Определение № 60670 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1643/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото М. Б. Х. срещу решение № 25/08.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 2/2021 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 820/30.11.2020 г. по гр. дело № 1602/2020 г. на Великотърновския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) в [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконосъобразно и отмяна на дисциплинарното ѝ уволнение, извършено със заповед № 3663-1235/19.05.2020 г. на директора на ответната дирекция; за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението ѝ длъжност „системен оператор“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ответната дирекция; и за осъждане на последната да заплати на ищцата сумата 1 000 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което същата е останала без работа – за периода 19.05.2020 г. - 01.06.2020 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Х., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) как следва да се определя обемът на отговорност на трудовата дисциплина на служител, ако по длъжностна характеристика към същия няма изискване за владеене на чужди езици, но обработва документи, чието съдържание е на чужд език; при такава хипотеза следва ли да се счита, че е допуснал нарушение на трудовите си задължения в процеса на проверка, обработка и въвеждане на данни от представените му документи на чужд език; 2) може ли работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“, ако макар и да се установи, че има допуснати нарушения на трудовата дисциплина, които са повече от три на брой и са извършени в рамките на една календарна година, те на практика не са поставили в опасност работодателя и не са причинили вреди за него; 3) налице ли е виновно поведение на служител когато в рамките на своите трудови задължения е предоставил услуга на юридическо лице, чийто едноличен собственик и управител е негов роднина по права линия, когато работодателят не е въвел предпоставки за наличие на конфликт на интереси при такава хипотеза; 4) следва ли служител, чиито трудови функции се заключават единствено в генериране на заявление по служебен път, с което се поставя началото на административно производство по регистрация на превозно средство, да носи дисциплинарна отговорност, когато макар и да е приел изискуем документ за сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, то изискване е този документ да действа от момента на регистрация на автомобила, който момент е обективно възможно да не съвпада с деня на подаване на документите, а и за този служител моментът на регистрация не е известен, тъй като той не участва по-нататък в регистрационното производство; и 5) когато друг служител при същия работодател е имал контролни функции спрямо работата на наказания и уволнен служител, и който при изпълнение на своите задължения не е открил нарушенията, за които работодателят по-късно е преценил да наложи дисциплинарно наказание, то следва ли отговорността за тези нарушения да се прехвърля изцяло на наказания служител, доколкото същият е изпълнявал задачите си с увереността, че щом служителят след него не е открил нередности, то неговите трудови функции са изпълнени точно и съвестно. Жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, формулираните от нея материалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба се сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка се поддържа следното: Правото на защита на жалбоподателката било изначално нарушено от работодателя, тъй като процесните дисциплинарни нарушения ѝ били вменени, без да бил конкретизиран ясно и точно фактическият им състав, без да била установена и доказана вината ѝ и без работодателят да е извел възможни или настъпили неблагоприятни последици от нарушенията. Всичко това не било „изведено“ и в предходните съдебни инстанции, което водело до липса на мотиви. Съгласно длъжностната ѝ характеристика, задълженията на жалбоподателката се свеждали единствено до приемането на документи като тя не участвала по-нататък в административното производство по регистрация на превозните средства, поради което тя не следвало да носи отговорност за процесните дисциплинарни нарушения. Съдът явно бил пренебрегнал факта, че в тези административни процедури не били извършвани последващи корекции, а този факт водел също до единствения извод, че жалбоподателката не била допуснала процесните нарушения. Ответната ОДМВР - [населено място] в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, дадени с т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, както вече беше посочено, от страна на жалбоподателката не са изложени никакви съображения в горния смисъл, – формулираните от нея пет материалноправни въпроса (или някой от тях) да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това, в изложението към касационната жалба тези въпроси се свързват единствено с направен от страна на самата жалбоподателка анализ и обсъждане на конкретни доказателства по делото, и на установени, също според нейната теза, конкретни факти, релевантни за спора, както и с оплакванията ѝ в тази връзка за неправилност на обжалваното въззивно решение. Така формулираните и изведени пет материалноправни въпроса, също така не кореспондират нито с обстоятелствата, приети за установени в мотивите към обжалваното въззивно решение, нито с правните изводи на окръжния съд. При това положение тези пет материалноправни въпроса, не са и обуславящи правните изводи на въззивния съд, нито са от значение за изхода на правния спор по настоящото дело, поради което и не съставляват общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а още по-малко са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съгласно цитираната по-горе т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта; такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая въззивното решение е изключително подробно и надлежно мотивирано, и очевидно не страда от такъв особено тежък порок, тъй като не би могъл да се обоснове извод нито за явно нарушение на закона, нито за очевидна необоснованост на съображенията на въззивния съд за отхвърлянето на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Самите съображения на жалбоподателката, предвид които тя иска допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, не сочат на подобен очевиден особено тежък порок, а преповтарят част от доводите ѝ за незаконосъобразност на дисциплинарното ѝ уволнение, както и част от общите ѝ оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, които могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция единствено в производство по извършване на същинска касационна проверка по чл. 290 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, нито е налице друго основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната дирекция, претендираните от последната разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата ѝ пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 23, т. 1, предл. последно от НЗПП, а именно – сумата 100 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение