Определение № 60582 от 17.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 169/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Иванова В., от В. К. Ж., чрез майка си и законен представител Р. Иванова В. и от Й. К. Ж., действаща лично и със съгласие на майка си Р. Иванова В. срещу решение №11658 от 22.07.2020 г. по в.гр.д.№4556/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №24 от 27.06.2019 г. по т.д.№8/2019 г. на ОС Видин в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Иванова В., от В. К. Ж., чрез майка си и законен представител Р. Иванова В. и от Й. К. Ж., действаща лично и със съгласие на майка си Р. Иванова В. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в частта за заплащане на обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на К. Ж. Д., настъпила в резултат на ПТП от 08.03.2018 г., съответно за разликата между сумата от 120 000 до сумата от 150 000 лв. за ищцата Р. Иванова В., за разликата между 130 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. за ищцата Й. К. Ж., действаща лично и със съгласие на майка си Р. Иванова В. и за разликата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв. за ищцата В. К. Ж., чрез майка си и законен представител Р. Иванова В.. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните, уточнени от настоящата инстанция въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните и всички събрани доказателства. 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и кои са критериите, които е необходимо да се съобразяват при определяне на конкретния размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Обжалва с частна касационна жалба решение №11658 от 22.07.2020 г. по в.гр.д.№4556/2019 г. на САС в частта /имаща характер на определение/, с която е потвърдено определение №94 от 15.08.2019 г. по т.д.№8/2019 г. на ОС Видин, с което е оставено без уважение искането на НББАЗ за изменение на решение №24 от 27.06.2019 г. по т.д.№8/2019 г. на ОС Видин в частта за разноските за адвокатско възнаграждение чрез присъждане на допълнителна сума в размер на 1508.87 лв. Поддържа, че определението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. В случай, че страната по делото се представлява по силата на правоотношение с предмет процесуално представителство, възникнало между клиента и адвокатско дружество, явяването на повече от един адвокат по делото автоматично ли води до извод за претендиране на повече от един адвокатски хонорар. 2. Може ли без страната по делото да е претендирала изрично възнаграждение за двама адвокати, съдът да приеме, че такова се претендира, извеждайки го от фактическото явяване на двама адвокати, съдружници в адвокатско дружество, страна по договора за правна помощ и съдействие. 3. Извършеното плащане към адвокатско дружество по силата на възникнало правоотношение за процесуално представителство, удостоверява ли плащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на всеки един от явилите се по делото адвокати. 4. В случай, че за процесуално представителство по делото е сключен един договор с адвокатско дружество и е дължим и платен един хонорар в размер по чл.36 от ЗА, и при липса на направено по делото възражение за прекомерност от другата страна, може ли съдът да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение за един адвокат под определения съобразно чл.36 от ЗА размер. 5. Съдът определяйки размера на адвокатско възнаграждение за един адвокат, когато по делото са се явили двама адвокати, следва ли да съобрази нормата на чл.78, ал.5 от ГПК. 6. Приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, дерогира ли приложението на чл.78, ал.5 от ГПК. 7. Винаги ли съдът при намаляване на адвокатското възнаграждение като дължимо за един адвокат следва да съобрази правилото на чл.78, ал.5 от ГПК. 8. При липса на искане за присъждане на два адвокатски хонорара и при липса на възражение от другата страна за намаляване поради явяване на двама адвокати, може ли съдът по своя преценка да намали наполовина претендираното по делото адвокатско възнаграждение. Р. Иванова В., от В. К. Ж., чрез майка си и законен представител Р. Иванова В. и от Й. К. Ж., действаща лично и със съгласие на майка си Р. Иванова В., чрез процесуалния си представител заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната и частната касационни жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор; виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована в Anadolu Sigorta - без кореспондент на територията на страната; наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на К. Ж. Д., който е живеел на съпружески начала с ищцата Р. Иванова В. и е бил баща на родените от съжителството деца В. К. Ж. и Й. К. Ж.. Намерил е за безспорно и че ответното сдружение носи отговорността за репариране на причинените от събитието вреди, като спорен е единствено въпросът за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вледи. за тях обезщетение. травматичните увреждания на пострадалия. Анализирайки всички обективни обстоятелства в конкретния случай - причинените болки и страдания на всяка една от ищците в резултат на смъртта на К. Ж. Д. и съобразявайки възрастта на пострадалите, продължителността и степента на страданията, нарушения житейски ритъм, продължаващото състояние на потиснатост и безизходност, при съобразяване с конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, предвид също така възрастта и на починалия – на 37 години, близките отношения, поддържани с него, което се доказва от приетите по делото гласни доказателства, любовта и опората на бащата, от която децата завинаги са лишени, негативните изживявания от смъртта на бащата в пълното многообразие на тяхното проявление и измерения, както и практиката на съдилищата в подобни случаи, въззивният съд е намерил, че справедливи се явяват обезщетенията /които са изплатени от страна на ответника/ от 120 000 лв. за Р. Иванова В. /преживала тежък стрес и разстройство в адаптацията, със сипмтоми на тежък депресивен епизод, без психотични симптоми и с благоприятна прогноза за пълно оздравяване/, 130 000 лв. за Й. К. Ж. и 150 000 лв. за В. К. Ж. /спрямо последната от решаващо значение е счетено обстоятелството, че детето страда от епилепсия, за което са приети писмени доказателства, както и че смъртта на бащата е довела при това дете до по-тежки душевни страдания и болестни усложнения/. По отношение подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 15.08.2019 г., въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в обхвата на направените разноски за съответното производство по делото се включва и възнаграждение за един адвокат, като по делото е представен един договор за правна защита и съдействие, в който не се съдържа уговорка за плащане на отделно възнаграждение на всеки от адвокатите от упълномощеното адвокатско дружество, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставените в изложението на касаторите физически лица въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но в случая не са осъществени поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС по приложение на чл.235 и чл.236 от ГПК и чл.52 от ЗЗД, формирана по реда на чл.290 от ГПК и изключваща бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК /по отношение на основанието по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК не са посочени каквито и да е актове на КС или СЕС, в противоречие с които, се е произнесъл въззивният съд/, е дал собствено разрешение на предмета на делото, като е обсъдил и се е произнесъл по доводите, възраженията и исканията на страните, извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства и е направил собствени фактически констатации и правни изводи. Въззивният съд е извършил подробен анализ на претърпените от ищците неимуществени вреди, като е обсъдил релевантните, с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г., факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при причиняване на смърт - от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. В константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. Всъщност с поставените въпроси се поддържа необоснованост на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява в случая/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Касационно обжалване не може да се допусне и по частната касационна жалба на НББАЗ. С оглед изложените в решението мотиви, поставените от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд. Отговорите на въпроси първи, втори и трети са обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за спора /в т.ч. и от установените уговорки в договора за правна защита и съдействие между клиента и адвокатското дружество/, от което може да се направи извод, че всъщност тези въпроси са фактически и се решават за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства. От друга страна във въззивното решение не са изложени каквито и да е било мотиви, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, вкл. и по реда на чл.78, ал.5 от ГПК /всъщност по същество е прието за доказано, че възнаграждението за един адвокат е в посочения от първата инстанция, уговорен между страните по договора за правна защита и съдействие размер, като разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат са присъдени след съобразяване и с изхода на спора/, респективно с останалите въпроси се предпоставя становище, каквото не е изразявано от въззивния съд, а при липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по въпросите на частния касатор, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,