Определение № 326 от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2710/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. А. Д., чрез адв.Ю. М., срещу определение № 199/09.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 2049/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от страната частна касационна жалба срещу определение № 106/07.03.2022 г. постановено по възз.ч.гр. д. № 111/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение на състав на ВКС, ІV г.о., е неправилно и се моли за неговата отмяна. Ответната страна по жалбата – Г. А. Д., представляван от адв.Е. Б., в писмен отговор изразява становище за неоснователността й и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о., е посочил, че страната обжалва въззивно определение, постановено в производство по предявен иск за развод по чл. 49 СК. Прието е, че тази категория съдебни актове са изключени от обхвата на касационния контрол, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4, вр. с чл.280, ал.3, т.2 ГПК, поради което подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определения, постановени по дела, решенията по които са изключени от касационен контрол, а според нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (в редакция ДВ бр.8/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по брачни искове. В случая, производството по предявения от жалбоподателката иск за развод по чл. 49 СК е прекратено в хипотезата на чл. 321, ал. 1 СК. К. контрол не е допустим за въззивни съдебни актове, постановени по брачен иск, независимо дали този иск е уважен, отхвърлен или производството е прекратено с определение, както е в случая (чл. 274, ал. 4 ГПК). Предвид това, правилно подадената частна касационна жалба е преценена от състава на ВКС за недопустима и е оставена без разглеждане. При този изход на делото, на ответника по жалбата се дължат направените за настоящата инстанция разноски, които съгласно представения списък и платежни документи възлизат на сумата 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение