Определение № 870 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от Г. Н. Н. и Г. Г. Н. срещу решение № 95/16.03.2016г. на Хасковски окръжен съд в отхвърлената част по главния иск. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.

В Изложението, жалбоподателите се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и поставят следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник в хипотезата на чл. 201, ал.2 от КТ- поради допусната груба небрежност, без да е установено по делото, чрез проведен процес на доказване, че другата страна по трудовото правоотношение- работодателят е изпълнил задълженията си спрямо пострадалия работник- за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. чрез провеждане на съответните инструктажи по безопасност на труда, утвърждаване на програма за безопасност и т.н., както и чрез осигуряване на технически изправни, годни и безопасни средства за изпълнение на трудовите задължения на работника?

2. При наличие по делото на данни за настъпила, но неизяснена по своето естество техническа повреда в предоставеното от работодателя на работника техническо средство за изпълнение на трудовите му задължения, която повреда е станала причина за настъпването на трудовата злополука, имал ли е съдът основанието въобще да приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия работник? 3. Доколко обективна и правилна би могла да бъде преценката на съда за процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, при съобразяване с критерия в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите- в по- голяма или по- малка, при положение, че по делото не е установен в цялост механизма за настъпилата трудова злополука, тъй като не е установено естеството на техническата повреда, настъпила в управлявания от работника камион и не е изследвано и доказано дали работодателят е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия работник, в т.ч. чрез извършване на съответните инструктажи по безопасност на труда, утвърждаване на програма за безопасност и т.н.? 4. При приложението на чл. 201, ал.2 от КТ може ли да се определи като процент на съпричиняване приноса на работника, без да се изследва в пълнота приноса на работодателя за вредоносния резултат. И ако приносът на работодателя не е изследван или не е бил установен по делото, не следва ли, предвид обективния характер на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, при определяне на процента на съпричиняване да се предпочете превес на отговорността на работодателя пред тази на работника за настъпването на вредоносния резултат?

Съдът е сезиран и с касационна жалба на [фирма] срещу същото решение в уважената част по главния иск и отхвърления насрещен иск. В жалбата се сочат основания за неправилност на акта.

В Изложението се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 от ГПК. Формулира следните въпроси: 1. Следва ли съдът да се произнесе по чл. 17, ал.3 от ГПК по валидността на Разпореждане на НОИ, с което настъпилата смърт е определена като трудова злополука? 2. Кога Разпореждането по чл. 55 от КСО влиза в сила и кои правила важат при връчването им? 3. Следва ли съдът да кредитира свидетелски показания на роднини, заинтересувани от изхода на делото?4. Следва ли съдът да спре делото до установяването на виновен за смъртта на Н.? 5. Как се определя размера на обезщетението по справедливост? 6. Наследниците на работник, носят ли отговорност по чл. 207 от КТ за средства предоставени от работодателя на работника?7. Длъжен ли е работодателят да поема разноски по погребение на свой работник?

ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението по насрещния иск по чл. 207 от КТ е с цена под 5000лв., и искът по чл. 59 от ЗЗД срещу Г. Н. е също с цена под 5000лв., то касационната жалба на [фирма] срещу решението в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Двата иска са разграничени в насрещната искова молба и съдилищата са формирали воля отделно по двата иска, макар в диспозитива първоинстанционният съд да се е произнесъл общо за имуществените вреди. В останалата част касационните жалби са редовни и допустими, подадени са от легитимирано лице и в законния срок.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:

Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците Г. Н. е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „шофьор“ и смъртта му е настъпила при ПТП в Руската Федерация като на 08.11.2011г. около 2,00ч., движейки се по път „К.“ е възникнала повреда на товарния автомобил, управляван от Г.Н., което наложило спирането на пътното платно и слизането на шофьора от кабината, когато внезапно бил блъснат от преминаващ в насрещното платно лек автомобил. Приел е за установени от фактическа страна механизма на ПТП и вида на техническата повреда, както и че с разпореждане по чл. 60, ал.1 от КСО, злополуката е приета за трудова и това разпореждане е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е приел, че е налице груба небрежност от Г.Н. и съпричиняване в размер на 70%, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- не се е съобразил с пътната обстановка и в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка и без включени аварийни светлини е слязъл от кабината на камиона по средата на пътното платно. Размерът на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД е определил съответно на 90000лв. за първата ищца и 70000лв за втората. Намалил е обезщетенията с размера на съпричиняване и е приспаднал платените на всяка от ищците суми по застраховка „трудова злополука“. Насрещните искове на работодателя по чл. 59 от ЗЗД, съдът е приел за неоснователни и недоказани.

В производството по чл. 288 от ГПК при посочените основания по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, ВКС проверява дали формулираните правни въпроси са включени в предмета на спора, дали въззивният съд се е произнесъл по тях и обусловили ли са правните му изводи, както и дали разрешаването на правния въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС или с други решения на съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По касационната жалба на Г. и Г. Несторови. Първите три въпроси от Изложението са за това какво представлява „грубата небрежност“ и коя страна носи доказателствената тежест за установяването и. Четвъртият въпрос е за това как се определя процента съпричиняване. В останалата част, въпросите за това „дали правилно и допустимо съдът е приел…“ и „правилна ли е преценката му…“, имат значение за правилността на съдебното решение- основания по чл. 281, т.3 от ГПК и са неотносими за производството по чл. 288 от ГПК. Като е приел, че грубата небрежност е грижата, която и най- небрежният би положил и че работодателят носи доказателствената тежест да я установи, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Касационно обжалване обаче, следва да бъде допуснато по четвъртия поставен въпрос- как се определя процента съпричиняване, тъй като по този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС.

По касационната жалба на [фирма]. Първите два въпроса от изложението се отнасят за Разпореждането по чл. 60, ал.1 от КСО и неговата противопоставимост по чл. 17, ал.2 от ГПК. Като е приел, че разпореждането за установяване на трудова злополука е влязло в сила като необжалвано, както и че е противопоставимо на работодателя като участник в административното производство, въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС. Третият и четвъртият въпроси „следва ли съдът…“ се отнасят до правилността на съдебното решение- основание по чл. 281, т.3 от ГПК и са ирелевантни за производството по чл. 288 от ГПК.

Петият формулиран въпрос е по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД. Като е приел, че в понятието справедливост се включват всички конкретни обстоятелства по делото и след като ги е обсъдил и е посочил значението им за определянето на размера на обезщетението, въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС по този въпрос.

Шестият формулиран въпрос касае иска по чл. 207 от КТ, в която част касационната жалба е недопустима и този въпрос остава извън предмета на производството по чл. 288 от ГПК.

Седмият формулиран въпрос е неотносим и не обуславя правните изводи на въззивният съд, тъй като предявеният иск и решаващите изводи на съда са за разноски за репатриране на трупа на починалия работник, а не за извършване на погребението му, а въпросът е поставен относно това дали възниква правно задължение за работодателя да плати погребението на свой работник.

В обобщение касационната жалба на [фирма] следва да бъде върната по исковете по чл. 207 от КТ срещу Г. и Г. Несторови и по иска по чл. 59 от ЗЗД срещу Г. Н.. Касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по касационната жалба на [фирма] и следва да бъде допуснато по касационната жалба на Г. и Г. Несторови по въпроса за това как следва да се определи процента съпричиняване по чл. 201, ал.2 от КТ.

Г. и Г. Несторови не дължат държавна такса, тъй като предмет на делото е трудов спор.

Воден от горното, ВКС