Определение № 60407 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. В. Т., подадена чрез адв.И. Б. от ВТАК срещу определение № 785/13.8.2021 г, постановено по ч.в.гр.дело № 470/21 г на Великотърновски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 894/19.5.21 г, на Районен съд-Велико Търново, 18 състав, с което е върната, подадената от касатора искова молба и е прекратено производството по дело № 1705/20. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Районен съд-Велико Търново е бил сезиран с искова молба и нейните уточнения /в това число, изготвените от служебни адвокати, назначени по делото/, в които ищецът сочи, че има проблеми от социално икономически характер, не може да се реализира в обществото, иска да бъдат установени гражданските му права и мястото му в обществото.Твърди, че е бил гонен от офиси, нанасяни са му травми, не знае защо не го наемат на работа.Съдът е приел, че всички тези твърдения не сочат на повдигнат пред съда гражданско правен спор за защита и съдействие на лични и имуществени права, съгласно чл.2 ГПК, а описаните от ищеца житейски ситуации не могат да бъдат разрешени от съда в рамките на исковия процес. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулирани са въпросите: 1.Допустимо ли е съдът, действащ като втора инстанция да се десезира като формално потвърди акта на първоинстанционния съд; 2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и допустимо ли е съображенията му да бъдат заместени от тези на първоинстанционния съд; 3.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на определението си да изложи собствени фактически и правни изводи. Твърди се противоречие по така формулираните въпроси със задължителната практика на ВКС. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Посоченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.Въззивният съд не е потвърдил „формално“ акта на първоинстанционния съд, а е изложил подробни мотиви, основани на собствени фактически и правни изводи относно обстоятелството защо счита предявеният иск за процесуално недопустим.Именно липсата на повдигнат пред съда гражданско правен спор за защита и съдействие на лични и имуществени права, съгласно чл.2 ГПК е мотивирал съда да потвърди първоинстанционното определение.Въззивното определение е постановено не в противоречие, а в пълно съответствие с установената по горните въпроси безпротиворечива съдебна практика, в това число и посочената от касатора.Предвид изложеното не следва да бъде допуснат до касационен контрол на обжалвания съдебен акт. По горните съображения, съдът