Определение № 613 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №975 от 26.06.14г. по гр.д.№931/14г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №1438/20.03.14г. по гр.д.№19093/12г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск на Г. Н. А. срещу Р. Купенов, Д. С., С. С., Н. Й., С. Йорданов, А. Йорданов, И. С., С. А., Й. П., П. Г., Е. Г., З. А., Н. В., Д. Л. и В. К. за установяване на правото на собственост на ищеца върху дворно място в [населено място],[жк], [улица], представляващо ПИ с идентификатор 10135.5510.284 по КК и КР на [населено място], по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивният съд е приел, че спорното дворно място е било собственост на общия наследодател С. Н. М., починал на 23.09.1931г. С решение по делбено дело 54/66г. на РС Варна имотът е бил изнесен на публична продан, която обаче не е проведена. Ищецът Г. Н. А. не е станал собственик на този имот по силата на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност. Съгласно ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение, тъй като съсобствеността е възникнала от юридическия факт на наследяването. Ищецът не е доказал да е препятствал достъпа на останалите наследници до имота. Самият той рядко е ходил в имота и дори да е съборил покрива на съществуващата сграда, то един от наследниците се е възпротивил на това действие. Не е ясно кой държи ключовете за имота, но И. С. също е имал достъп до него и го е посещавал. За субективното намерение на ищеца да владее имота само за себе си не може да се съди само от факта на декларирането на имота заплащането на данъците за него. Представените по делото 13 бр. декларации от ответниците и техните наследодатели, че са получили от ищеца суми за своите дялове от имота и че нямат претенции към него, както и че имотът е бил владян от бащата на ищеца Г. С., а след неговата смърт – от самия ищец, не могат да се възприемат като извънсъдебно признание на владението на ищеца и неговия баща. Тези декларации нямат правното значение на отказ от наследствени права, доколкото не е спазена формата за действителност на това изявление. От свидетелските показания не може да се направи извод, че ищецът е стопанисвал имота, тъй като в него не са извършвани промени, освен събарянето на покрива на сградата, а самото място е изоставено и обрасло с трева. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд не кореспондират с доказателствата по делото. Налице били данни за осъществявана от жалбоподателя и от неговия баща фактическа власт върху имота с намерение за своене. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка на жалбоподателя бил оспорен, но ответниците не са опровергали неговата доказателствена сила. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за предпоставките за придобиване на право на собственост върху недвижим имот по силата на придобивна давност; за възможността за придобиване по давност от един съсобственик на идеална част на друг съсобственик; необходимо ли е за да е налице владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработена и във всеки един момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическа власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът да може да извършва действия когато пожелае, без някой да му пречи, както и декларирането на имота и заплащането на данъци съставлява ли обективиране на намерението да се свои имота за себе си; за доказателствената стойност на констативните нотариални актове за собственост, издадени въз основа на обстоятелствена проверка; как следва да се цени изходящ от страната документ, съдържащ признание за неблагоприятни за нея факти. Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не са налице условия по чл.280, ал.1 ГПК за разглеждането и по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са определящи за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси обуславят основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,