Определение № 241 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1545/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. В. Т., чрез адв.В.О. срещу решение №460 от 21.02.2020г. по гр.д. №3218/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №2723 от 15.04.2019г. по гр.д.№957/2018г. на СГС, І-18 състав в отхвърлителната му част. С първоинстанционното решение в обжалваната част е отхвърлен предявеният от И. В. Т. срещу ЗАД „Алианц България“ иск на основание чл.432 КЗ за сумата над 5 000 лева до предявен размер от 12 000 лева- застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС], за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинените телесни увреди /мозъчно сътресение, контузия на главата/, настъпили в резултат на ПТП от 19.04.2017г., заедно със законната лихва, считано от 09.09.2017г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което следва да бъде отменено, а претенцията за застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 7 000 лева. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд неправилно приема, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 5 000 лева е в състояние да компенсира търпените от него неимуществени вреди- резултат от процесното ПТП. Счита, че съдът не е съобразил интензитета на болките и страданията и продължителния период на възстановяване, както и психичните увреди и в резултат е определил обезщетение, което противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловил изхода на спора, като поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г. Ответникът ЗАД „Алианц България“ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 5 000 лева, въззивният съд приема, че ищецът е пострадал при ПТП, причинено на 19.04.2017г. от водача на лек автомобил „Ауди А7“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, като за претърпените от него неимуществени вреди- болки и страдания от получените травми, определеното обезщетение в размер от 5 000 лева е адекватно и справедливо. Решаващият състав анализира заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза и събраните гласни доказателства и приема за установено, че в резултат от процесното ПТП ищецът е претърпял мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание, което реализира медико-биологичен признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, както и контузия на главата. Съобразява, че ищецът е бил хоспитализиран в продължение на 3 дни, а след медикаментозно лечение оплакванията му постепенно са отшумели, като периодът на възстановяване при мозъчно сътресение без усложнения е до един месец. Съдът отчита и обстоятелството, че не са били проведени оперативни интервенции при лечението и не е била диагностицирана огнищна неврологична симптоматика. При съобразяване на възрастта му /37 години/, продължителността на периода, през който е търпял болки и страдания /около месец/, пълното възстановяване, както и икономическите условия в страната към датата на ПТП /2017г./, въззивната инстанция стига до извод, че сумата 5 000 адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. характера на увреждането /временно разстройство на здравето, неопасно за живота/ и степента на възстановяването /пълно възстановяване/, интензитета и продължителността на болките и психическите страдания /около месец/, възрастта на пострадалия /в работоспособна възраст- 37 години/, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. Несъгласието на касатора, че определеният от съда размер на обезщетението е справедлив, е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски за касационното производство, но не представя доказателства за реално направени разноски и техния размер, поради което искането му е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд