Определение № 442 от 13.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1466/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД против решение № 63 от 28.01.2021 г. по в.гр.д.№ 2541/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в частта относно присъденото на основание чл.432 ал.1 КЗ в полза на ищцата С. А. Б. /починала в хода на въззивното производство и заменена от наследниците си по закон - П. В. П. и С. В. П./, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.01.2018, при което е настъпила смъртта на дъщеря й З. И. Х., за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, след съответна частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1996 от 12.03.2020 г. по гр.д.№ 10713/2019 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно в обжалваната част. Твърди се, че така определеното обезщетение не е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и че не съответства на доказаните по делото вид, обем, интензитет и продължителност на търпяните неимуществени вреди. Искането за достъп до касация се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния правен въпрос: За да определи справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид и периода, през който се търпят вредите. Поддържа се, че решението в атакуваната му от касатора част е постановено в разрез с ППВС № 4/1968 г., както и в противоречие с практика на ВКС – решения по т.д.№ 1556/2013 г. на II т.о., н.д.№ 482/2019 г. на III н.о. и т.д.№ 3144/2018 г. на II т.о. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на насрещните страни със становище, че не е установено приложното поле на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не се доказват обаче основанията за достъп до касационна проверка, поддържани от касатора. За да определи обезщетение в посочения по-горе размер, съставът на въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е приел следното: Ищцата и нейната загинала през 2018 г. дъщеря са живеели в общо домакинство; с оглед напредналата възраст на първата, всички грижи по задоволяване на ежедневните й нужди – хранене, обличане, излизане на разходки, тоалет, са били полагани от починалата. Двете са имали силна емоционална и безконфликтна връзка. Ищцата изживяла тежко загубата на дъщеря си. За да редуцира размера на присъденото от първата инстанция обезщетение от 150 000 лв. на 80 000 лв. по жалба на застрахователното дружество, съдът е съобразил релевантните конкретни обстоятелства, съобразно постановките на ППВС № 4/1968 г., вкл. възрастта на майката и дъщерята и отношенията им приживе, отчел е и практиката в сходни случаи, както и това, че след смъртта на З. Х. грижите за ищцата са поети от нейните внуци и правнук. С намаляването почти наполовина на определеното от Софийския градски съд обезщетение съдът е възприел и доводите на ответника, касаещи несъответствието между обжалвания размер на обезщетението и доказаните по делото вид и обем на вредите и тяхната продължителност, като последното следва и от съобразяването на възрастта на двете лица – пострадал и увреден. При тези обстоятелства не се констатира противоречие между въззивното решение в обжалваната му част и практиката на ВС и ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно. При този изход от спора и съобразно направеното искане, в полза на пълномощника на ответниците по касация следва да се присъди дължимото, съобразно чл.38 ал.2 ЗА, минимално адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1 430 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение