Определение № 161 от 03.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т. чрез адв.Б. против въззивно решение от 14.07.2010г. по гр.д.№ 3680/2006г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение от 22.05.2006год., постановено по гр.д.№1708/05год. по описа на районен съд София. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Г. К. П., П. К. П. и С. Х. Т. срещу Д. Т. Н. и П. Д. Н. за признаване за установено, че първите двама са собственици на 1/3 ид.ч., а третата - на 1/3 ид.ч. от незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], С., с площ от ...... кв.м., съставляващ парцел ....., кв. .... по плана на [населено място], одобрен с решение №.... от ......... г. на СО, идентичен с два други имота, а именно У. ....., кв....... по плана на вилна зона Ж. - С., с площ от ...... кв.м., при съседи - парцел .... и ......, път, и У. ....., кв. .... по плана на вилна зона Ж. - С., с площ от ..... кв.м., при съседи - парцел .... и ..... и път, и предаване владението върху същите, и са осъдени ищците да заплатят на Д. Т. Н. и П. Д. Н., на основание чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ сумата от 650 лв. разноски. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Искът е предявен на 25.06.2003г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) - чл. 55 ал. 1, б. "б". Съгласно тази разпоредба, цената на предявения ревандикационен иск за общо 2/3 ид.части от процесния имот с обща площ 1585 кв.м., е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Видно от удостоверението за данъчна оценка и удостоверение изх.№...../..... от ........г. /л.7 и л.9 от първоинстанционното производство/, представено от ищците при завеждане на делото, данъчната оценка на целия недвижим имот е 2571,60лв., а за процесната част от 1714,40лв. В случая цената на предявения иск с оглед обема на търсената защита - 2/3 ид.части от този имот, е 1/4 от данъчната оценка – 1714,40лв. или 428,60лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,