Определение № 23 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. В. Л. Л., представляван от адвокат С. И. П. е подал частна касационна жалба срещу разпореждане от 30. 10.2012 г. по в.гр.д. № 8390 от 2011 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 28651 от 14.03.2012 г. срещу решение № 29 от 4.01.2012 г. подадена по същото дело от жалбоподателя. В жалбата се излагат общи съображения за неправилност на определението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на относимите материалноправни норми. Ответницата И. Л. Й. е взела становище, в което проследява извършените от жалбоподателя процесуални действия във връзка с привеждането на касационната жалба в съответствие със закона и посочва, че не всички изисквания за спазени и връщането й е законосъобразно. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна: Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.2 ГПК. Настоящия състав намира обаче, че жалбата е неоснователна, тъй като разпореждането за връщането й е правилно. Към касационната жалба не е представено изложение по чл.280, ал.1 ГПК, което е изискване, регламентирано в чл.284, ал.3, т.1 ГПК и е условие за нейната редовност. Това условие е било съобщено на касатора и той не е привел жалбата в съответствие с изискването на закона в указания от съда едноседмичен срок. Обстоятелството, че е ангажирал адвокат не освобождава страната от задължението за изпълнение указанията на съда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,