Определение № 469 от 29.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2231/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 889 от 15.04.2015г. по ч.гр.д.№ 285/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение № 429 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 700/2014г. на РС Благоевград и производството по делото пред окръжния съд е прекратено. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Становището е, че съдът неправилно е квалифицирал основанието на обжалването-по ал.1 на чл.274 ГПК, вместо по ал.2 на чл.274 ГПК. Изложени са съображения, че в производството по иска по чл.135 ГПК, страните по сделката са задължителни другари и участието им като ответници е условие за допустимостта на иска. От това е изведено становището, че при заличаването на прехвърлителя-първия ответник [фирма] в хода на производство от търговския регистър, води до недопустимост на съдебното производство като цяло – и по отношение на приобретателя [фирма], поради което съдопроизводствените действия не е следвало да бъде възобновени. От насрещната страна [фирма] /ищец по спора/ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността й. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима, но е неоснователна. Разглеждането й по същество не е обусловено от наличието на предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като обжалваното определение е постановено от въззивен съд, който при разглеждане на частна въззивна жалба я е оставил без разглеждане и приложимия ред за атакуване на неговото определение е този по чл.274,ал.2,изр.първо ГПК, а не по чл.274,ал.3 ГПК. С частна въззивна жалба [фирма] е обжалвал определение № 429 от 16.02.2015г. на РС Ботевград по гр.д.№ 700/2014г. „в частта с която производството се прекратява само по отношение на ответника-заличен търговец [фирма]” /с определението преди прекратяването по отношение на първия ответник, производството по делото е било възобновено след постановено спиране/. Жалбоподателят изрично е посочил, че определението за прекратяване на производството по отношение на заличения от Търговския регистър ответник е правилно и следва да бъде потвърдено, но е поддържал, че исковата молба е недопустима, тъй като следва задължително да участват като необходими другари двете страните по сделката, която ищецът твърди, че го уврежда и чиято относителна недействителност цели да бъде обявена. Въззивната инстанция е отчела, че жалбоподателят иска отмяна на определението на районния съд не в прекратителната част, а в частта, с която е постановено възобновяване-продължаване на производството с участието като ответник на [фирма]. Посочила е, че съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК на обжалване подлежат само определенията-преграждащи хода на делото, или за които има изрична разпоредба, предвиждаща обжалването им, а атакуваното няма такъв характер, от което и изведена недопустимостта на жалбата. Доводите в настоящата жалба, за „неправилна квалификация” на обжалването пред СОС са неясни-разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК урежда подлежащите на обжалване определения, а ал.2-компетентния съд. Чл.274,ал.2 ГПК не предвижда други основания за обжалване, извън тези, които разпоредбата на ал.1 урежда. Обжалването на определението само в частта за прекратяване на производството по отношение на заличения ответник имплицитно означава обжалването му в частта за възобновяване, т.е. за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на втория ответник- [фирма], което правилно е квалифицирано от окръжния съд като недопустимо от закона. Защитата си, основана на доводите за недопустимост производството по чл.135 ГПК да продължи само с участието /срещу/ едната страна по увреждащата според кредитора сделка, ответникът има възможност да проведе в хода на разглеждането на спора. Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о: