Определение № 2204 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от управителя на „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, приподписана от адв. Кънев и адв.Славилова, срещу Определение № 2282 от 02.12.2024 г., постановено по адм. д. № 564/2024 г. от Административен съд - Добрич, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 237 по Протокол 17 от 30.10.2024г. на Общински съвет Добрич, в частта му, в която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС, относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и е прекратил производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че решението на ОбС, прието на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) представлява общ административен акт, с който директно се засягат правата на жалбоподателя. Моли за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира сторените разноски. Ответникът по частната жалба Добрички общински съвет, чрез адв. Чимширова, счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като развива подробни доводи в тази връзка. Настоящата инстанция като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД, ЕИК 200259631, срещу Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет, в частта му, в която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС, относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. За да обоснове правния си интерес в жалбата се излагат твърдения, че дружеството развива проект за ветроенергиен парк, разположен в землищата на три села в община Добричка и му предстои внасяне на изработените ПУП – ПЗ и ПУП – ПП за одобряване като са описани преминатите от него фази. Административен съд - Добрич, в решаващия му състав, е намерил, че жалбата на „Вятърен парк Изгрев“ ЕООД е процесуално недопустима, поради липса на годен предмет за обжалване, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да достигне до този правен резултат, съдът е констатирал, че с оспореното в настоящото производство решение е гласувана декларация на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и с нея е изразена позицията на Добрички общински съвет относно значителния ръст на инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове върху обработваеми земеделски земи на територията на общината. Обявено е намерението на съвета да не приема решения за одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС, относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Съставът на Административен съд - Добрич е намерил, че от съдържанието на тази декларация е видно, че тя не съставлява властническо волеизявление на административен орган в изпълнение на делегираните му със закона правомощия, с което се създават права и задължения и се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации. В случая, решението в обжалваната му част имало само декларативен характер, не създавало правоотношения на власт и подчинение и нямало пряко и непосредствено действие, поради което не съдържало белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. В резултат на това е направил извод, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице годен за обжалване административен акт. Определението е неправилно. Основният спорен въпрос е изясняването на правната природа на процесната „декларация“. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е оценил правилно съдържанието на оспорвания акт, а именно Решение № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет в частта му, с която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС, относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. В правната доктрина се приема, че декларациите са неюридически актове. С декларациите се взема отношения към събития или въпроси от определено естество, като се обявява позиция по тези въпроси. Тези актове без да са юридически, маркират някои акценти в политиката на държавните органи. Те представляват политическа директива за дейността им, без да са юридически задължителни за тях. Ето защо, правилно е съждението на съда, че декларациите са неюридически актове, поради което поначало не могат да бъдат и общи административни актове по смисъла на чл. 65 АПК. ( Решение № 425 от 11.01.2008 г. по адм.дело 10805 от 2007 г. на петчленен състав на ВАС). В решението на Добричкия общински съвет, обаче се съдържа следното: „… Добричкия общински съвет няма да приема решения с този предмет до произвеждане на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на Европейския съюз относно насърчаване използването на възобновяеми източници“. С това си изявление ОбС е отрекъл възможността за провеждане на заседания и вземане на решения по посочените въпроси. Като е излязъл от формата на принципната си позиция, всъщност ОбС е посочил, че преустановява извършването на възложени му със закон правомощия. Това е активно правно действие, което излиза от рамките на декларативните актове и представлява административен акт, който засяга определен кръг правни субекти – лицата, които се намират или ще поискат образуването на административни производства по изменение на съответните подробни устройствени планове. Неговата законосъобразност именно следва да бъде предмет на първоинстанционна проверка от съда. Решението на общинския съвет № 237 по Протокол № 17/30.10.2024 г. на Добрички общински съвет, по чл. 21, ал. 2 ЗМСМА, в частта му, в която е прието да не се приемат решения за приемане или промяна на подробни устройствени планове за изграждането на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници върху земеделска земя до произвеждането на местен референдум и до привеждане на приложимите закони в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство на ЕС относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, притежава характеристиките на общ административен акт, с оглед на което решаващият състав е следвало да анализира вида на акта, неговата подсъдност /чл. 182а АПК/ и след това да провери спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 66 - 72 АПК и съответствието му с материалноправните норми и целта на закона. Несъмнено, във връзка с гореизложеното, „Вятърен парк изгрев“ ЕООД има пряк правен интерес да обжалва решението на ОбС в тази му част. За пълнота съдът следва да се посочи, че Република България има задължения по сключените договори за присъединяване към Европейския съюз и по наскоро реформираното европейско законодателство, да насърчава използването на възобновяеми източници (чл. 2 ЗЕВИ) и да ги развива. Нещо повече, администрацията следва да усъвършенства и улеснява процедурите и административното обслужване, както и достъпа на гражданите и техните организации до тях за постигане на едно по-добро ниво на обществено управление, а не да ги прави по трудни, сложни и бавни. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с постановяването на своя съдебен акт по съществото на спора. По тези съображения и на основание чл. 235 вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,