Определение № 3263 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3083/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Б., като пълномощник на А. Р. Ш., Т. Р. М., К. Г. П., В. Г. Б. и Р. Р. П., срещу въззивно решение № 138 от 13.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1241/2023 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство И. Л. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от ищците срещу ответника иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пълното унищожаване и привеждане в състояние, негодно за употреба на съсобствения на ищците недвижим имот, представляващ дворно място от 1200 кв. м., при съседи: улица, дере, наследници на И. Б. и Т. А. П., част от който е заснет в кадастралната карта и представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], настъпило в резултат на неправомерните действия на ответника по изграждането на незаконен път в непосредствена близост до имота на ищците, премахването на който чрез изземване на земни маси от него, е довело до унищожаването му до степен на неизползваемост. В изложението са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано със следните въпроси: 1. „длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“, като се сочи противоречие с ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на четвърто г. о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на четвърто г. о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4801/2019 г. на второ г. о., решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на трето г. о., решение № 73/05.07.2018 г. по гр. д. № 3228/2017 г. на трето г. о., решение № 215/22.12.2015 г. по гр. д. № 6209/2014 г. на първо г. о., решение № 86/06.07.2020 г. по гр. д. № 761/2019 г. на второ т. о. и други; 2. „може ли съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантните за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства“; твърдяното противоречие е с решение № 50242/29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на четвърто г. о. и решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на четвърто г. о.; 3. „може ли съдът да не кредитира експертно заключение, като се мотивира с констатации на експертиза, приета по друго дело“; сочи се противоречие с решение № 636/24.03.1977 г. по гр. д. № 3017/1976 г. на първо г. о.; решение № 84-2/5.05.1983 г. по гр. д. № 263-2/1982 г. на първо г. о.; решение № 65/28.02.1985 г. по гр. д. № 933/1984 г. на първо г. о.; решение № 66/12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на четвърто г. о.; решение № 142/2.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на четвърто г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следните въпроси: 1. „представлява ли съдебно признание на неизгоден факт, изявление на страна направено в устните пледоарии в хода по същество и може ли съдът да се позове на него“; 2. „фактически или правен е въпроса дали част от недвижим имот е унищожена и не съществува на място“. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на съседен имот. През 2013 г.-2014 г. неправомерно е изградил черен път с дължина около 300 м., преминаващ през дере, представляващо общински терен, както и през съседни имоти. Пътят е бил изграден непосредствено до собствения на ищците имот. Въз основа на административен акт през 2017 г. са били извършени действия по премахването на пътя, но същият не е бил премахнал изцяло. За премахването му ответникът е използвал земни маси от собствения им имот, в резултат на което той е изцяло унищожен. Една част от него е изкопана, а друга се е свлякла. Напълно унищожени са около 800 кв. м., а останалата част е недостъпна, неизползваема, като се е образувал скат с височина около 10 м. Частта от дворното място, която попада в урбанизирана територия, е изцяло унищожена. Налице е невъзможност да бъде извършено заснемане. Ответникът е оспорвал иска, като е възразил, че не е извършил описаните действия. Действията по изграждане на пътя са били осъществени от неговия баща – Л. М., а самият той не е осъществявал действия по премахването на пътя. По делото е установено, че ищците се легитимират като собственици по наследство и давностно владение на три дворни места в землището на [населено място], съответно с площ от 2230 кв. м., от 1200 кв. м. /с контури на скицата - А-Б-В-Г-Д-Е-К-Л-М-18-17-16-14-12а-А/ и от 444 кв. м., при описани граници. С влязло в сила на 12.03.2020 г. решение по гр. дело № 1007/2018 год. на РС-Сандански, е признато за установено спрямо ответната община Сандански, че ищците са собственици на горните основания, на реална част с площ от 555 кв. м. от имот № * с площ от 1 098 кв. м. по картата на възстановена собственост, съставляваща част от дворно място с площ от 1 200 кв. м., по контур 1-2-3-4-5-6-Д-Е-К-Л-М-1 от комбинирана скица към заключението. От тази площ 752 кв. м. се намират извън околовръстния полигон и попадат в имот № * по КВС; останалата част е с площ от 759 кв. м. и попада в околовръстния полигон /с контур - М-20-19-18-17-16-15-14-13-12а-А-М/. От частта попадаща извън околовръстния полигон на [населено място], т.е. частта попадаща в имот № * по КВС, 205 кв. м. представляват скат /контур с номер 285д – А1-А2-А3-Л1-Л1-Л-М/. С влязла в сила на 24.07.2015 г. заповед на кмета на община Сандански е наредено премахването от Л. И. М. на строеж „Черен път“, изпълнен в имоти № * и * – частна общинска собственост, находящи се в землището на [населено място], [община]. Прокараният път е черен до съществуващия път, свързващ селата М. Ц. и Б., с ширина до 2,50 м. С констативен протокол от 28.01.2016 г. е установено, че тази заповед е изпълнена доброволно. Експертът сочи, че през 1980 год. Община Сандански е прокарала път за [населено място], който отнема част от имот № * в размер на 520 кв. м., който през 2005 год. е бил закупен от ищците. През 2007 год. собственикът на имот № * прокарва нов път, като от имот № * е унищожена /превърнала се в скат от долната страна, от юг на пътя/ площ в размер на 154 кв. м. От имот № * е унищожена /превърнала се в скат от горната страна, от север на пътя/ площ в размер на 205 кв. м. Към момента от имота са унищожени около 700 кв. м., които са отнети изцяло от площта на имота, а останалата част е напълно недостъпна и неизползваема. Частта от имота, която представлява висок скат е образуван вследствие на изкопните дейности на пътя. Частта от имота, попадаща в урбанизирана територия е засипана заедно с дерето, което е насипвано през 2017 год. при опитите да се коригира пътя. Имотът е изцяло унищожен и не е могъл да бъде нанесен в плана. Според показанията на свидетеля М. /кметски наместник/, през 2015 г. от общината са изпратили техник и машина и са зарили пътя, като свидетелят е присъствал на зариването. Впоследствие ищците са наели друга машина, а и общината е преправяла пътя. Имало е и свличане на земни маси, които са били разчиствани от общината. Свидетелите на ищците Т. /внук на ищцата Ш./ и А. са посочили, че през 2017 г. са видели ответника заедно с багерист да разрушават пътя, като са използвали земни маси от имота на ищците, за да го засипват. Въззивният съд е извършил анализ на събраните доказателства, като по отношение на унищожената част от имот * /тази, която е превърната в скат/ са изложени съображения, че на скицата, представляваща неразделна част от влязлото в сила решение, тази площ представлява скат. Заключението не е кредитирано в частите, в които е посочено, че определени площи са унищожени. Решаващите изводи в обжалваното решение са, че вредата не произтича от действия на ответника. Не е доказано, че именно в резултат на негово поведение, изразяващо се в изграждане и премахване на път, са причинени претендираните имуществени вреди. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос в изложението е свързан с определяне предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства. Предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно съществуването или несъществуването на претендирано или отричано субективно материално право. Спорното материално право, чиято защита се иска от съда, се индивидуализира от ищеца чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл. 6 ГПК, съдът е задължен да се произнесе относно съществуването или несъществуването на спорното право със съдържанието, индивидуализирано в исковата молба, в пределите на търсената с иска защита. Когато искът е допустим, съдът се произнася с решение, с което признава или отрича въведеното като предмет на делото спорно право. Изложените в исковата молба обстоятелства относно противоправните действия на ответника са съдържали описание както на действия по изграждане на пътя, така и на такива по неговото премахване. В обжалваното решение съдът не е излязъл извън предмета на делото. Вторият въпрос е обоснован с твърдението на касаторите, че въззивният съд е обсъждал избирателно свидетелските показания, преиначил е части от тях. В съдебната практика се възприема, че съдът преценява гласните доказателства по вътрешно убеждение, като съобразява евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място съдът следва да обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения. Тази преценка следва да бъде основана на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства. Тя се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения защо се възприемат показанията на част от свидетелите, както и е посочено кои други доказателства подкрепят казаното от тях. Съобразено е също така при какви обстоятелства всеки свидетел е узнал за съответния факт, отчетена е заинтересоваността на свидетеля Т., като неговите показания са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Самата преценка на свидетелските показания не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Третият въпрос е свързан с доводите на касаторите, че съдът не е кредитирал експертното заключение, като се е мотивирал с констатациите на експертиза по друго дело. В цитираната съдебна практика е прието, че според принципа на непосредственост при разглеждането на делото, съдът не може да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на производството по висящия спор. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Като не е възприел експертното заключение по отношение на извода, че определени площи от имота са унищожени, той не се е мотивирал с констатациите на експертизата, приета по предходното дело, а с приетата като писмено доказателство по настоящото дело скица, представляваща неразделна част от съдебното решение по гр. дело № 1007/2018 год. на РС-Сандански. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. По прилагане нормите на чл. 153, чл. 154, чл. 175 и чл. 193 ГПК съществува съдебна практика, обективирана в решения № 1037/2009 г. по гр. д. № 3399/2008 г., ВКС, І г. о., № 67/08.06.2011 г. по гр. д. № 745/2010 г., ВКС, ІІ г. о. и № 70/29.05.2013 г. по гр. д. № 579/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и др. С тази практика се приема, че признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ се от доказване. Признанието се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Въпросът е относим към направеното от жалбоподателката Ш. изявление в хода на устните състезания, че самите ищци са извършвали действия по „зариване на път по ската“. Това признание е преценено заедно с останалите доказателства по делото, от които съдът не е могъл да изведе категоричен извод, че именно действията на ответника са довели до причиняване на претендираните имуществени вреди. Не може да обуслови допускане на касационно обжалване и въпросът кога една вещ или част от нея следва да се счита унищожена, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа на приетото за установено, че не е доказано настъпването на вредите да е в резултат на поведението на ответника. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаните основания. Ответникът по касация не е направил искане за заплащане на разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,