Определение № 243 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 256/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4960/11.10.2022 г. на К. С. Д., чрез адв. М. Т. – АК-Стара З., срещу определение № 502/09.09.2022 г. по ч. гр. д. № 388/2022 г. на Сливенския окръжен съд, потвърждаващо протоколно определение от 15.07.2022 г. по гр. д. № 759/2021 г. на Сливенския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 260022 от 10.03.2022 г. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателя е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на него е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: „изгубването на жалба от пратка представлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК“. Твърди се произнасяне на въззивния съд в противоречие с определение № 230 от 21.05.2010 г. по ч. гр. д. № 170/2010 г. на ВКС, І г.о. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответната страна по частната касационна жалба – Н. П. И., в който излага становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд съобразно задължителните указания, обективирани в Тълкувателно решение № 5/ 2015 от12.07.2018 г. по т.д.№ 5/ 2015 г. на ОСГТК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното протоколно определение на Сливенския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че молителят твърди изгубване на пощенската пратка, с която е изпратена въззивната жалба против постановеното по делото решение, което обстоятелство, може да представлява по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК особено непредвидено обстоятелство и да обоснове уважаване на молбата за възстановяване на срока за обжалване, само ако бъде надлежно установено. Посочено е, че молителят не е ангажирал абсолютно никакви доказателства относно това твърдяно обстоятелство като нито с молбата по чл. 64 ГПК, нито в хода на производството, не са направени доказателствени искания, не са посочени доказателства за установяване основателността на молбата и установяване на твърдяното обстоятелство, въпреки че районният съд на два пъти изрично му е указал доказателствената му тежест и значението на непосочването на доказателства относно твърдяното от него обстоятелство за пропускане на срока за обжалване. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и/или когато въззивното определение е вероятно нищожно или недопустимо - пороци, за които съдът следи и служебно, или очевидно неправилно, в подкрепа на което касаторът следва да изложи конкретни доводи. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото произнасянето на въззивния съд в обжалвания съдебен акт е изцяло съобразено с константната съдебна практика на ВКС относно преценката кога е налице особено непредвидено обстоятелство за пропускането на процесуален срок, вкл. с посоченото от касатора определение № 230 от 21.05.2010 г. по ч. гр. д. № 170/2010 г. на ВКС, І г.о. В цитираното определение е прието, че изгубването на пощенската пратка, може да представлява по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК особено непредвидено обстоятелство и да обоснове уважаване на молбата за възстановяване на срока за обжалване, ако бъде надлежно доказано. В настоящия случай изводът, че пропуснатият процесуален срок не следва да бъде възстановяван, е направен от въззивния съд след цялостната преценка на фактическите твърдения и представените доказателства, като е прието, че изгубването на пощенска пратка може да представлява особено непредвидено обстоятелство, но твърдението на молителя не е подкрепено от доказателства по делото, като включително не са представени доказателства за предаване на пощенския оператор на пратка с адресат Сливенския районен съд. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение на Сливенския окръжен съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение