Определение № 1885 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3504/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество- ТД Пловдив /Комисията / срещу решение № 87/17.05.2023 г. по в. гр. дело № 100/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което макар с различни мотиви е потвърдено решение от 19.12.2022г. по гр.д № 715/2020г на Окръжен съд – Хасково. Отхвърлени са като неоснователни исковете на касатора по чл.153 ,чл.151, във вр чл.142,ал.2 т.1 във вр чл. 141 ЗПКОНПИ против Д. И. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо налични ,или равностойност на отчуждени недвижими имоти в различни землища, подробно изброени в 70 пункта,земеделска техника ,МПС, на обща стойност 323 361,58лв. Ответникът е разследван и е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.234,ал.2 т.2 НК, което попада в приложното поле на чл.108 ал.1 т.15 от ЗПКОНПИ. След извършена проверка за периода 03.04.2010г-26.04.2020г, включващ и периода на регистрацията на ответника като земеделски производител /2015-2018г/, Комисията е поддържала като установена предпоставка значително несъответствие между нетния доход и придобитото имушество от лицето /в размер на 235 130,52лв/. Относно наличието на тази предпоставка съгласно пар.1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ първоинстанционния съд ,основавайки се на неоспорени заключения на съдебно- оценителна и съдебно- икономическа експертизи, сочи като установени доходи в размер на 350264,07лева за проверявания период. При източниците, за разлика от предварителните изчисления на ищеца, окръжния съд е приел за установено едно дарение на 20 000 лева от бащата на ответника, сумата 14 000 лева от придобиване на земеделска техника и заем от 7 000лева Обичайните и извънреди разходи за периода са приети от първоинстанционния съд в размер на 19 818лв. Придобитото имущество е оценено на 217 805лв по приета оценителна експертиза, нетния доход е изчислен на 330 445,28 лева. Дори съпоставени поотделно за годините 2012, 2014 и 2017г и дори да се приеме поддържаното от ищеца ,че придобитото имущество през съответната година превишава нетния доход, то несъответствието дори при този подход /поддържан от Комисията / е в размер на 112 640,28лв съгласно заключението на СИЕ и е под прага на законоустановения размер от 150 000 лева. Въззивният съд, след собствен анализ на събраните доказтелства, възприемайки заключението на икономическата екпертиза по задачата, насочена пряко към установяване на несъответствие, е достигнал до същия краен извод. Изчислено като разлика по вариант на ищеца / по изходните данни от проверката /, за целия проверяван период несъответствието е 108 784лв, а по вариант на ответника/приложение №3 в табличен вид/ се установява разликата 112 640,28лв, на която се е позовал първоинстанционния съд. Тъй като експертизата е включила три оспорени от ищеца пера ,както и приходи от продажба на недвижимо имущество и действително има данни,че през 2018г ответникът е закупил няколко недвижими имота, които в рамките на същата година е продал ,при нетен доход за тази година от 118 087лв и обща стойност на закупените имоти 30 070лв според въззивния съд не е налице основание сумата 70434лв да бъде изключвана от приходната част на анализа, още повече сумата е заложена по този начин и във варианта на експертизата,възложена от ищеца. По съображения за прецизност въззивният съд е добавил,че дори да се изключат всички оспорвани от ищеца пера в приходната част на анализа ,то разликата пак остава под законовоопределения праг от 150 000 лева и съгласно §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да бъде определена като значително несъответствие,защото във варианта на ищеца е включен като стойност и предмета на престъплението /цигари без бандерол/,което е неправилно, включени са били вноски по банкови кредити ,които също не следва да участват при несъответствието,т.к не се касае за налични суми в края на проверявания период.Неправилно е била изключена от разходната част издръжка по НСИ за ответника докато е бил студент/2010-2016г/ ,като пълнолетен и по същото време е развивал и стопанска дейност, той се е издържал сам,същото следва да се приеме е за разходите му за пътуване в чужбина.За обосновани и доказани са приети разходи в общ размер на 62742лв, и при нетен доход от 281 821,72лв, съотнесен към имуществото ,и по който и спорен вариант същото да се определи и формира стойностно, не е налице изискваното от закона несъответствие. Нетните приходи надвишават придобитото, включително затова не може да бъде направен извод за отнемане на посоченото имущество,вкл. като равностойност на отчуждени имоти. Касаторът–ищец поддържа,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се подхода на вещото лице по приетото заключение.Според касатора,следвало е несъответствието нетен доход –придобито имущество да се формира разделно по години, ,например при отрицателна величина през 2012г да се съобрази и съотнесе същата в изчислението през следващата 2013 година и така да се въприемат от съда съображенията ,че лицето не е разполагало със законен източник на средства за придобиването на конкретното имущество,в конкретен момент. Продажната цена за отчуждуните през 2018г имоти /по заключение на вещото лице 70434лв/ също не е следвало да се приема за доход. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба се сочат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Като въпрос се излага съображение ,че въззивният съд неправилно тълкува понятието „значително несъотвествие” като не се съобразява с практика на ВКС в реш. №29/2021г по гр.д №1021/2019г на Трето г.о, според която „ се взема предвид стойността на придобитото имущество през целия проверяван период, а след това за всяко отделно имущество ,чието отнемане се иска ,се преценяват твърденията за законен източник и доказателствата за това „ Също така неправилно въззивният съд приел да включи в доход на ответника сумата 88206лв от продажба на недвижими имоти ,за част от които лицето не е разполагало със законоустановени средства. Не се сочи каква част, изтъква се противоречие с вече приетото ТР №4 от 18.05.2023г на ОСГК по въпроса участват ли в размера на несъответствието сумите от придобито и впоследствие отчуждено имущество,в случай че те не са налични. Ответникът по касационната жалба Д. И. Г. е подал отговор чрез пълномощник адв.К.В..Не е налице основание за допускане на касационно обжалване ,тъй като касаторът не е формулирал конкретен въпрос от значение за изхода на делото.Въпроса за нетните доходи съобразно §1 т.8 ДР на ЗПКОНПИ е изяснен за целия проверяван период и съгласно установената практика, а не година за година ,на база приходи и разходи,които като такива не подлежат на отнемане. Изтъкнатата съдебна практика е неотносима и не се променя крайния извод на съда ,който е правилен, по отношение на несъответствието като незначително. Претендират се разноски Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение. Съгласно задължителните указания,дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, общо изискване е поставеният правен въпрос да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.Въпросът за съдържанието на понятието „значително несъответствие” има отношение към достигането до решаващи изводи на съда при определянето на размера на несъответствието между имущественото и нетния доход на проверяваното лице и е относимо поставен,но не са налице поддържаните от касатора основания за допускане до касационно обжалване поради противоречие с формирана практика на ВКС в решаваща за крайния резултат насока ,липсва и обосновка по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Изтъкнатото от касатора решение № 29/2021г по гр.д №1021/2019г на ВКС е постановено в отговор на правен въпрос,различен от поставения от касатора в настоящето изложение. Произнесен е бил въпрос,по който впоследствие практиката е уеднаквена с приемането на тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС по отношение на изискването имуществото да е налично в края на проверявания период, докато в приложеното решение се приема обратното. Освен това, избрано цитираното от касатора указание по решението се интерпретира превратно. Същото касае обстоятелственото изследване на предпоставките при отнемане на имущество когато е установено значително несъотвествие, а не начина, по който се установява тази предпоставка. Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено само в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на превишение над законовия праг подлежи на изследване дали определен доход има законен характер,за всяко отделно имущество да се преценяват твърденията за законен източник и и т.н.т ,включително според посоченото от касатора съдебно решение ,съдържащо указания до въззивния съд във връзка с ново разглеждане на делото в тази инстанция. Посочената по- горе основна предпоставка е съобразена от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока.Прието заключение по назначена и неоспорена икономическа експертиза не потвърждава поддържаните от ищеца величини и начини на изчисление за несъответствие между нетния доход и стойността на имушеството на проверяваното лице.При нито един от вариантите по заключението не се формира разлика над законоустановената,както е констатирал и въззивния съд.Конкретен и ясно формулиран въпрос свързан с този решаващ извод,не е поставен. Без обосновка се навежда довод за противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС заради възприетото от въззивния съд ,че при нетен доход от 118 087лв за 2018г и закупени недвижими имоти за 30 070лв, няма основание разликата да бъде изключена от приходната част на анализа. Допускането, че при тези мотиви на съда ,в дохода може да бъде включен и такъв от продажба на имущество през същата година,съдът е обосновал с твърденията на ищеца и задачата, която е поставил на вещото лице. Процесната величина не се отразява на крайния извод на съда за липса на значително несъответствие при положение,че никоя от страните не твърди сумата 70 434лв /посочена от вещото лице като доход от продажба на имоти за 2018г /да не е налична в края на проверявания период, затова не се обосновава и противоречие с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. За пълнота следва да се изтъкне ,че въззивният съд е отхвърлил тезата на ищеца и въззивен жалбоподател за значително несъответствие съобразявайки кои са спорните факти и не е допуснал противоречие с формираната практика на ВКС по този общо поставен въпрос, отразила се на решаващите му изводи.Съобразено е ,че към стойността на наличното имущество не се добавят отрицателни величини,т.е разходи,превишаващи брутните приходи на проверяваните лица. Обратното на практика би нарушил дефинитивните разпоредби на § 1, т.т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ и е в противоречие е с трайно установената практика на ВКС ,включително разясненията в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие,означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Ответникът претендира разноски за защита от адвокат. Представен е договор за правна помощ,в който е засвидетелствано ,че сумата 9 000 лева е платена .Исканите разноски следва да се присъдят ,поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение