Определение № 447 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение от 29.11.2013 г. по гр.д.№ 15348/2011 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-д състав и решение от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 26925/2006г. на Софийски районен съд, 70 с-в е намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН дарението, извършено от Д. Д. М. в полза на А. Д. М. по нот.акт № 27/ 77г. на ½ ид.ч. от един апартамент в София, [улица] 440,85/ 12 450 ид.ч., като А. Д. М. е осъден да заплати на Т. Д. Д. сумата 2 782, 86 лв. като парично уравнение. Със същите решения е възстановена запазената част на Т. Д. Д. в размер на 2/9 ид.части от наследството на Д. Д. М., като е постановено на основание чл.36, ал.2 ЗН наследникът А. Д. М. да задържи дарената му идеална част от апартамента.

Въззивното решение е обжалвано и от двете страни.

В касационната жалба на А. Д. М. се сочи, че е недоволен от размера на сумата, която следва да заплати на другата страна по реда на чл.36, ал.2 ЗН, като счита че оценката на апартамента на [улица]не е определена правилно, тъй като не са приспаднати подобренията, които е извършил, като по този начин основа за изчисляване на запазената част на ответницата следва да бъде не сумата 61 000 лв., а 55 000 лв. Във връзка с това оплакване поставя и правния въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване, а именно коя стойност е релевантна при определяне сумата, с която трябва да се възмезди наследника в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН. Според него следва да се вземе предвид стойността на имота след изваждане цената на направените от надарения подобрения, което следва от правилото на чл.12, ал.2 ЗН и от общия принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Като основание за допускане на касационното обжалване поддържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационна жалба е подадена и от Т. Д. Д.. Тя съдържа оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата по делото, които имат отношение към увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. Твърди, че са допуснати грешки в методологията на изчисление на стойността на масата по чл.31 ЗН и на размера на накърняване на запазената й част, а също и относно прилагането на чл.36, ал.2 ЗН, като счита, че са налице предпоставките за връщане на дарения имот в наследството.

Като основания за допускане на касационно обжалване поддържа и трите хипотези на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на съвкупна преценка на всички доказателства по делото и във връзка с възраженията и доводите на страните? 2. Следвало ли е съдът при оценката на неясен документ, за разчитането на който не притежава специални знания, да допусне и назначи експертиза, ако такава е поискана от страната? Към този въпрос се отнасят следните подвъпроси- 2.1. Неправилното разчитане на неясен писмен документ, без да е назначена експертиза, представлява ли съществено процесуално нарушение или е форма на необоснованост? 2.2. Следва ли съдът, ако не може сам да направи необходимите математически изчисления, да назначи експертиза за оценка на имота, ако вещите лица са приели като база за изчисление по-малка площ на имота от действителната? 2.3. Когато вещото лице в съдебно заседание даде отговор, който противоречи на писменото му заключение, как следва да процедира съдът? 3. Към кой момент и по какъв начин се оценява приноса по чл.12, ал.2 ЗН в производството по чл.30, ал.1 ЗН? Ако приносът е парична сума в неденомирани лева, каква сума се включва в масата на наследството, ако то е открито след деноминацията на лева? 4. Когато оценката на подарения недвижим имот е направена според изискванията на чл.31 ЗН / според положението му по време на подаряването и според стойността му по време на откриване на наследството/ следва ли от стойността на оценката да се извади стойността на подобренията на имота, направени след дарението? Като съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение противоречи по разрешените правни въпроси се сочат р.№ 183/5.08.2010 г. по гр.д.№ 609/ 2010 г., І г.о., р.№ 258/ 24.03.2010 г. по гр.д.№ 871/2009г., І г.о., р.№ 687/ 13.07.2011 г. по гр.д.№ 3363/ 2008г., І г.о., р.№ 314/ 22.11.2011 г. по гр.д.№ 392/2011 г., ІІ г.о., р.№ 108/ 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/ 2009г., ІV г.о., р.№ 118/ 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588/2011 г., ІІІ г.о., р.№ 481/ 11.01.2011 г. по гр.д.№ 884/2009 г., ІІ г.о., р.№ 1233/ 30.12. 2008г. по гр.д.№ 4939/ 2007г., І г.о.

И двете страни си оспорват взаимно жалбите, както и основанията за допускането им до разглеждане.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Страните по делото са брат и сестра, като сестрата Т. Д. е предявила иск за възстановяване на запазената й част от наследството на общия наследодател Д. М., накърнена чрез извършеното от него дарение в полза на брат й А. Д. М.. Претендирала е да се зачете приноса й в увеличение на наследството по реда на чл.12, ал.2 ЗН, както и дареният имот да се върне изцяло в наследството на основание чл.36, ал.2 ЗН.

За да постанови решение съдът на първо място е формирал масата на наследството, включваща 2/3 ид.ч. от апартамент в[жк], ½ ид.ч. от апартамента на [улица]/ предмет на дарението / и 1/3 ид.ч. от възстановени земеделски земи. Следва да се посочи, че от апартамента на [улица]А. М. притежава другата ½ ид.ч. на лично основание / като дарение от майка му по нот.акт № 27/77г./, а Т. Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от апартамента в[жк]/ останали й след разваляне на договора, с който й е бил прехвърлен, за другите 2/3 ид.ч./ Съдът не е уважил искането за приспадане на сумите, с които Т. Д. счита, че е допринесла приживе за увеличаване на наследството по чл.12, ал.2 ЗН- 8000 лв./неденом./, дадени в заем на баща й за закупуване на апартамента в „Л.”, 11 863 лв. /неденом./, предоставени за погасяване заем за закупуване на същия апартамент и 1 662 лв.- погасени задължения за топлинна енергия. Сумата 8000 лв. е приспадната в деноминирани 8 лв., но не като принос, а като задължение на наследодателя.

При оценката на апартамента на [улица]са приспаднати извършените от А. М. подобрения в размер на 12000 лв., като направени през периода 1998- 2000 г.- т.е. след дарението от 1977г. и преди откриване на наследството на 16.02.2002 г.

На тази база са направени изчисленията за разполагаемата част на наследодателя, запазената част на ищцата, това което получава от свободното наследство и разликата за допълване, която е в размер на 440, 85 лв., както и частта, с която следва да се намали дарението- 440, 85/ 12 450. Установено е, че стойността на дарената ½ ид.ч. не надхвърля сбора на разполагаемата част и на запазената част на другите двама наследници- ищцата и третия брат, който не е упражнил правото да иска възстановяване на запазената си част, поради което е постановено надареният А. М. да задържи дарения му имот и да възмезди ищцата със сумата 2160 лв.

По жалбата на ищцата Т. Д.

С оглед доводите в жалбата и поставените правни въпроси спорни по делото са въпросите допринесла ли е Т. Д. за увеличение на наследството, с какви суми и как следва те да се приспаднат при определяне масата на наследството по реда на чл.31, пр.1 ЗН. Спорен е и въпросът какъв е характерът на сумата 8000 лв. - заем или дълг на наследодателя.

1.Съдът е приспаднал като задължение 8 лв., тъй като и наследствената маса се изчислява в деноминирани лева. Сумата не е принос, а задължение, поради което за нея са неотносими представените решения на ВКС, сочещи практиката по изчисляване на приноса по чл.12, ал.2 ЗН. Към оценката на задълженията има отношение напр. решение № 721 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2008 г., III г. о., където е прието, че претенцията за дадени в заем суми, след влизане в сила на Закона за деноминацията, би следвало да бъде в деноминирани лева. Касае се за парично задължение, а съгласно чл.2, ал.2 от Закона за деноминация на лева – Д.в.бр.20/1999 г., в сила от 5.07.1999 г. и ТР №/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения. По тези съображения по въпроса за признаване на задължение, възникнало в деноминирани лева, няма основание за допускане на касационно обжалване.

2. По въпроса за характера на дадената сума от 8000 лв.- дали представлява задължение на наследодателя или увеличение на наследството по чл.12, ал.2 ЗН също няма основание за допускане на обжалването, тъй като въпросът не е правен, а фактически. Отказът да се признае сумата 8000 лв. като увеличение на наследството не е резултат на противоречие с практиката по този въпрос,/ която е в смисъла на представеното р.№ 481/11.01.2011 г. по гр.д.№ 884/2009г. ,І г.о./, а вследствие преценка на конкретните доказателства по делото и най- вече разписка от наследодателя за получен заем от 8000 лв., чиято автентичност е потвърдена от графологичната експертиза.

3. Казаното се отнася и за отказа да се признае като увеличение на наследството сумата 11 806 лв., за която се твърди, че е дадена на наследодателя за погасяване жилищен кредит, както и за сумата 1 662 лв. вложена за изплащане задължение за топлофикация на жилището. За да отхвърли искането за първата сума въззивният съд е обсъдил както писмените доказателства- вносна бележка от 6.05.1991 г. / а според касаторката с дата 8.03.91 г. /, така и показанията на разпитаните свидетели, но е приел, че тези доказателства не установяват по категоричен начин нито размера на сумата, нито че точно такава сума е внесена в Д. и с посоченото предназначение, т.к. вносната бележка не съдържа име на вносител, а и датата е спорна с оглед показанията на свидетелите. Също по съображения, извлечени от анализа на доказателствата, а и поради обстоятелството, че самата касаторка е ползвала жилището в[жк], е отхвърлено и искането за признаване като увеличение на наследството сумата 1 662 лв..

4.Въпросът за методологията при изчисляване на приноса, когато е направен в неденоминирани лева, а наследството е открито след деноминацията на лева, е обусловен на първо място от това дали съдът изобщо приема наличието на такъв принос. В случая съдът е приел, че приносът не е доказан, поради което начинът на изчисляването му не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и съответно не представлява правен въпрос, по който би могло да се допусне касационно обжалване. По тази причина е неотносима и представената по въпроса съдебна практика за изчисляване на приноса като съотношение, а не в абсолютна величина- р.№ 1233/ 30.12. 2008г. по гр.д.№ 4939/2007 г., І г.о.

5.Въпросите във връзка с преценката на датата върху вносната бележка за 11 863 лв./ дали е 8.03. или 6.05.1991 г./ са от процесуалноправен характер, но също не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като изводите на съда по претенцията по чл.12, ал.2 ЗН за тази сума не се градят само на датата на този документ, а на анализ на всички относими доказателства, като са обсъдени и всички доводи и възражения на страните по този въпрос. Точното изясняване на датата на документа не е било определящо за крайния изход на делото, поради което въпросите не обуславят допускане на жалбата до разглеждане.

6.Не са определящи за крайния изход на спора и другите процесуалноправни въпроси- т.2.2 и т.2.3, както и материалноправният въпрос по т.4 от изложението. Видно от процесуалните действия и изразяваното становище по делото целта на касаторката е да постигне връщане на дарения имот в наследството, което може да стане, по аргумент от разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН, ако стойността на дарения имот надвишава разполагаемата част и запазената част на надарения / а в случая и запазената част на другия наследник, който не е упражнил правото си да иска намаляване на дарението/, взети заедно. В случая стойността на дарения имот е 12 450 лв. / ½ от 24 900 лв. след приспадане на подобрения за 12 000лв. / Дори и да се увеличи тази стойност на 19 349,78 лв., както смята ищцата, като се приеме че неправилно е приспадната стойността на подобренията, това не би надвишило сбора от разполагаемата и запазените части на другите двама наследници, който е 25 945 36 лв. без подобренията и 31 311 лв. с подобренията. Не би се повлияло съществено и на стойността на наследствената маса / на базата на която се изчисляват разполагаемата, запазената и недостигащата част и се правят изчисленията във връзка с приложението на чл.36, ал.2 ЗН /, ако апартаментът на [улица]се оцени с 4 кв.м. в повече, или ако се увеличи цената на земеделските имоти. Тъй като по въпроса за начина на изчисляване на увеличението по чл.12, ал.2 ЗН няма основание за допускане на касационно обжалване / поради това че въобще се отрича наличието на принос /, евентуалното му присъждане като съотношение- в проценти / както се предлага в жалбата/, не следва да се обсъжда при преценката дали поставените въпроси имат определящо значение за крайния изход на спора и за преценка на възможността дарения имот да се върне в наследството.

7.По въпроса за приспаднатите подобрения на стойност 12 000 лв. от стойността на дарения имот- т.4 от изложението. Въпросът има отношение към проблема за оценяване на даренията, когато те се прибавят към наследството. Съгласно чл.31 ЗН даренията се оценяват според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството- т.е. като се вземат /представят/ в положението, в което са били при подаряването, имотите се оценяват по цени към откриване на наследството. Положението на имота при подаряването му през 1977г. е било такова без извършените от надарения подобрения, поради което съдът е приспаднал тяхната стойност от цената, дадена към момента на откриване на наследството. Останалата сума представлява оценка на имота без подобренията, но към момента на откриване на наследството. Точно изваждането на стойността на подобренията, направени след момента на дарението отразява положението на имота по време на подаряването. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в този смисъл е и постоянната съдебна практика- напр. решение № 384 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1634/2008 г., II г. о., решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2013 г., I г. о. и др. Въззивното решение е съобразено с тази практика, поради което и по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване.

По жалбата на А. Д. М.

1.Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан със съществото на спора, е за това коя стойност е релевантна при определяне на възмездяването на наследника в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН. Според касатора от стойността на имота към момента на намаляването следва да се приспаднат извършените подобрения, а въззивният съд не е направил такова редуциране. Въззивното решение приема, че квотата на намалението следва да се отнесе към сегашната стойност на имота, която е 61 000 лв./ ½ от 122 000 лв./, дадени като актуална пазарна оценка според експертизата. Решението е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН, според която възмездяването на наследника с накърнена запазена част става по цени към момента на намаляването. Нормата е императивна и не предвижда намаляване на цената със стойността на подобренията. Те са били приспаднати при определяне стойността на дарения имот при връщането му в наследството. В този смисъл е и постоянната съдебна практика- напр.решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г., I г. о., решение № 736 от 5.X.1994 г. по гр. д. № 593/1994 г., I г. о., решение № 123 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г., I г. и др. По тези съображения въпросът не обосновава допустимост на касационното обжалване.

Вторият правен въпрос, поставен в изложението, е свързан с разноските по делото. По въпроса въззивният съд е посочил в мотивите към решението, че такива не се присъждат на касатора, тъй като не е направил искане до приключване на устните състезания. По същите съображения, но с изрично определение, постановено по реда на чл.248 ГПК е потвърден отказа за присъждане на разноски. Определението от 9 февруари 2015 г. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което правилността му не подлежи на проверка от касационната инстанция.

За касационната инстанция с оглед изхода на делото/ недопускане и на двете жалби до разглеждане/ разноските на страните следва да останат така както са направени.

По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение