Определение № 2852 от 15.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1255/2026 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата Е. К. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на ищцата срещу първоинстанционното определение, с което производството е прекратено поради неотстранени нередовности на исковата молба.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че са дадени от първата инстанция законосъобразни указания за отстраняване действителни нередовности на исковата молба, изпълнени частично. В останалата част – относно представянето на удостоверение за данъчна оценка, заплащане на държавна такса и вписване на исковата молба с предявените искове по чл. 135, ал. 1 и чл. 19, ал. 3 ЗЗД – първоинстанционният многократно е продължил срока въз основа на направените от ищците искания по чл. 63, ал. 1 ГПК, мотивирани с започнали между страните преговори за извънсъдебно уреждане на спора. Посочил е, че при третото искане по същата причина първоинстанционният съд е съобразил, че продължаването на срока излиза извън целта му, посочена в закона, а именно преодоляване на представляващи уважителна причина пречки за изпълнение на указанията, каквато воденето на преговори не е. Допълнително е изложил съображения, че поддържането на една нередовна искова молба продължително време, съответно формално висящ един съдебен процес, в течение на преговори като средство за натиск върху другата страна, не съответства на целта на процесуалния закон, а преследва друга извънпроцесуална цел, което не може да се толерира за неограничено време.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените от жалбоподателката доводи не могат да обосноват извод за очевидна неправилност в посочения смисъл. Най-общо се поддържа, че определението се основава на явни логически и фактически грешки, без да са посочени конкретни такива. Освен това се сочи, че нарушение на логиката на процеса и принципа за предвидимост е налице поради това, че един и същи факт – този на водените преговори – първоначално е приет за уважителна причина, а впоследствие – за неуважителна. Това обстоятелство обаче не е равнозначно на приложение на несъществуваща или отменена норма или в противоположен на действителния смисъл, нито представлява нарушение на правилата на формалната логика. Следва да се отбележи също, че по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК уважителни причини представляват обстоятелствата, които възпрепятстват страната да извърши в срок съответното процесуално действие. Доколкото воденето на преговори между страните по никакъв начин не възпрепятства отстраняването на нередовности на исковата молба, в конкретния случай снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, заплащане на държавната такса и вписване на исковата молба, следва предхождащите определения за продължаване на срока да бъдат преценени като незаконосъобразни, което означава, че според аргументацията на жалбоподателката незаконосъобразността на предхождащите определения има за последица незаконосъобразност и на последното определение по чл. 63, ал. 1 ГПК, независимо че със същото е постановен противоположен резултат.

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани въпросите:

• следва ли съдът, при упражняване на преценката си по чл. 63, ал. 1 от ГПК, да приеме за ,,уважителна причина“ за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по исковата молба водените между страните преговори за извънсъдебно уреждане на спора, когато същият съд вече е приел същото основание за уважително в предходни свои актове по делото и когато всички страни са заявили обща воля за спиране на производството с цел постигане на споразумение, и

• представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на съдебния акт, отказът на съда да продължи срока за отстраняване на нередовности на исковата молба и последващото прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато този отказ е мотивиран с липса на уважителни причини, но е в пряко противоречие с предходни определения на същия съд по делото, с които същите причини са били приети за уважителни?

Поддържа се, че липсва практика на ВКС по въпроса доколко добросъвестно водените преговори, за които има представени доказателства в процеса, могат да бъдат квалифицирани като „уважителна причина“ по чл. 63, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика, и при положение, че нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК е пълна и ясна, изисквайки наличието на обстоятелства, които възпрепятстват страната да извърши в срок съответното процесуално действие. Конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдът