Определение № 530 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2857/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните срещу решение № 1774 от 12.07.2019 г. по в. т. д. № 6215/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 1969/04.10.2018 г. по т. д. № 6674/2016 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ – 2 състав. С първоинстанционното решение НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД е осъдено да заплати в полза на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД сумата 6 891.65 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на енергийни съоръжения, собственост на ищеца, както следва – открити разпределителни уредби 220 kV и 110 kV в ТЕЦ СОФИЯ и открита разпределителна уредба 110 kV в ТЕЦ СОФИЯ ИЗТОК, в периода от м. август 2011 г. до м. декември 2013 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД за разликата над присъдената сума до претендираните 1 350 586.30 лв. е отхвърлен и съответно са разпределени разноските по делото. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск. Оплакванията са за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.147 ал.1 ГПК вр. чл.266 ГПК/. Поддържа се липса на процесуална преклузия относно ангажираните от страната доказателства, недопуснати от съда, както в първата, така и във въззивната инстанция. По подробно развити съображения се моли въззивното решение в обжалваната от ищеца част да бъде отменено и делото да е върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ищецът поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, поради нарушаване на основно процесуално правило – чл.147 ал.1 ГПК, а в условия на евентуалност – че е постановено в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси – 1/ В случай на неуспешен опит за приобщаване на доказателства чрез използване на изрично допустими от ГПК способи /…/, останали без резултат, длъжен ли е съдът да даде възможност на страната да ангажира други доказателства в подкрепа на своите твърдения или тази възможност е преклудирана, независимо от проявеното от страната активно процесуално поведение и грижа за водене на делото; 2/ Длъжен ли е съдът, в изпълнение на принципа за установяване на истината, да даде възможност на страната да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на нейните твърдения, в случай, че същата е използвала определени процесуални възможности за доказване, но те са останали без резултат. Твърди се противоречие с решение № 371 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 1906/13 г. и решение № 182 от 08.11.2013 г. по гр.д.№ 1959/13 г. на ВКС /не се сочи колегия и отделение/, решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 2999/18 г. на ІV г.о., решение № 16/07.02.2014 г. по т.д.№ 1187/13 г. /не се сочи отделение/, решение № 788/27.04.2011 г. по гр.д.№ 120/10 г. /не се сочи отделение/, решение № 175/07.02.2018 г. по гр.д.№ 5128/2016 г. на ВКС, І г.о. Извън това, по поставените въпроси се поддържа и наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответното дружество, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК представя отделни отговори на касационната жалба и на искането за допускане на касационно обжалване. Изразеното от страната становище е, че искането за достъп до касация на поддържаните от ищеца основания е неоснователно. Ответникът НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на СГС за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.117 ал.7 /сегашна ал.8 след изменението от 2012 г./ ЗЕ и свързаните с него решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 13/2010 г. и съответната Методика. Според ответника, нормата е неприложима, когато и двете страни са лицензианти, т.е. когато собственикът на електрически уредби и съоръжения също притежава лицензия по ЗЕ и разходите по тях се калкулират в цената на произвежданата от лицензианта енергия или предоставени услуги. По подробно изложени доводи в посочения смисъл, включително, че за ищеца не е настъпило обедняване, нито за ответника – обогатяване, се моли решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация по следните материалноправни въпроси: 1/ Приложима ли е нормата на чл.117 ал.7 /сегашна ал.8/ ЗЕ и Методиката в хипотеза, в която собственикът на съоръженията е лицензиран по ЗЕ за извършване на дейност по пренос и разпределение на енергия и дължи ли се съответна такса от ползващото се от съоръжението лицензирано предприятие за този пренос на собственика за енергията, произведена от неговите съоръжения; 2/ Налично ли е обедняване на дружество, собственик на съоръжения за пренос и разпределение, през чиито съоръжения е преминала произведена от него енергия, заплатена му от купувача по преференциална цена, компонентите на която съдържат обезщетяване на разходите за ползване на процесните съоръжения. Насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва наличието на горните основания за допускане на касационно обжалване с доводи, че въпросите са разрешени правилно от въззивния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че касационните жалби са депозирани от легитимирани страни, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, с оглед основанията по чл.280 ГПК, наведени от страните, съдебният състав съобрази следното: Съставът на въззивния съд е счел за неоснователни доводите на ищеца за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, относими към определянето на размера на претендираното обезщетение. Съображенията в този смисъл са, че видно от представената към исковата молба справка по чл.367 ГПК още към момента на предявяване на иска ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД е разполагало с конкретни стойности на твърдените количества пренесена ел. енергия /в т.см. са и изявленията в допълнителната искова молба/, въз основа на които е формиран размерът на търсеното обезщетение – помесечно и общо. За доказване на същите е било изцяло уважено направеното с исковата молба искане по чл.192 ГПК, като в изпълнение на това задължение третото неучастващо в делото лице – ЕСО ЕАД на 16.03.2017 г. надлежно е представило по делото информация относно показанията на средствата за търговско мерене през процесния период. Едва с молба от 23.01.2018 г. ищецът прави /ново/ искане за представяне от страна на НЕК ЕАД на всички документи, съдържащи данни за количествата транзитираща енергия, отчетена чрез контролните електромери, с каквито данни както ответникът, така и ЕСО ЕАД, са заявили, че не разполагат. На същата дата ищецът сам е представил протоколи с показания, касаещи периода от м.