Определение № 696 от 02.11.2016 г. на ВКС по д. № 53664/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по т.д. №4537/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.55, ал.1,т.3 ЗЗД за сумата от 55 118 лв. – платена от ищеца временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа на ответника, получена на отпаднало основание след отмяна на решението за определянето й от 14.09.12 г. на ДКЕВР и по чл.86 ЗД - за сумата от 445 лв., лихва за забава за посочения период. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпросите от предмета на спора: За значението на отмяната на един административен акт с обратна сила за съществуване на задължението, което той е определил; Възможно ли е да бъде породена облигационна връзка по силата на закона, без изразено съгласие на нито една от страните? и Може ли изпълнение на задължение, възникнало от административен акт да бъде приравнено на съгласие за сключване на договор?. Тези въпроси според касатора са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – следва да им се даде еднозначен отговор от ВКС, за да се преодолее съществуващата противоречива практика. Допуснатата в част от тази практика възможност търговски и граждански взаимоотношения да бъдат налагани с нормативен акт застрашава основни свободи на гражданите и поставя в опасност правната сигурност и нормалното функциониране на гражданските и търговски отношения. От представените решения единственото влязло в сила е това на ОС Варна по гр.д. №2413/14 г.. Даденият в това решение отговор на въпросите от предмета на сходен спора, приключил там с уважаване на иска, противоречи на приетото от въззивния съд по настоящото дело. За останалите представени решения на първоинстанционни и въззивни съдилища няма данни да са влезли в сила; затова те не могат да се използват за обосноваване на осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК– ТР №1/19.02.10 г. ВКС като взе предвид и постановените след постъпване на жалбата служебно известни му решения на ВКС по чл.290 ГПК за уеднаквяване на практиката по сходни дела – напр. р. по т.д. №707/15 г. на първо т.о., р. по т.д. №353/15 г., р. по т.д. №3018/14 г. и р.по т.д. №2611/14 г. на второ т.о., намира, че следва да допусне касационно обжалане на въззивното решение, на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитираното по –горе влязло в сила въззивно решение на ОС Варна и с практиката на ВКС. Затова ВКС на РБ, трето г.о.