Определение № 1341 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4700/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. М., подадена чрез процесуален представител адв. В. Н. против решение № 1390/30.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 2272/2022г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260587/16.02.2022г. постановено по гр.д. № 15516/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 67, пр. 2 от СК е отхвърлен предявеният от А. Н. М. с ЕГН [ЕГН] срещу Н. Х. П., гражданин на Испания, [дата на раждане] в Испания и детето М. А. М. с ЕГН [ЕГН] иск за унищожаване на припознаването, с което ищецът А. Н. М. е припознал детето М. А. М. като свое дете, поради измама – поддържане на твърдение пред ищеца, че в периода от м. май 2018г. до м. август 2018г. ответницата не е имала интимни отношения с друг мъж, вкл. и полов контакт и че е забременяла от ищеца, с което го е измамила да припознае детето М. А. М..

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е изпълнил задължението си да прецени всички относими доказателства по делото съвкупно – в тяхната взаимна връзка и зависимост, по вътрешно свое убеждение, което да е обосновано, плод на верига от логически издържани съждения, отразяващи закономерността и типичните връзки между явленията и да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал събирането на необходими и относими към предмета на спора доказателства в хипотеза на чл. 266, ал. 3 от ГПК – СМЕ от вещо лице акушер-гинеколог, което след преглед на майката да установи вероятния период на зачеване на детето М.; изискване и прилагане на гр.д. № 31422/2018г. по описа на СРС с предмет молба по ЗЗДН и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред СДВР за снабдяване с всички жалби, подадени от ответницата срещу касатора. С тези доказателства искът би бил доказан по основание – че през вероятния период на зачеване на детето М., страните не са живели заедно поради влошените им отношения.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Х. П., чрез процесуален представител адв. В. Л. и М. А. М., чрез назначен на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК особен представител адв. Г. Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Х. не изразява становище по касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: М. А. М. е [дата на раждане] За раждането е съставен Акт за раждане № 316/23.04.2019г., в който като баща на детето е вписан ищецът А. Н. М.. Съгласно декларация за припознаване от 19.04.2019г. по чл. 35 и чл. 36 от СК, с нотариална заверка на подписа на декларатора, А. М. е припознал детето М. М..

Първоинстанционният съд е допуснал поискана от ищеца ДНК експертиза за установяване произхода от бащата на детето М., която не е била събрана по делото поради неоказано от ищеца съдействие на вещото лице и непредоставен от него генетичен материал. В тази връзка на ищеца били дадени указания по реда на чл. 161 от ГПК, в т.ч. и за последиците при неизпълнение.

В обясненията си дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответницата Н. П. е заявила пред съда, че ищецът е знаел, че детето е негово. В периода от месец май 2018г. до месец август 2018г. не е имала интимни отношения с друг мъж.

Пред въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК съдът по искане на ищеца допуснал гласни доказателства и отново ДНК експертиза за установяване на биологичния баща на малолетния М. М.. Поради обстоятелството, че въззивникът не се е явил, за да даде биологичен материал в продължителен период от време експертизата е заличена, както и допуснатите му свидетели.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че по делото не са събрани убедителни и годни доказателства, установяващи, че припознаващият е действал със съзнанието, че майката е заченала от него. Само в такъв смисъл измамата като порок на волята е основание за унищожаемост на едностранното волеизявление на припозналия - т. 5 ППВС № 5/78/21.02.1979г. Отчел, че поради процесуалното бездействие на ищеца не са събрани допуснатите гласни доказателства и експертизата, която да установи биологичния произход на детето М. от бащата. Жалбоподателят не се е явил в съдебно заседание, за да даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, въпреки че е бил задължен. Поради това обосновал, че не може да се приеме, че припознаването на детето М., извършено от него, е било при измама, осъществена от ответника Н. П. и че последната съзнателно е създала погрешна представа у припознаващия, че е заченала от него и тези измамни действия са го мотивирали да припознае детето. Така обосновал неоснователност на предявения иск, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът А. Н. М. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както следва:

• поддържа очевидна неправилност на решението;

• формулира процесуалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва:

1/ Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно – в тяхната взаимна връзка и зависимост? Съдебното решение може ли да почива на предположения?

2/ Има ли процесуално задължение съдът да допусне всички доказателства, които са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор?

Противоречието сочи, че е налице с решения на ВКС по т.д. № 805/2011г., II ТО; по гр.д. № 4744/2008г., I ГО и по гр.д. № 1147/2012г., IV ГО и определение по гр.д. № 4744/2008г., I ГО.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Въпросите са процесуалноправни, включени са в предмета на делото и са от значение за постановения правен резултат по материалноправния спор. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касатора и относима съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, а в съответствие с нея, поради което основание за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице.

Именно, за да изпълни процесуалните си задължения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК въззивният съд е допуснал поискани от ищеца – въззивник доказателства, които не са били събрани по делото поради неоказано съдействие от поискалата ги страна. Въз основа на наличните доказателства съдът е обосновал извод, че по делото не са събрани доказателства, установяващи измамливи действия, с които ответницата съзнателно е създала погрешна представа у припознаващия ищец, че е заченала от него, нито, че погрешната представа е била създадена у него в резултат на съзнателни измамливи действия от страна на ответницата.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с т. 5, ал. 2 от ППВС № 5/21.02.1979г., произходът и правилата по установяването и оспорването му имат извънредно важното значение за гражданското състояние и семейното положение на личността. В тази връзка задължително следва да се спазват основните начала за стабилност на надлежно установен произход, за ограничена легитимация на страните и ограничената, изрична допустимост само на предвидените от закона искове за произход, както и преклузивните срокове за тяхното предявяване релевантни. Релевантни за основателността на иска по чл. 67, пр. 2 от СК са само измамливи действия, с които съзнателно е създадена погрешна представа у припознаващия, че майката е заченала от него. Решението на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения.

Не е налице на следващо място основание за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Искането е обосновано от несъгласие на касатора с правните изводи на въззивния съд и анализа на събраните по делото доказателства, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл. 281 от ГПК.

В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касация Н. П. има право на поискани и доказани разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 700 лв. В същия размер следва да се определи възнаграждение на особения представител на ответника М. М.. Разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение