Определение № 255 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 218/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпили са частни касационни жалби от Г. Л. Ч. и от А. Й. В., К. Д. Г. и Л. Д. Г. срещу определение № 109 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 180/12 г. на ВКС І ГО. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадените жалби. Ответникът по касация С. А. М. не взема становище. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: За да остави без разглеждане подадената касационна жалба съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима тъй като цената на иска е под 5 000 лв. Определението е законосъобразно. Касационната жалба на Г. Ч. е подадена на 06.12.2011 г., а тази на А. В., К. Г. и Л. Г. на 12.12.2011 г., затова с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с изменението в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. е недопустима. Съгласно цитирания текст, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Според чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК те влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 ДОПК, намиращо се на лист 108 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имота е 93.10 лв. Фактът, че според представения нот. акт за продажба на имота същият е продаден за 150 000 €, е ирелевантен за допустимостта на касационното обжалване, тъй като пазарната цена на имота може да бъде критерий за определяне цената на иска само тогава, когато за имота няма определена данъчна оценка, какъвто настоящият случай не е. Предвид на изложеното че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС