Определение № 1877 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 619/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс“ АД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 30 от 23.01.2026 г. по в. гр. д. № 777/2025 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 150 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 570/2023 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която настоящият касатор е осъден да заплати на В. Й. Караматова следните суми, представляващи обезщетение за настъпили имуществени вреди вследствие на осъществено на 10.06.2022г. ПТП, причинено от Г. А. Г. при управление на л. а. марка „Фолксваген“, по отношение на който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Евроинс“ АД, а именно: 300 лв. /153.39 евро/ - обезщетение за извършени разходи за лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г.; 600 лв. /306.78 евро/ - разходи за болногледач за периода 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г.; 6 520 лв. / 3 333.62 евро/ - разходи за закупуване на 3 бр. медицински изделия и 150 лв./76.69 евро/ - пътни разходи за придвижване до лечебно заведение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 080 лв./552.20 евро/ - допълнителни разходи за силна храна за периода 10.06.2022 г. - 10.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024г. до пълното погасяване на задължението.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което по изложени съображения се претендира неговата отмяната в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Следва ли обезщетението на пострадалия да бъде намалено при безспорно установено противоправно поведение от негова страна, с което той обективно е създал условия или е улеснил настъпването на вредоносния резултат ?“;

2. „Следва ли ищецът, който претендира спорното право, да проведе пълно и главно доказване на правопораждащия това право факт ?“;

3. „Следва ли страната, която се позовава на несъществуването на едно материално правоотношение, да установява истинността на отрицателното си правно твърдение и следва ли да носи тежестта за доказване несъществуването на юридически факти, които го пораждат ?“.

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обснована с практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 – т.7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г.; по въпроси № 2 и № 3 - решения по: т. д. № 549/2016г. на I т.о.; т.д. № 464/2024г. на I т.о.; гр.д. № 2714/2021г. на IV г.о.; гр. д. № 921/2010 г. на IV г.о. и гр.д. № 1584/2009 г. на ВКС, III г.о.

Ответникът В. Й. Караматова, чрез процесуален представител, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Във връзка със спорния във въззивното (и в касационното производство) въпрос за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата ищца окръжният въззивен съд е установил, че със споразумение по чл. 375а, ал. 3 НПК по НОХД № 137 от 2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман Георги А. Г. е признат за виновен в това, че на 10.06.2022 г. около 17 часа на [улица]в [населено място], [община], при управление на МПС марка „Фолксваген“ нарушил правилата за движение, а именно - чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Й. Караматова, изразяваща се в счупване на лъчева кост на лявата ръка, счупване на външния кондил на големия пищял на левия крак и счупване на костите на подбедрицата на левия крак в областта на глезена (трималеоларно), които увреждания й причинили трайно затруднение в движението на посочените крайници за период по-голям от 30 дни, което деяние било квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. След обсъждане свидетелките показания на водача на лекия автомобил Г. Г. решаващият съд е приел за установено, че същият е видял как ищцата върви по пътното платно и до последно мислел, че ще се разминат, но за секунда я изпуснал от поглед и последвал ударът; не успял да реагира адекватно, въпреки че възприел пострадалата пешеходка навреме на пътното платно; автомобилът се движел в дясната част на пътното платно, а пешеходката вървяла срещу него вляво и въпреки че улицата макар и еднопосочна била достатъчно широка за да се разминат две коли и скоростта на автомобила била ниска, последвал удар с лявата част на бронята на автомобила.

Обсъдени са и свидетелските показания на сина на пострадалата, от които е прието за установено, че ищцата е била 6 месеца на легло и през това време трябвало да се храни с подходящо предписана храна, която й струвала по около 300-400 лв. месечно; по време на легловия престой пострадалата изобщо не е можела да става, не е могла да се обслужва и една съседка се съгласила да й помага срещу заплащане от 150 лв. седмично, като идвала в продължение на 4 месеца, тъй като свидетелят работел и не можел да поеме целодневно грижите за майка си; имплантите били закупени за около 7000 лв., като се налагало 4-5 пъти да кара майка си на преглед в София с личния си автомобил, като всяко пътуване до Окръжна болница „Света А.“ струвало 30 лв. в двете посоки.

Изложено е, че според заключението на възложената по делото съдебно-автотехническа експертиза, пътното платно на [улица] [населено място] е било с лоша и на места липсваща пътна асфалтова настилка, нямало осева линия или каквато и да било маркировка, с широчина от 6.0 метра; До частни къщи вдясно се намирал тротоар с ширина 1.6 м., обрасъл с трева, който по посока на движението на пешеходката бил непроходим; Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е 28,00 км/ч (7,78 м/с), а тази на ищцата е изчислена на 2,4 км/ч (0,67 м/с). Въз основа на извършена симулация по посочен от вещото лице модел и съобразно направлението на движение на автомобила преди и след удара, съдът е заключил, че инициалният удар между пострадалата и процесния лек автомобил е настъпил първоначално вдясно на пътната лента близо до края на пътното платно, гледано по посока на движение на пешеходката и съответно лява такава, гледано по посока на движение на лекия автомобил, и че първоначалният контакт е настъпил с предна крайна лява част на автомобила, като в резултат на създалия се ударен импулс и развилите се центробежни и кинетични сили върху тялото на последната, същото се приплъзнало по лявата странична част на процесния автомобил и същевременно загубвайки стабилна позиция с пътната настилка, паднало на земята. Посочено е, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, като според вещото лице в материалите по делото няма налична информация за затруднени или ограничаващи видимостта метеорологични условия или наличието на препятствия, ограничаващи видимостта; Както пешеходката, така и водачът на лекия автомобил са имали видимост през цялото време един към друг. Според вещото лице ищцата В. Караматова през цялото време се е намирала на пътното платно вдясно по посока на нейния ход и в същото време нямало препятствия за водача на лекия автомобил и същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше извършвал маневра с отклонение на свое ляво по посока на движението си, както и ако беше упражнил спирачно усилие върху автомобила преди настъпване на непредотвратимост за процесното ПТП, а именно - преди опасаната зона от 15,4 метра. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати произшествието при задействане на спирачната система в момента, в който за пръв път е възприел пешеходката и ако не беше извършвал маневра с отклонение вляво по посока на движението му, а последната е имала възможност да избегне произшествието, ако се е намирала на тротоара и е изчакала преминаването на лекия автомобил.

Въззивният съд е обсъдил и приетото по делото заключение на съдебно медицинската експертиза, въз основа на което е приел за установено, че ищцата е била хоспитализирана по спешност в специализирано отделение по ортопедия и травматология, където й е проведено широкоспектърно лечение, включващо оперативно лечение - кръвно наместване на счупването на лявата ръка с метални импланти - плаки и винтове, кръвно наместване на счупването на костите на подбедрицата на левия крак с метални импланти - плаки и винтове, медикаментозна терапия. Според вещото лице всяко заболяване с болестен или травматичен характер изисква специфичен хигиенно-диетичен режим (ХДР), различен за всяко заболяване, като базисното меню се обогатява с по-високо количество на белтък (месо, яйца, мляко и др), задължително с превалиране на зеленчуците и съответните за сезона плодове, а конкретно пострадалата се е нуждаела от ХДР, включващ балансирано хранене и активен физически режим. Посочено е, че след изписването, при липсата на близки, които да обгрижват пострадалата, е възникнала необходимост от помощта на болногледач за срока на имобилизацията - за счупването на лъчевата кост за 4 седмици, а за счупването на костите на подбедрицата 75 ¬ 90 дни. Доколкото в епикризата от лечебното заведение е посочено, че използваните импланти са платени на болницата, то закупуването на тези медицински изделия, според експерта, е било абсолютно необходимо за лечението. Наред с това, извършването на рехабилитация при този вид травма е задължително. Увреждането на долния крайник е възпрепятствало нормалното ходене за период от 6-7 месеца, което включва и използването на транспорт, като личният превоз до болнични заведения за лечение или контролни прегледи е улеснение. Разходите по вложените при операцията импланти са абсолютно необходими и лечението на травмите се поема от здравния осигурителен фонд, без скъпоструващите лекарства и консумативи, каквито се явяват вложените метални импланти. Посочено е, че в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че вложените метални импланти се реимбурсират от касата само частично и поради тази причина има ценоразпис към съответната болница за тяхното заплащане, както и че са налице финансови документи, установяващи закупуването на имплантите от болницата.

С оглед на така установените факти, Софийският окръжен съд е приел за доказани твърдените от ищцата имуществени вреди във връзка с проведеното лечение на травмите от процесното ПТП.

За да приеме за недоказано възражението на ответното застрахователно дружество по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в извършено от нея нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП, според който, при необходимост пешеходците да се придвижват по пътното платно (когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани), те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, решаващият съд е изложил следните аргументи: Целият тротоар по посока на движението на пешеходката е бил непроходим, което е наложило същата да се придвижва по пътното платно; Обстоятелството, че същата не се е движила до лявата граница на пътното платно, само по себе си не обосновава извод за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Акцентирано е на факта, че ищцата е в напреднала възраст и се е придвижвала по-бавно по пътното платно, което е било с лоша и на места липсваща пътна асфалтова настилка, с множество пукнатини и неравности, като освен това по делото не са били ангажирани доказателства допуснатото от нея нарушение да е в причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото само по себе си нарушението на установените правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване, а е необходимо нарушението да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; Пешеходката се е намирала на пътното платно поради невъзможност да използва тротоара, като се е придвижвала бавно и не е навлязла в нито един момент в лентата (траекторията) на движение на превозното средство, като водачът на автомобила е имал достатъчно добра видимост и възможност да спре преди удара или да избегне същия, ако не бе променил траекторията на движение вляво. С тези съображения е отречен принос на ищцата за настъпилия вредоносен резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият формулиран в изложението въпрос е реторичен и не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, същият изхожда от защитната теза на касатора за безспорна установеност на принос от страна на пострадалата за настъпване на увреждането, каквато не е обективираната в решението правна воля на въззивния съд. Във връзка с изложените при обосноваването на въпроса съображения следва да се посочи, че в практиката на ВКС трайно се приема, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Приетото от въззивният съд по настоящото дело отсъствие на принос с решаващия извод, че единствената причина за ПТП в случая е неправомерното поведение на водача на МПС, с което е отречена тезата на застрахователя, че с противоправното си поведение, изразяващо се в извършено от нея нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП, пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, е от значение за правилността на съдебния акт, която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Отсъствието на основната предпоставка за селектиране на касационното обжалване препятства достъпа до същото.

Последните два въпроса №№ 2 и 3 също не удовлетворяват общото основание на чл.280, ал.1 ГПК. Изхождащи от разбирането, че претендиращият спорното право следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащия това право факт, и че отрицателните факти по принцип не подлежат на пряко доказване, поради което доказателствената тежест обикновено носи страната, твърдяща съответния положителен факт, и тези въпроси са от принципно значение за разпределяне доказателствената тежест по всеки правен спор. Видно от обосноваването им, същите обективират несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд досежно приетата неоснователност на възражението за съпричиняване и доказаност на твърдените имуществени вреди, като липсва довод или конкретно оплакване за неправилно разпределена от съда доказателствена тежест. Преценката дали ангажираните доказателства установяват съответните факти е по обосноваността на съдебното решение, която е извън предмета на проверка в производството по селектиране на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК