Определение № 295 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2494/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника им адвокат Н. Г., срещу въззивно решение №4/08.01.2015г. по гр. дело № 696/2014г. на Окръжен съд -Добрич. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията за допускане касационно обжалване на решение по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: води ли до нищожност на съдебното решение противоречието му със свръхповелителни норми на правото от публичен ред, с които се налагат правила в интерес на обществото; нищожно ли е влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот, придобит на публична продан от ответника по иска, при условие че постановлението за възлагане на имота не е било обжалвано и действителността на публичната продан не е оспорена по реда на чл.384, ал.3 ГПК /отм./. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 107/1956г., ОСГК, ППВС №1/1985г., ТР №1/2012г., ОСГТК, решение №123/2012г. по гр.д.№777/2011г.,ВКС, І г.о. По втория въпрос се твърди наличие основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С решение №114/2014г. по гр.д.№1954/2014г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение №537/2013г. по гр.д.№ 841/2013г. на Добричкия окръжен съд.Делото е върнато за ново разглеждане. С обжалваното решение е потвърдено решение №16,т.VІІІ/2013г. по гр.д.№1656/2013г. на Добричкия районен съд. С последното са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], [населено място], искове за прогласяване нищожността на решение № 180/2011г. по т.д.№ 307/2011г. на Варненския апелативен съди на решение №45/2011г.по т.д.№169/2010г. на Добричкия окръжен съд. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за прогласяване нищожността на двете съдебни решения е неоснователен. С първото от тях - №45/2011г. на Добричкия окръжен съд е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на подробно описани недвижими имоти, възложени с постановление на съдебен изпълнител от 16.12.2003г. по изп.д.№2353/2002г. Това решение е потвърдено с второто атакувано от ищците съдебно решение - №180/2011г. по гр.д.№307/2011г. на Варненския апелативен съд. Въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени с ТР№1/2012г. по тълк.д.№1/2011г., ОСГТК, ВКС, съгласно които съдебните решения са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда, вкл. и при тълкуване. В разглеждания случай такива пороци на двете решения не са налице.Те са постановени от законен състав на съответните съдилища, в рамките на правораздавателната им компетентност при спазване на изискуемата писмена форма, подписани са, и формираната в мотивите на съдебните актове воля на съда е абсолютно разбираема и логически последователна, което обуславя абсолютна яснота и на диспозитивите. Релевираните от ищеца доводи за нищожност представляват такива за допуснати от съдилищата нарушения на материалния и процесуалния закон и не касаят валидността на съдебните актове. Правилността на съдебните актове се проверява само по пътя на инстанционния контрол, а не в самостоятелното исково производството по чл.270 ГПК. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по първия поставен въпрос. Приетото от въззивния съд не противоречи, а е в съответствие с приетото по ТР№1/2012г. по тълк.д.№1/2011г.,ОСГТК, ВКС. Не е налице и противоречие с ППВС 01/1985г., в т.8 на което се приема, че нищожното съдебно решение не поражда правни последици, но създава привидност на признатите и присъдени права. Решаващите изводи на въззивния съд са, че посочените от ищеца основания за нищожност – противоречие на свръхповелителни норми на закона /чл.384,ал. ГПК /отм./относно оспорване действителността на извършена публична продан и чл.17,ал.1 е 3 КРБ относно неприкосновеността на частната собственост/, съставляват доводи за неправилност на решенията, поради нарушения на материалния закон, инстанционният контрол за което е изчерпан, но не представляват доводи за невалидност на съдебните решения. Приетото с цитираното ППВС относно правните последици на нищожните съдебни решения е неотносимо. Соченото решение №107/1956г., ВС, постановено по ПРН също е неотносимо. С него е отменено по реда на надзора влязло в сила решение №455/1950г. по гр.д.№195/1949г. на ВС, с което след отмяна на решението на Л. областен съд е обявена за недействителна делба на наследство, извършена от П. мюфтия. Решение № 123/2012г. на ВКС също е неотносимо. То третира въпроси на неоснователното обогатяване в хипотеза на чл.55,ал.1ЗЗД и правните последиците на влязло в сила недопустимо осъдително съдебно решение и нищожно съдебно решение. Вторият поставен от касатора въпрос дали е нищожно влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот, придобит на публична продан от ответника по иска, при условие че постановлението за възлагане на имота не е било обжалвано и действителността на публичната продан не е оспорена по реда на чл.384, ал.3 ГПК /отм./, не може да обуслови допускане касационно обжалване, тъй като е по съществото на спора и представлява касационно оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд. Доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване, тъй като са оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.