Определение № 372 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. срещу решение №.186/6.08.19 по г.д.№.199/19 на ОС Габрово – с което е потвърдено решение №.97/11.03.19 по г.д.№.244/18 на РС Трявна за осъждане на касатора да плати на основание чл.79 ал.1 ЗЗД 6000лв. обезщетение за неизпълнение на договор от 14.07.15, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 12.07.18 до окончателното изплащане, и съответни разноски. Ответната страна Х. П. П. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на 20куб.м. дървен материал, който ответникът се е задължил да достави на ищеца в срок до 30.12.15 срещу сумата 6000лв., платена авансово; уговорено било и, че ако дървеният материал не бъде доставен в посочения срок по вид, количество и качество, продавачът се задължава да възстанови на купувача получената сума до 30.12.15. Задължението за плащане на цената 6000лв. било изпълнено /съдът е посочил, че признание за това се съдържа в самия договор, който има характер на разписка за плащане; същият е частен свидетелстващ документ и доказва, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица и се ползват с материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя им факти; в случая изявлението на продавача, че е получил плащане на договорената цена от 6000лв., е неизгоден за него факт и поради това документът се ползва с материална доказателствена сила относно този факт/; насрещното такова за доставка на материала - не /както в уговорения срок, така и към момента на разглеждане на делото/. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.79 ЗЗД – съгласно която при неизпълнение кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение. Посочил е, че доколкото при тези обстоятелства се претендира обезщетение за вреди, съгласно чл.82 ЗЗД същото обхваща претърпените загуби и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая платената за закупуване на дървения материал от ищеца сума 6000лв. съставлява претърпяна от него загуба. При тези обстоятелства и като изправна страна по договора той следва да получи търсеното обезщетение за имуществени вреди в нейния размер. Доколкото ответникът твърди, че ищецът не можел да каже къде се е намирал на 30.12.15. – поради което не е доказал, че на тази дата е бил в [населено място], за да получи стоката - съдът е посочил, че това обстоятелство би било в негова тежест за доказване в случай, че продавачът е установил наличието на стоката на уговорените в договора дата и място /т.е. че е изпълнил своето задължение по договора/, а такива доказателства по делото не са представени. Възраженията за недопустимост на иска поради произнасяне по нередовна искова молба са намерени за неоснователни. Във връзка с оплакването за несвоевременно внасяне на държавна такса е прието, че същата е била платена след оставяне на исковата молба без движение и дадени от съда указания. Действително съобщението за изправяне на нередовностите е било получено от ищеца на 10.09.18, а молбата за отстраняването им и документа за заплащане на такса са постъпили в съда на 19.09.19 - т.е. два дни след определения от съда срок. Доколкото, обаче, към този момент производството не е било прекратено, е била налице хипотеза на висящ правен спор, по време на който нередовностите са били изправени. Относно оплакването, касаещо момента на подписване на исковата молба и автентичността на подписа на ищеца, е отразено е, че в съдебно заседание на 13.02.19 той е направил изявление, че молба вх.№.1150/19.09.18 е подписана от него, като освен това е заявил и, че потвърждава всички извършени до момента процесуални действия по делото, вкл. и подаването на тази молба. При тези обстоятелства, дори да се приеме, че положеният в молбата подпис не е негов, то би се касаело за действие от представител без представителна власт, което е било потвърдено и съгласно чл.42 ал.2 вр. с чл.44 ЗЗД се счита за валидно извършено. За неоснователно е намерено и възражението, че прeдявеният иск е по чл.87 и чл.88 ЗЗД. Отразено е, че в исковата молба липсват твърдения, че ищецът разваля договора и иска връщане на даденото по него, а се претендира сума на основание уговореното в договора. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 /вероятна недопустимост/ и пр.3 ГПК /очевидна неправилност/. Настоящият състав намира, че в случая не се касае за хипотеза на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Доколкото се излагат твърдения за постановяване на решения по ненадлежно предявена искова молба, следва да се има предвид, че същата е била оставена без движение с разпореждане №.219/13.07.18 с указания за отстраняване на три вида нередовности – за излагане на фактически твърдения по евентуалния иск, обуславящи пораждане на задължение за ответника за връщане на даденото на основание неоснователно обогатяване, за посочване на размера на претендираната мораторна лихва върху вземането по евентуалния иск и за довнасяне на държавна такса /120лв./. Указанията, дадени по първите два пункта, касаят евентуалния иск – по който съдилищата не са се произнасяли и съответно не е постановяван въззивен съдебен акт, който да подлежи на настоящата касационна проверка. Поради това и депозирането на молбата, с която под формата на уточнение се заявява оттегляне на евентуалните претенции извън предоставения срок за отстраняване на нередовността, е ирелевантно и не се отразява на допустимостта на постановените решения /първоинстанционно и въззивно/ по друг иск - по главния иск, във връзка с който от самото начало са били изложени ясни обстоятелства. Указанията за внасяне на държавна такса са били изпълнени в срок-съобщението за същите е получено на 10.09.18 и държавната такса /видно от приложената вносна бележка/ е била внесена на 17.09.18 – т.е. на последния ден от срока – който е и релевантния в случая факт /опр.№.471/5.11.19 по ч.г.д.№.4147/19, ІV ГО, опр.№.131/8.04.20г. по ч.г.д.№.768/20, ІІІ ГО и др./. Исковата молба не е била оставяна без движение с указания за поставяне на подпис от ищеца - а с подаване на молба за уточнението й и впоследствие с изричното й потвърждаване този недостатък е бил отстранен, респективно тя се счита за редовно подадена от момента на предявяването й /чл.129 ал.5 ГПК/. От друга страна, както вече се посочи, исковата молба е съдържала ясни факти и обстоятелствата, въз основа на които се претендира процесната сума, и съдът се е произнесъл по тях /страната няма задължение да определя правната квалификация на претенцията си/. При тези обстоятелства не се касае до хипотеза, в която да е налице постановяване на първоинстанционно и впоследствие на въззивно решение по нередовна искова молба или на непредявено основание. Доколкото касаторът се позовава на хипотеза на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че доказателствената тежест е правилно разпределена и по делото липсват каквито и да е доказателства за установено от ответника надлежно изпълнение /доставяне в срок и в съответния склад на процесната стока/ или връщане на авансово получената цена на ищеца. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,