Определение № 334 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1030/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [община] срещу решение № 116 от 31.03.2023г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№ 492/2022г. Въззивният съд е потвърдил решението по т.д. № 864/2019г. на Окръжен съд Пловдив, с което на основание чл.266,ал.1 и чл.86 ЗЗД [община] е осъдена да заплати на „З. - 03” ООД, [населено място] сумата 77 342.23 лв. с ДДС - дължимо и неплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр. 19 от 20.06.2019г., по сключен между страните в резултат на процедура по възлагане на обществена поръчка Договор № 18ДГ 977 от 08.11.2018г., ведно със законната лихва, както и сумата 1 095.68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.08.2019г. до 15.10.2019г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Кима Конслут“ЕООД, [населено място]. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и постановяване отхвърляне на исковете. Акцентира се, че договорът е сключен след спечелена от „З. - 03“ ООД процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителство за обновяване на ДЯ „Детски смях“ - [населено място], в рамките на проект „Образователна инфраструктура - изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в [населено място]“, в който не се съдържа възможност за заплащане на непредвидени разходи. Посочва се, че в съответствие с чл.5 общата стойност в размер на 1 643 307.91лв. е лимитна и е за цялостно извършване на дейностите, включени в предмета на поръчката. Поддържа се, че не е обсъдено възражението на ответника, че претендираните от ищеца допълнителни СМР нямат характера на непредвидени. Счита, че не е обсъдено възражението на общината по чл.83,ал.1 ЗЗД - че ищецът е имал възможност още към момента на сключването на договора да ограничи размера на твърдените от него вреди, но не го е сторил, напротив - след запознаване с документацията по обществената поръчка е подал оферта, каквато е преценил, а претендираните с исковата молба дейности надхвърлят предмета на възложеното. На следващо място в условията на евентуалност се поддържа, че дори да бъде счетено, че претенциите на ищеца, основани на чл.79 ЗЗД, са основателни, размерът за който те са уважени е недоказан. Оспорва се и правилността на извода, че ответната община е приела работата и е изпаднала в забава. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и да вземе становище по всички правнорелевантни и своевременно отправени доводи и възражения на страните, както и по доказателствата, на които те се позовават и които имат значение за решаване на делото, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите към решението ?” при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и на цитирана практика по чл.290 ГПК. Твърдението е, че не са обсъдени възраженията на ответника, че претендираното и присъдено възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи не намира подкрепа в приетите единични и тройна СТЕ в частта за ценообразуването; че не е разгледано възражението на [община] възражение по чл.83,ал.1 ЗЗД 2/„Длъжен ли е съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното съдържание, и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл.20 от ЗЗД като търси действителната обща воля на страните, при съобразяване на отделните клаузи във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от самия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК, с позоваване на решенията на ВКС по т.д.№ 92/21г. на 2 т.о., по т.д.№ 1883/18г. на 1 т.о., по гр.д.№ 4088/17г. на 3 г.о. и др. Поставянето на въпроса е аргументирано с неправилния според касатора извод на въззивната инстанция, която приела за дължими претендираните суми единствено на въз основа на бланкетния и немотивиран извод, че забраната за увеличаване на общата КСС, съдържаща се в чл.11, ал.3 от процесния договор, е свързана с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства, т.е. с договора за безвъзмездна финансова помощ, а не с ограничение на дължимите средства по договор № 18ДГ-977/ 08.11.2018г., сключен по реда на ЗОП. Според страната подобно тълкуване на клауза на договор, без да е налице неяснота и без в същия да е залегнала подобна изрична уговорка, съставлява изменение и недопустимо смесване на различни правоотношения, възникнали между различни страни. Касаторът счита за значимо и обстоятелството, че доводи, свързани с тълкуване на ограниченията по чл.11, ал.3 от договора като такива, относими към лимита на осигурените по програмата средства, не са изразявани от никоя от страните в процеса; че в исковата молба и в производството ищецът сочи само твърдения, че процесиите дейности са в изпълнение на предмета на договора, съответно за наличието на неформален договор за възлагане и заплащане на процесиите СМР. Въведен е и довод за очевидна неправилност с аргументите, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните норми, които са довели до явна необоснованост на направените фактически и правни изводи. Изложени са и доводи, че защитата търсена от ответника, е засегната поради неизпълнение правомощието на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира решението си и да се произнесе по всички своевременни възражения и изложени доводи от страните по съществени въпроси, обуславящи изхода на делото; че не са разгледани относимите по делото доказателства в частта за ценообразуването, не са изложени мотиви относно начина, по който в обжалваното решение е възприет изводът, че претендираната в процеса сума се дължи в пълен размер; че отсъства произнасяне по възражението на ответника по чл.83, ал.1 от ЗЗД. Очевидната неправилност е обоснована и с твърдението, че апелативният съд е приложил неправилно закона и е извършил тълкуване на клаузите на процесния договор в нарушение на правилата на чл.20 от ЗЗД, приемайки, че предвидената в чл.11, ал.3 от договора забрана за увеличаване на общата КСС, е свързана единствено с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства по договора за безвъзмездна финансова помощ, който извод е бланкетен и немотивиран. Сочи се, че възприетото от съда не може да се изведе при систематично тълкуване на договора, което по същество съставлява изменение и недопустимо смесване на различни правоотношения, възникнали между различни страни и е основание за очевидна неправилност на съдебното решение. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. В писмен отговор третото лице помагач счита касационната жалба за основателна и за обосновано искането за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Претенцията на ищеца е основана на изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр. 19 от 20.06.2019г. едностранно подписан от изпълнителя по сключен с [община] № 18ДГ 977 от 08.11.2018г, обособени в 24 позиции. Твърденията са, че извършените работи са били необходими и присъщи за правилното изпълнение на проекта и на договора с цел достигане на функционалното предназначение на обекта, в противен случай, работата не би могла да бъде изпълнена или би се стигнало до некачествено изпълнение. Отграничил е, че част от претендираните за заплащане дейности са нови работи, но те са предвидени и конкретизирани за изпълнение в строителните книжа; втора част са допълнителни работи, но те са били възложени за изпълнение чрез вписване на заповед в заповедната книга на строежа от лицата, изпълняващи строителен надзор, от проектанти и от възложителя, и се явяват технологично необходими за изпълнение на работите по договора. Поддържал е, че са налице действия на ответника, с които манифестира възлагането и приемането на тези работи: те са установени с актове обр. 12 за установяване на СМР, подлежащи на закриване, а тези актове са съставени с участието на лицето, осъществяващо строителен надзор, както и лицето проектант за съответната част; че ответникът изрично е приел по стойност допълнителните СМР, описани в молба - предложение от ищеца от 26.07.2019г. до кмета на [община], въз основа на която той е внесъл предложение до Общинския съвет за осигуряване на средства в бюджета на общината за заплащането им и е налице взето решение в този смисъл от Общинския съвет. Посочено е, че фактура ищецът не е издал по съображения, че ответникът не е подписал акта обр.19 от 20.06.2019г. Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че съгласно сключения между страните договор по реда на ЗОП, е определена лимитна цена от 1 369 423.26 лв. без ДДС съобразно представено ценово предложение и представена КСС, неразделна част от договора, която цена е изплатена от [община] за извършените работи. Допълнителни такива не са били възлагани, тъй като съгласно чл.160, ал.2 ЗУТ отношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори, а такъв вече има и разпоредбите на ЗОП не допускат изменянето му, освен в изчерпателно изброени хипотези, каквато в случая не е налице. Направил е и възражение, което квалифицира по чл.83,ал.1 ЗЗД с твърдение, че ищецът е имал възможност да ограничи размера на твърдяните от него вреди, но не го е сторил, а дори е допринесъл за тях, тъй като е могъл да извърши предварителен оглед на обекта, запознал се е с документацията по обществената поръчка и е подал оферта такава, каквато е преценил за достатъчна за осъществяване на работата, а с претендираните по делото дейности, изпълнителят е надхвърлил предмета на възложеното му, без да го съгласува предварително с възложителя. Поддържал е становището си, че страните не са постигали съгласие за извършването на допълнителни работи, а и това не е разрешено от сключения договор - в чл. 11 е предвидено, че изпълнителят няма право да иска увеличаване на общата стойност на КСС и не са допустими за плащане изпълнени нови позиции в КСС; че ищецът е спечелил обществената поръчка като е предложил цена, по-ниска от заложената от [община] прогнозна стойност и това е било определящото за избора му; че претендираното допълнително заплащане е за работи, за които не е доказана необходимост от извършването им, нито са били възложени и приети от възложителя. Въззивната инстанция е приела, че страните са били обвързани от валиден договор, сключен на 08.11.2018г. в резултат на обществена поръчка. Неин предмет е строителство, включващо изпълнение на строеж на обект „Основен ремонт и реконструкция, внедряване на мерки за енергийна ефективност, реконструкция и благоустрояване на прилежащо дворно място на детска ясла „Детски смях“ в [населено място] за реализация на проект „Образователна инфраструктура - изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в [населено място], с безвъзмездна финансова помощ на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014г. - 2020г.“. Общата стойност е 1 643 307.91 лв. с включен ДДС - цената, оферирана в ценовото предложение на изпълнителя, която е за цялостното извършване на дейностите, включени в предмета на поръчката (чл. 5, ал. 2), която е заплатена на ищеца с оглед издадения на 01.07.2019г. констативен акт за установяване годността на строежа и издаденото удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Съставът на апелативния съд е приел, че извършването на описаните в исковата молба 24 позиции СМР се установява по вид, количество и стойност от приетите по делото строителни документи - актове обр. 12 и от заключенията на единична и тричленна съдебно-техническа експертиза, която е извършила оглед и измервания на място за видимите работи. Обсъдено е, че според заключението на тричленната СТЕ, спорните СМР се обособяват в следните групи: реално изпълнени СМР въз основа на КСС (заменителни таблици, включително и такива, представляващи надвишаващи договорените количества); изпълнени СМР въз основа на разпореждания, обективирани в заповедната книга на строежа; изпълнени СМР въз основа на инвестиционен проект /чертеж/детайл; изпълнени СМР, но непредвидени в инвестиционен проект/чертеж/детайл или неразпоредени чрез разпореждане или заповед, включени в заповедната книга на строежа. За безспорно е прието, че описаните СМР като количества, а част от тях и като видове, не са били включени в количествено стойностната сметка, съответно в общата стойност на договора, по която общината-възложител е бенефициер. Това обстоятелство (въведено от ответника като възражение) въззивната инстанция е преценила като недостатъчно за обосноваване на извода, че процесните и реално извършени в изпълнение на възложения ремонт работи, не подлежат на заплащане. Този извод е обоснован на първо място с приетото за несъмнено установено обстоятелство, че общо за всички допълнителни количества и видове работи е, че извършването им е било наложително с оглед технологията на предвидените в инвестиционния проект СМР като тези работи са били необходими и за постигане на инвестиционното и функционално предназначение на обекта. Изводът е аргументиран и с констатацията, че пропускът тези присъщи на технологичния процес и необходими за точното изпълнение на възложената работа, както и за постигане на целения краен резултат СМР да бъдат включени в КСС и общата стойност на договора, е изцяло на възложителя. Като следващ аргумент е изложен фактът, че с уведомление изх. № 253/17.12.2018г. (л.456), изпълнителят е уведомил възложителя [община] за наличието на различия и липси между КСС по договора, проекта и количеството на място, като е представил и заменителна таблица с приблизителна КСС. От наличието на това уведомление, въззивната инстанция е извела, че строителят е изпълнил задължението си по чл. 260, ал.1 ЗЗД и по чл. 11, ал.1 от договора (писмено да уведоми възложителя за необходимост от промяна на КСС при констатирани разлики в предвидените количества на отделните видове СМР, вследствие на точни измервания на мястото, в който случай конкретните количества по позиции следва да бъдат уточнени и декларирани в хода на изпълнение на СМР и фактурирани на окончателното плащане). Друг изложен аргумент е, че именно в резултат на тези констатирани от изпълнителя в изпълнение на възложеното по договора и в самия процес на работа несъответствия, извършването на по-голямата част от допълнителните работи е било разпоредено със заповеди, вписани в заповедната книга на обекта, постановени от лицата, изпълняващи функции на строителен надзор или проектанти на обекта, както и от представители на възложителя. Обсъдено е, че в подкрепа на необходимостта от допълнителните работи по делото е представено становище от представителя на дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта, в което се сочат причините и предназначението на новите и надвишените видове СМР спрямо тези по одобрения инвестиционен проект. Акцентирано е на задълженията на строителния надзор по чл.166,ал.1 ЗУТ и на обстоятелството, че функциите, които той изпълнява, са в състояние да окажат влияние върху спецификата на договора за строителство и да ограничат или да допълнят и/или разширят обхвата на конкретните уговорки между страните по договор за строителство, за да осигурят изпълнението на непредвидени при сключване на договора за СМР строителни работи, които са технологично необходими за постигане на инвестиционното и функционално предназначение на обекта. Обсъдено е, че в конкретния случай изпълнението на тези работи, макар да не е било предвидено в инвестиционния проект или в КСС, следва да обвърже страните по договора за строителство, щом произтича от дадени по време на изпълнението му мотивирани, законосъобразни и задължителни предписания от оторизирани от закона лица във връзка с конкретното строителство и в този смисъл ищецът е изпълнил и задълженията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 261, ал.1 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че с установеното извършването на процесните видове и количества допълнителни СМР страните не са изменили договора за строителство и не са нарушили съдържащата се в чл. 11, ал. 3 от договора забрана за увеличаване на общата на количествено стойностна сметка, което ограничение според съда е свързано с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства. Според решаващия състав, тези ограничения не лишават възложителя от възможността да търси заплащане стойността на всички действително извършените от него СМР, свързани с крайното изпълнение на възложената му с договора работа, включително и по общия ред, при условие, че са налице предвидените от закона изисквания, тъй като не е задължително допълнителните средства за изпълнението на работата да бъдат осигурени по същата програма за финансиране на проекта. Акцентирано е на формирания извод, че достатъчно условие е тези допълнителни СМР да са били технологично необходими за постигане на инвестиционното и функционално предназначение на обекта, да са предписани от лицата, на които да са възложени такива функции, да са изпълнени действително и да са били приети от възложителя. Даден е отговор, че възможността средствата за заплащане на допълнително извършените СМР да бъдат възстановени на възложителя, е ирелевантен за спора факт, доколкото засяга единствено вътрешните отношения между бенефициент и бенефициер във връзка с отпускане на безвъзмездна парична помощ за строителството. Изложени са и подробни съображения в подкрепа на извода, че възложителят [община] е приел допълнително извършените работи и е изразил съгласие относно стойността им: с факта на констативния акт за приемане годността на строежа; с протокола за окончателното приемане на строителството; с последващото във времето - след съставяне на неподписания от възложителя протокол 19 от 20.06.2019г. предложение от 29.07.2019г. на кмета на общината до общинския съвет за осигуряване на допълнителни средства от бюджета на общината за доплащане на претендираното допълнително възнаграждение за допълнителни СМР и решението на Общинския съвет от 01.08.2019г.за осигуряване на тези средства. Обосновано е, че с приемането на крайния резултат и неговата цена, за общината е възникнало задължението за заплащане на стойността му. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по първия въпрос от изложението, което в конкретния случай (и с оглед аргументите за поставянето му) съставлява касационно основание за неправилност, преценката за която е извън настоящата фаза от обжалването пред ВКС. Общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол по чл.280,ал.1 ГПК е различна от основанията за неправилност. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият въпрос е относим към законосъобразността, проверката за която се извършва след допускане до касационно обжалване. Противно на изложеното към първия въпрос, въззивната инстанция е мотивирала своите самостоятелни и ясни изводи по отношение размера на възнаграждението за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строително-ремонтни работи като се е основала и на заключенията на приетите технически експертизи. Твърдението във въпроса, че изводите на апелативния съд не намират подкрепа в експертните заключения, е по правилността на решението и е израз на несъгласието на касатора с приетата за установена по спора фактическа обстановка. При довода за необсъждане на възражението, квалифицирано от ответника „по чл.83,ал.1 ЗЗД“ че ищецът не е уведомил възложителя за пропуски в КСС, обжалващата страна не държи сметка за приложимата за спора редакция на разпоредбата на чл.116,ал.1,т.3 ЗОП, която допуска възможност за промяна в договорите за обществена поръчка поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. В синхрон с разума на разпоредбата са и изводите на въззивната инстанция, че изпълнителят своевременно е изпълнил задължението си по чл. 260, ал.1 ЗЗД и по чл. 11, ал.1 от договора, както и че е престирал в съответствие с изискването за качество на изработеното - чл.261, ал.1 ЗЗД. С оглед на горните констатации, първият въпрос няма правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а е по правилността на решението и същевременно е хипотетичен, а не обуславящ тъй като не съответства на изложените към обжалваното решение мотиви. Вторият въпрос също не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол поради обстоятелството, че съображението на въззивната инстанция, извлечено от разпоредбата на чл.11,ал.3 от процесния договор, е поредното наред с множество други правни аргументи, въз основа на които предявеният иск е счетен за основателен. В този смисъл доводът на касатора, с който обосновава поставянето на въпроса, че уважаването на иска е „единствено въз основа на бланкетния и немотивиран извод, че забраната за увеличаване на общата КСС, съдържаща се в чл.11, ал.3 от процесния договор, е свързана с лимита на безвъзмездно осигурените средства, а не с ограничение на дължимите средства по процесния договор, сключен по реда на ЗОП“, е некоректен и несъответстващ на обжалвания акт. Това отнема характеристиката му на правен и притежаващ изискванията на общо основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. При извода, че поставените въпроси от изложението не отговорят на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК, очертани в посоченото ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо обсъждането на въведените към тях допълнителни предпоставки, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивното решение е съобразено с практиката на касационната инстанция. В решението по т.д.№ 658/2010г. на І т.о. е проведено разграничение между изменение на постигнатото съгласие - условията, параметрите на обществената поръчка (условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й) и установена в хода на изпълнението на договора необходимост от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове, в който случай не би било налице изменение на постигнатото съгласие, а за извършване на дейности с обслужващо предназначение. В решение № 10 от 10.02.2017 г. по т. д. № 53083/2015 г., IV г.о на ВКС хронологично са проследени измененията и допълненията на отменения ЗОП, с които кръгът на изключенията, при които се допуска промяна в сключен договор за обществена поръчка се разширява, от което съставът на ВКС е извел извод за законодателното намерение да не се абсолютизира забраната за изменение на този договор. В решението е даден отговор, че преценката за валидността на изменението е всякога конкретна и зависи от установените по делото обективни обстоятелства. При изразяване на несъгласие с крайния извод на съдилищата за основателност на предявения на договорно основание иск касаторът не държи сметка и за приложимата към спора редакция на чл.116, ал.1 и ал.2 от действащия и приложим за спора ЗОП и конкретно разпоредбата на чл.116, ал.1,т.3. При извода, че поставените от касатора въпроси в изложението не са годни да обусловят допускане на факултативния касационен контрол, на още по-малко основание идентичните съображения, възпроизведени при обосноваването на хипотезата по чл.280,ал.3, предл.последно ГПК могат да обусловят допускане до касационна проверка на директното основание. Очевидната неправилност, като пряка предпоставка за достъп до касационен контрол е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност подлежи на обстойно и аргументирано обосноваване от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите - в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. При този изход на производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за защита в настоящото производство - изготвяне на отговора на касационната жалба в размер на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 9 000лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.