Определение № 135 от 16.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1314/2014 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. М., срещу решение № 8 от 06.01.2014г. по в. т. дело № 678/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е потвърдено решение № 31 от 08.07.2013г. по т. дело № 129/2012г. на Търговищки окръжен съд, Х състав, с което са уважени предявените искове, както следва: 1/ обявен е за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2867/26.07.2012г. на нотариус К. Г. с район Търговищки районен съд, рег. № 317 на Нотариалната камара, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на К. Н. Пехливанис е продал лично на себе си дружествените й дялове в [фирма], представляващи 100% от капитала на дружеството /50 дяла от по 100 лв. всеки, на обща стойност 5 000 лв./, поради липса на представителна власт и съгласие, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД; 2/ признато е за установено по отношение на К. Н. Пехливанис, гражданин на Федерална Република Германия и [фирма], че вписаните по партидата на посоченото дружество обстоятелства, а именно прехвърляне на 100% от дружествените дялове от К. Н. Пехливанис на Кадри А. З., вписване заличаването на К. Н. Пехливанис като едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството, са несъществуващи, на основание чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК; 3/ Кадри А. З. е осъден да заплати на ищцовата страна сумата 8 402,37 лв. – разноски; 4/ [фирма] е осъдено да заплати на ищцата сумата 8 402,37 лв. – разноски по делото. След подаване на касационната жалба е извършено вписване на нови обстоятелства по партидата на търговското дружество – касатор и към настоящия момент касаторът е [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място]. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, тъй като съдът не е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 116/15.05.2013г. по гр. д. № 745/2012г. на ВКС, ІV г. о., определение № 262/22.04.2010г. по гр. д. № 204/2010г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 795/09.07.2010г. по гр. д. № 1066/2010г. на ВКС, ІV г. о. Ответната страна К. Н. Пехливанис чрез процесуалния си представител адв. М. Е. В. оспорва касационната жалба и релевира доводи, че въззивното решение е необжалваемо поради това, че между предявените обективно съединени искове съществува зависимост в качеството им на обуславящ и обусловен иск, обуславящият иск е с цена под определения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер и поради необжалваемост на въззивното решение в частта относно обуславящия иск не подлежи на касационно обжалване и решението по обусловения иск. Поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като изходът на гражданския спор не зависи от установяването на престъпни обстоятелства в рамките на наказателен процес. С определение № 303 от 16.10.2014г. по настоящото т. дело № 1314/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма], [населено място] /сега [фирма], [населено място]/ срещу решението на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Търговищки окръжен съд в частта, с която е обявен за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2867/26.07.2012г. на нотариус К. Г. с район Търговищки районен съд, рег. № 317 на Нотариалната камара, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на К. Н. Пехливанис е продал лично на себе си дружествените й дялове в [фирма], представляващи 100% от капитала на дружеството /50 дяла от по 100 лв. всеки, на обща стойност 5 000 лв./, поради липса на представителна власт и съгласие, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Посоченото определение е потвърдено с определение № 82 от 29.01.2015г. по ч. т. дело № 28/2015г. на ВКС, Търговска колегия, състав на І т. о. Следователно делото е висящо само по касационната жалба против въззивното решение в частта по обективно съединения установителен иск с правно основание чл. 29 ЗТР. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното: За да направи извод за основателност на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, въззивният съд се е аргументирал с нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове поради липса на съгласие на ищцата, тъй като ответникът Кадри А. З. е подписал процесния договор без да е валидно упълномощен за това от ищцата, т.е. без да е имал представителна власт. Поради това, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. не е породил правното си действие, решаващият съдебен състав е приел, че в Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство, довело като следствие и до вписване и на останалите несъществуващи обстоятелства. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния правен въпрос /нито материалноправен, нито процесуалноправен/, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е основание за касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Направените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако касаторът е имал предвид, че релевантният процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на съда да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГГПК, ако в хода на производството бъдат разкрити престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на спора, настоящият съдебен състав счита, че този въпрос е ирелевантен за иска по чл. 29 ЗТР. Въпросът е от значение за иска за нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, по отношение на който въззивното решение е влязло в сила, предвид недопустимостта на касационната жалба в тази част с оглед цената на иска. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответницата сума в размер 4 700 лв. - направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение