в същия град и може да взема децата още в петъчния ден до 17.ч в неделя, всяка първа и трета седмица от месеца. Съдът се е придържал към общия ражим на лични контакти с бащата, по- подробно разчетен за празничните дни и ваканциите.Настоящият касатор е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 350лв. за всяко от двете деца, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й. Въззивният съд,пред който по жалба на настоящия касатор е отнесен спора кой е по-пригодния родител,на който да се предоставят за упражняване родителските права и какви мерки да се определят за контакти с другия родител в най-добър интерес децата,както и за размера на издръжката,е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,предвид данните по приложения социален доклад на Дирекция”Социално подпомагане” [населено място]. Сред раздялата между страните майката отглежда децата в жилище нейна собственост. Понастоящем бащата също живее и работи в [населено място], където е наел жилище под наем. Като е преценил данните по доклада, приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, представените писмени и събрани гласни доказателства,както и становищата на двамата родители при изслушването им в изясняване на релевантните обстоятелства, въззивният съд е отклонил подновеното и пред тази инстанция доказателственото искане на настоящия касатор служебно да се изискат от ДСП П. протоколите от проведени срещи и беседи,извършени действия и назначени социални услуги ,по подадени общо 5 бр. сигнали от бащата ,всички през през м. октомври и м.ноември 2021г ,по повод нарушаване на контактите му с децата и за проверка на обстоятелствата, при които се обгрижват и отглеждат от майката непосредствено след раздялата.След този етап от конфликтите отношения между съпрузите,е последвало производство по чл.323,ал.2 ГПК с режим на определени от съда привременно мерки,като същевременно е изготвен и приет социален доклад на ДСП- П.,отразил обследването и оценката на социалните работници за ситуацията до този момент.Въззивният съд е споделил по същество извода на районния съд, че и на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца е майката. От момента на раждането на всяко едно от децата ,след фактическата раздяла(от м.юли 2021г),както и понастоящем непосредствените грижи за двете деца полага майката Базовите потребности на децата се посрещат от майката Д. Н. по адекватен начин,тя може да разчита и на помощта и подкрепата на своята майка.Децата имат изградена емоционална връзка и с двамата родители и членовете на семействата им ,чувстват средата при всеки от тях като емоционално комфортна. Бащата е започнал да полага самостоятелно грижи едва след фактическата раздяла на страните, в рамките на определените в режим лични контакти. Мерките се спазват и децата не са въвлечени в конфликт. Въззивният съд е отчел споделеното от по-голямото дете Р. /6г/ че желае да е повече с баща си / при тате има повече играчки и е по- хубаво /и че е силно привързана към него,както е засвидетелствано при проведеното от вещото лице–психолог изследване,но изводът на въззивния съд от съвкупната преценка на обстоятелствата е ,че бащата не би се справил по-добре от майката с непосредствените родителски отговорности, за дните в които е трудово ангажиран, а също и по критерия подпомагане от близки трети лица /неговите родители живеят в Русе/ ,при който извод е съобразена и възрастта на децата /4г и 6г/,в която крехка възраст те имат непосредствена нужда от майчина подкрепа и грижи. Майката е тази,която от раждането им е осъществявала непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата,тя е грижовна майка,има възпитателски качества, желае да продължи да се грижи за децата и е по- пригодният за това родител. В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на решението и допуснати съществени процесуални нарушения при активността на съда за изясняване на делото. В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по свързано формулирани въпроси (в т.2,3, и 5 от изложението) за съвкупната преценка на релевантните обстоятелства и обсъждането на доказателствата,които съдът следва да вземе предвид, за критериите,които е длъжен да съблюдава при преценка на „най-добрия интерес”на децата през призмата на необходимостта от правилното им отглеждане и възпитание,за задължението на съда да посочи поотделно и да обоснове решението си по тези критерии.Касаторът счита,че установените в задължителната съдебна практика критерии, обстоятелства и доказателства са останали необсъдени от въззивния съд и решението е в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974г Поставени са процесуалноправни въпроси за задължението на съда да извърши правна оценка на резултатите от приета съдебно-психологическа експертиза (т.4 ) и за задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интересите на децата, за който интерес следи служебно (т.1).Тезата на нарушено служебно начало се поддържа предвид отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искани на бащата,опитвал се да докаже блоприятни за себе си обстоятелства,че е родител с по-добър капацитет,за което по делото следвало да се изиска цялата документирана информация по сигналите, които през есента на 2021г е подал до социалните служби. Сочи се противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и ППВС №1 от 12.11.1974г, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, като по същите въпроси се поддържа и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ,а също и и по въпрос /т.5/ могат ли да намерят приложение допълнителни критерии,свидетестващи за родителкия капацитет,желанията и чувствата на дете предвид §1 т.5 от ДР на ЗЗакрД. Ответницата по жалбата е заявила отговор, с която оспорва основанията за допускане до обжалване,тъй като всички необходими обстоятелства са достатъчно обстояно разгледани и прецени в съвкупност, критериите са приложени с извършване на комплексна съпоставка, както е утвърдено и в практиката на ВКС. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както и посоченото без обосновка основание по чл. 280 ал.1,т.3 ГПК по формулираните процесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират доказателства включително служебно,в конкретния случай за протоколирани действия по иницирани от единия родител сигнали до социалните служби/ДСП/,при положение че приетият по делото социален доклад на ДСП -П. е пълен по отношение на релевантните обстоятелства.В практиката на ВКС е даден поддържания от защитата отговор за необходимостта от служебна активност на съда,но той е обусловен от неизясняването на съответния въпрос и непълнота на социалния доклад.При липсващ или непълен социален доклад,налице е необходимост от събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти(реш. №202/2015г. на ІІІ г.о на ВКС).Тази необходимост е положително отчитана по отношение на битови и жилищни условия при всеки от родителите (реш. №257/2015г, ІV г.о на ВКС )или когато засяга за задължението на съда по чл.15,ал.6 ЗЗДет.(реш.№537/2012г.на ІV г.о на ВКС ) както и за изясняване на други релевантни обстоятелства, относими към критериите за преценка в интерес на детето при възлагане родителските права на единия от родителите. При пълнота на проучването въззивният съд е преценил относимостта на конкретно сочените от страната доказателства,която преценка,включително конкретните доказателствени искания,е и предвид инцидентния характер на сочените обстоятелства, вече определените на последващ етап привременни мерки, които са спазвани в хода на делото, процесуалното и извънпроцесуално поведение на страните и другите събрани доказателства.Заключението на приетата съдебно-психологическа експертиза също е взето предвид при съвкупната преценка на доказателствата и комплексната оценка на обстоятелствата в конкретния случай,поради което не се обосновава критерия на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховният съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика,също съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка.С оглед интереса на децата ,водещи са критериите ,свързан с притежаваните родителски качества и проявата им,което е и решаващото съображение на въззивната инстанция да предпочете майката. Невръстни деца следва да останат да живеят с този родител ,който най-добре може да погала грижа за тях и ако това е майката, доказала родителски капацитет при отглеждане на децата с подобаваща грижа и възпитание, упражнявани лично,пълноценно и непрестанно още от раждането им, основанието да бъде предпочетена при възлагането на родителските права след комплексна преценка на обстоятелствата ,включително обстоятелства свързани с предлагана и искана от другия родител алтернатива,не обосновава противоречие на решението с критериите,указани в т. II от ППВС №1/12.11.1974г. Съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно. Повечето от тези указани по тълкувателен път критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК,както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Двата подхода, тълкувателен и законодателен,се допълват и развиват в насока гарантиране най-добрия интерес на детето.Отговорът на поставения в тази връзка въпрос/т.5 от изложението / няма да обуслови решаващи изводи,различни от мотивираните в обжалваното въззивно решение. Следва да се подчертае,както е посочено и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.),че съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите,на неговия морален облик,на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,съобразявайки социалната среда,в която предстои да живее детето след развода, жилищно-битовите му условия на живот,финансовите възможности,начинът на живот,както и да съобрази пола и възрастта на детето, като същевременно положи и максимални усилия,за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства,които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. По поставените в тази връзка въпроси касаторът не обосновава критерия на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като поддържа доводи,осоваващи се на собствена оценка и преувеличаване значението на едни обстоятелства като се игнорират, или омаловажават други, също от значение за преценката кой е най-добрия интерес на децата. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.