Определение № 60137 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 437/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3132/12.04.2021 г., подадена от „Ломско пиво“ АД – жалбоподател в касационното производство, чрез процесуалния представител на дружеството - адв. А. Я., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС, ТК, І отд. Молителят счита, че ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното му искане за присъждане на направените разноски по делото, поради което моли решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС да бъде допълнено, като му бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната и касационната инстанции в общ размер 8 013, 30 лв. Ответната страна – „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н), в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските, тъй като „Ломско пиво“ АД не било представило списък с разноските по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения: С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС, ТК, І отд., съдът е обезсилил на основание чл.293, ал.4, предл. второ ГПК, във вр. с чл.270, ал.3, изр. първо ГПК, решение № 2362 от 30.10.2019г. по т. д. № 4749/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и потвърденото с него решение по т. д. № 1562/2017 г. на Софийски градски съд, 16 състав, както и е прекратил производството по иска, предявен от синдиците на „КТБ”АД /н/ срещу „Ломско пиво”АД, за обявяване на основание чл.59, ал.5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”АД /н/, изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г., изходящо от „Ломско пиво“АД, с активно вземане към банката от 100 000 евро, придобито с договор за цесия от 06.11.2014 г., сключен с Р. Н. В., с който цедентът е прихвърлил част от вземането си към банката по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г. в размер на 100 000 евро. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. Пред първоинстанционния - Софийски градски съд, молителят в настоящото производство е имал процесуалното качество на ответник и не е представил доказателства за направени разноски. Пред Софийския апелативен съд „Ломско пиво“АД, в качеството му на въззивник, е направило разноски за заплатена държавна такса в размер на 3 911, 66 лв., видно от приложения на лист 64 от делото пред въззивната инстанция платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса. За направените разноски дружеството е представило списък по чл.80 ГПК, съдържащ се на л.46 от въззивното дело. Пред ВКС, касаторът „Ломско пиво“АД е направило разноски в размер на 3 941, 65 лв., от които 30 лв. заплатена държавна такса за производството с правно основание чл.288 ГПК (платежен документ, удостоверяващ заплащането й е приложен на л.5 от т. д. № 437/2020 г. на ВКС) и 3 911, 65 лв. заплатена държавна такса, съобразно указаното с определение № 573/11.11.2020 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС (платежният документ, удостоверяващ внасянето й е приложен на л.60 от касационното дело). Претенциите за заплащане на направените разноски са своевременно направени както пред въззивната, така и пред касационната инстанции – съответно с въззивната и касационната жалби, като са неточни констатациите в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение за отсъствие на надлежно заявено искане от страна на „Ломско пиво”АД. Съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила възнаграждението като в случай, че заплащането е извършено по банков път, задължително се представят доказателства за това – в конкретния случай това са представените платежни документи за внесени държавни такси по сметка на Софийски апелативен съд и ВКС. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на синдиците на „КТБ”АД /н/, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално недопустима в хипотезата на непредставен списък по чл.80 ГПК. Съгласно т.8 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, за разлика от претенцията за изменение на съдебния акт в частта за разноските, която при непредставен списък по чл.80 ГПК би била недопустима – т.9 от посоченото тълкувателно решение. От приложените доказателства се установява, че молителят в настоящото производство реално е заплатил извършените от него разходи в претендирания размер от 7 853, 31 лв., поради което пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските е основание за допълване на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г. на ВКС в тази му част. Водим от горното, съставът на ВКС, І т.о.