Определение № 2324 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1705/2026 г.

Производството е образувано по жалба на К. П. К. от [населено място], общ.Враца против Заповед № РД-548 от 04.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 42, ал. 6 във връзка с чл. 42, ал. 5 от Закона за защитените територии е актуализирана площта на защитена територия - защитена местност „Падините“ в землищата на гр.Враца, [населено място], [населено място] и [населено място], обл.Враца. При извършената служебна проверка по реда на чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Върховният административен съд (ВАС), Шесто отделение намира, че заведеното пред него дело не му е родово подсъдно като първа инстанция предвид следните съображения: Родовата подсъдност разпределя първоинстанционните дела между административните съдилища и Върховния административен съд, изхождайки от предмета на делото. Тя е само законна и не може да бъде дерогирана. За нея съдът следи служебно в качеството й на абсолютна процесуална предпоставка по упражняване правото на жалба. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, предвижда, че на Върховния административен съд са подсъдни тези оспорвания срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. В тази връзка следва да се посочи, че още с решение № 8 от 23.04.2018 г. по конст. дело № 13/2017 г., Конституционният съд даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление". В мотивите на решението си Конституционния съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който илюстрира разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, което правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. Упражненото от министъра на околната среда и водите правомощие в случая е по чл. 42, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). По този начин централният едноличен орган със специална компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга страна е налице случай, предвиден в закон (ЗЗТ), поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, изр. 2 от АПК издадените от него административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 132, ал. 1 от АПК спорът за допустимостта и за основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи местно компетентния съд настоящият състав съобрази и разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от АПК, тъй като се оспорва общ административен акт. С оглед на това спорът е местно подсъден на Административен съд – София-град (АССГ). Съгласно чл. 135, ал. 2 от АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. Воден от горното, Върховният административен съд в тричленен състав на Шесто отделение,