май до м. декември 2013 г., които доказателства не се явяват новооткрити или нововъзникнали, поради което приобщаването им към делото е счетено за преклудирано. Ето защо, отказвайки да ги приеме, респ. да назначи допълнителна техническа експертиза, която да се произнесе по тях, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение. Като неоснователни са преценени и доводите на ответника за неприложимост на чл.117 ал.7 ЗЕ /сегашна ал.8/, съгласно която собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната /електроразпределителна/ мрежа, за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други клиенти; ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от КЕВР; при непостигане на съгласие, комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена по същия начин. Въззивният съд е посочил, че в цитираната разпоредба не е предвидено изключение в случай, че собственикът е и лицензиант, а и предметът на дейност на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД не включва пренос на ел. енергия, като дружеството не разполага с лицензия за извършване на дейност по пренос на ел. енергия, с каквато към процесния период е разполагало НЕК ЕАД. С § 4 ал.1 ПЗРЗЕ изрично е уредено задължението на лицензираните енергийни предприятия да изкупят енергийните обекти и съоръжения, представляващи елемент от съответната преносна/разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да бъдат тяхна собственост, но са собственост на трети лица. Неизпълнилото задължението си да изкупи процесните ОРУ лицензирано предприятие, а именно НЕК ЕАД - към исковия период, следва да заплати на собственика им съответното обезщетение. Не е споделен и доводът на ответника, че липсва обедняване на ищеца, тъй като при образуване на преференциалната цена на ел. енергията, всички направени разходи за процесните съоръжения са били взети предвид като ценообразуващи елементи и са били възстановени на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, чрез заплащане цената на енергията. Посочено е, че получената от ищеца цена е за произвеждана и продавана енергия, а претендираното обезщетение е стойност за общо използване на съоръженията от оператора НЕК ЕАД. Неполучаването на една от тези престации води до обедняване на ищеца, което не се компенсира с получаване на другата престация, дължима на друго основание, като това именно е довело и до нуждата от разпоредбата на чл.117 ал.7 /сега ал.8/ ЗЕ. Следва да се отбележи и съобразената от съда констатация на вещото лице, че ищецът изнася/продава излишната /над нуждите му/ произведена ел. енергия, както и потребява/купува ел. енергия, когато произведената от него е недостатъчна. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. По жалбата на ТОПРОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, мотивите за този извод са следните: Липсва очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт в атакуваната от ищеца част. Касационният съд не констатира особено тежки нарушения – като прилагане на несъществуваща /отменена, изменена/ правна норма или пък превратно прилагане на закона /в неговия противоположен смисъл/. Не се установи и явна необоснованост, изразяваща се в грубо нарушение на правилата на формалната логика. Мотивирането на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК с нарушение от страна на съда на процесуалното правило на чл.147 ГПК не обосновава очевидна неправилност на обжалваното решение, т.к. соченото нарушение представлява типично основание по чл.281 т.3 ГПК, подлежащо на преценка във фазата на разглеждане на касационната жалба. Първият формулиран въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не удовлетворява общото селективно основание на чл.280 ал. ГПК - да е обусловил решаващата правна воля на съда и поради това да има значение за разрешаването на спора. Видно от съображенията на въззивния съд, той е приел не че опитите на ищеца да ангажира доказателства са останали безуспешни, а че е налице пропуск с исковата молба да бъдат поискани всички релевантни към предмета на спора – според тезата на ищеца – доказателства, както и се е позовал на факта, че ищецът представя писмени доказателства в хода на процеса, след изтичане на преклузивните срокове, без същите да са били нововъзникнали или новооткрити или да касаят нови обстоятелства. Вторият въпрос е вариант на първия, поради което за него изцяло важи изложеното по-горе. Липсата на правен въпрос, който да има значение за изхода по конкретното дело, представлява достатъчна причина за недопускане на исканото касационно обжалване. По жалбата на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД: Достъпът до касация се претендира на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК - по въпроси, чието разрешаване има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първият формулиран правен въпрос не отчита в пълнота мотивите на въззивния съд, който е приел, че ищецът няма лицензия за извършване на дейност по пренос и разпределение на ел. енергия, каквато към процесния период е притежавал ответникът, нито подобна дейност е включена в предмета на дейност на ищцовото дружество. На това основание въпросът не се преценява като обуславящ правната воля на съда в нужната степен, за да има значение за изхода по конкретното дело, респективно – липсва общата селективна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Вторият въпрос също не удовлетворява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото не е правен, а фактически - дали ищцовото дружество реално е обедняло, за да претендира обезщетение. Като такъв въпросът е свързан изцяло с правилността на обжалвания съдебен акт, която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. С оглед гореизложеното, исканият от страните достъп до касационен контрол на въззивното решение следва да бъде отказан. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение