Определение № 155 от 14.01.2026 г. на ВКС по д. № 2561/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на КОНПИ и на М. Т. и Р. Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. №364/24 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от КОНПИ срещу ответниците Р. и М. Т. иск по чл.153 ЗОНПИ за имущество с придобивна стойност 11 531,86 лв. – описаното лозе с площ от 500 кв.м., с пазарна стойност 6 691 лв., л.а. „Т. Е.“,с посочен рег. номер, придобит с договор от 15.07.11 г. с пазарна стойност 1 952,40 лв. и л.а. „М. П.“ с посочен рег. номер, придобит с договор от 3.10.11 г. с пазарна стойност 2 888,46 лв. В полза на държавата на осн. чл.142, ал.2,т.2 ЗОНПИ от ответниците са отнети лозето и л.а. „М. П.“, както и на осн. чл.151, вр. с чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ сумата от 1 497 лв., представляваща пазарна стойност по САТЕ на л.а. „Т. Е.“, отчужден от ответника на 11.08.15 г., след края на проверявания период. Искът по чл.153 ЗОНПИ е отхвърлен като неоснователен за разликата над отнетото имущество до пълния му размер за отнемане на имущество на обща стойност 146 160 лв.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът - ищец КОНПИ обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Поставя като значими за спора и разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС следните правни въпроси:

1. Представляват ли „доходи, приходи и източници на финансиране“ и следва ли да намерят отражение в анализа за определяне на нетния доход получени средства от продажба на движимо имущество – придобито и отчуждено през проверявания период, когато по делото не е установен законен източник за придобиването му?

2. Допустимо ли е, предвид разпоредбата на пар.1,т.2 ДР ЗОНПИ, за законен доход да се признават всички получени суми от продажба на имущество или други доходи от имущество, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства?

3. Следва ли в производството по ЗОНПИ да се приемат за доказани възраженията на ответниците за дарени суми от родител, когато са установени само доходи на това лице, без да са изследвани и доказани и други относими доказателства за неговите разходи и задължения към момента на твърдяното предоставяне на сумите, т.е. действителната му възможност да извърши дарение?

4. Допустимо ли е номиналното сравняване и съпоставяне на причинената с престъплението вреда и/или придобитата облага, установена в хода на наказателното производство и стойността на установеното и претендирано имущество по ЗОНПИ?

В контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК този касатор поставя следните правни въпроси:

5. Попада ли в приложното поле на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС/ по арг. от чл.1, пар.2 от същия/ укриването на данъци и следва ли да се търси пропорционалност на мярката за отнемане на имущество при установено от съда несъответствие и извършено от лицето данъчно престъпление в периода на проверката?

6. Следва ли съдът да се позовава на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС предвид легитимната цел на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е насочена към защита на обществения интерес, в производство, което се развива независимо от наказателното, съгл. разпоредбата на чл.153, ал.5 ЗОНПИ?

7. Допустимо ли е приравняване и съпоставяне на цитираните постановени от ЕСПЧ решения по водени дела по отменените ЗОПДИППД и ЗОПДНПИ, с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ, развиващ се независимо от наказателното производство?

Във връзка с първия въпрос касаторът обосновава тезата, че мерките, насочени срещу укриването на данъци се намират извън приложното поле на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, а във връзка с останалите два застъпва становището, че намесата в правата на собственост по чл.1 от Протокол №1 трябва да е законна, в обществен интерес и да постига баланс между защитата на обществения интерес и правата на санкционираното лице. Всяко лице има право да се ползва мирно от притежанията си, но по изключение може да бъде лишено от собствеността си в обществен интерес, при условия, предвидени в закон и според общите принципи на международното право. Твърди, че поставените въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция и налагат тълкуване на нормативните актове – Протокол №1 и ЗОНПИ, за точното прилагане на закона.

Касаторите – ответници Р. и М. Т. обжалват въззивното решение в частта, с която искът е уважен.

Поставят като значими за спора и решени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС следните правни въпроси/групирани смислово от двете жалби, за да се избегнат повторенията/:

1. Задължен ли е съдът да формира своето вътрешно убеждение по правнорелевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила? Допустимо ли е решението да се базира на недоказани обстоятелства и да бъде обосновано с логически съждения, които не са подкрепени с конкретни доказателства?

2. Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, за да формира своето вътрешно убеждение? Какви са последиците от необсъждането на всички доказателства и правилното им тълкуване за процеса? Във връзка с въпроса са изброени доказателства за „законни и проследими доходи“, които според касаторите не са обсъдени от въззивния съд.

3. Може ли да се приеме за изплатена цената по сделка за придобиване на имущество въз основа на логически съждения, без да са събрани доказателства за такова плащане? Уточнено е, че въпросът се отнася за покупката на л.а. „М.“ *** Ц..

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че проверката по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ, отм. е образувана на 2.02.15 г. с протокол на ТД- Варна на КОНПИ, след постъпило уведомление от ОП, че отв. Р. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3 НК. С влязло в сила на 25.08.15 г. решение на ОС Добрич ответникът Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 НК, като с оглед внасянето в бюджета на неправомерно получената сума от 63 063 лв., на осн. чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Престъплението, за което е осъден ответникът, е по чл.22, ал.1,т.18 ЗОНДНПИ, а проверяваният период е 10 годишен, от 5.02.05 г. до 5.02.15 г., на осн. чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ.

Въззивният съд е приел, че съобразно заключението на вещото лице в началото на проверявания период ответниците са притежавали имущество на обща стойност 13 979,72 лв.

В края на проверявания период притежаваното, възмездно придобитото и налично в патримониума на ответниците имущество е на обща стойност от 256 742,95 лв. или е налице увеличение спрямо имуществото в началото на периода с 242 763 лв., което надвишава предвидената в пар.1,т.3 ДРЗОНПИ сума от 150 000 лв. Това предпоставя изследване на нетния доход на ответниците, съобразно пар.1,т.8 ДРЗОНПИ. Нетният доход за целия проверяван период, формиран като разлика между изследваните в мотивите на въззивното решение доходи, приходи/ източници на финансиране и направените обичайни и извънредни разходи на ответниците е в размер на 71 852, 95 лв. или налице е несъответствие в размер на 179 890,59 лв. между притежаваното от ответниците имущество и нетния им доход, което надхвърля 150 000 лв.

Въззивният съд е приел, че въпреки установеното несъответствие, имущество от ответниците може да се отнеме само след изследване и установяване на връзката на придобиването му с конкретната престъпна дейност, в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧ. От доказателствата по делото, според въззивния съд може да се направи обоснован извод за връзка с престъпната дейност / при инкриминиран период 1.03.09 – 31.08.10 г./ само на придобитото през 2011 г. имущество на обща стойност 11 531,86 г., описано по –горе, което е отнето в полза на държавата. По отношение на надвишаващата го част от претенцията са изложени мотиви за неоснователност, с оглед момента на придобиване на имуществото, стойността му и нетния доход на ответниците към момента на придобиването, които сочат на липса на връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Затова според АС отнемането на останалото претендирано от ищеца имущество би било неоправдана непропорционална намеса в правото на собственост на ответниците. По тези съображения искът е отхвърлен за разликата над отнетото до пълния предявен размер.

При тези данни по делото ВКС намира, че не се установява твърдяното в изложенията към жалбите и на двете страни противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с практиката на ВКС – ТР №1/13 г.ОСГТК, ТР №7/13 г.ОСГК и ТР №4/23 г. ОСГК и цитираните фрагментарно решение по чл.290 ГПК.

Част от въпросите на касатора-ищец – 1-3 и всички въпроси на касаторите - ответници засягат не толкова твърдяното противоречие с цитираната практика, а обосноваността на конкретни фактически изводи на въззивния съд от същество на спора, формирани след преценката на събрани доказателства, които ВКС не обсъжда в производството по чл.288 ГПК, като съд по правото, а не по фактите / ТР №1/19.02.10 г.ОСГТК, т.1/. Тези въпроси сочат на оплакване за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК, което ВКС не разглежда в това производство / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/.

Затова касационно обжалване на въззивното решение в уважителната за иска част не следва да се допуска на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбата на касаторите - ответници. На същото основание не може да се допусне обжалване на въззивното решение и в отхвърлителната за иска част по жалбата на касатора – ищец.

Касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната за иска част обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпросите на касатора-ищец, свързани с приложимостта на Протокол №1 към ЕКПЧОС – 5-7 и сходния с тях въпрос 4. Тези въпроси в случая са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отнемане на имущество от ответниците и са от значение за точното прилагане на закона за подобни случаи, способствайки за разглеждането и решаването им според точния смисъл на приложимия закон /ЗОНПИ/.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.