Определение № 25 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1545/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-1910““, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Т. Т. срещу решение № 153 от 21.03.2025 г. по в. гр. дело № 1148/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, III въззивен граждански състав, с което след отмяна на решение № 95 от 08.10.2024 г. по гр. дело № 426/2021 г. на Районен съд – Елена е признато за установено на основание чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча по отношение на сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол-1910“, [населено място], че В. В. Д. е член на ловната дружина [населено място], звено на ответното сдружение, и последното е осъдено да заплати на В. В. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1491,41 лв. - разноски за въззивното и първоинстанционното производство.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд? - противоречие с т. 19 от TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, IV г. о. и посочените в него съдебни актове, решение № 149/28.12.2017 г. по т. д. № 1604/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 17/18.02.2021 г. по гр. д. № 3353/2020 г. на ВКС, III г. о.

2. Допустимо ли е да се събират писмени доказателства, когато не е налице нито една от предпоставките на чл. 266 ГПК? – противоречие с решение № 312/07.01.2020 г. по гр. д. № 1083/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199/01.02.2019 г. по гр.д. № 4108/2017 г. на ВКС, III г. о.

3. Когато не е осъществен фактическият състав на локален акт /Устава/ и лицето се е снабдило с членска карта не по установения ред, за него съществува ли членствено правоотношение?

Ответникът В. В. Д. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адвокат И. И. оспорва касационната жалба, като поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

За да направи извод, че е налице членствено правоотношение между ищеца и ответното сдружение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и доводи на страните и се е позовал на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства: 1/ три броя членски карти, издадени на името на ищеца за членство в Сдружение З. и подписани от служител на сдружението – ответник /настоящ касатор/; 2/ издаден билет за лов, надлежно заверяван от 2013 г. до исковото производство; 3/ 155 броя разрешителни за групов лов за периода от 2013 г. до 2021 г., издадени на ловна дружина [населено място], [община], която е от членския състав на СЛРД „Сокол - 1910“, [населено място], в които като ловец е вписан ищецът В. Д..

Изводът за основателност и доказаност на предявената претенция е аргументиран с разпоредбите на чл. 22 и сл. ЗЛОД, в които се урежда като задължение на ловните сдружения и специализираната администрация да документират правните актове и процедурите по придобиване на правоспособност за лов и членство в ловните дружини. С оглед посочените разпоредби съдът е приел, че доколкото документацията се създава и съхранява от ответника – ловното сдружение, то няма как да се очаква ищецът с нарочни документи пряко да установи претендираното си качество освен с представените от него по делото вторични документи – ловен билет и членска карта. Като е взел предвид, от една страна, че ответникът не е доказал правопрепятстващите за твърдяното в исковата молба членствено правоотношение факти и че е бездействал, а от друга – представените от ищеца документи, въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е приел за установено спрямо Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол - 1910““, [населено място], че В. В. Д. е член на ловната дружина [населено място], звено на ответното сдружение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос е относим към правомощията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и всички възражения и доводи на страните, поради което е релевантен за спора, предвид направените оплаквания във въззивната жалба на ищеца за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно установена фактическа обстановка поради несъобразяване с част от представените доказателства, и възражението и доводите на ответника в отговора на въззивната жалба, че следва да бъдат съобразени признанието на ищеца и показанията на разпитаните свидетели. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по него с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, цитираните от касатора и други служебно известни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 266 ГПК и приемане на доказателства във въззивното производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена основната предпоставка на посочената разпоредба. Независимо, че въззивният съд е приел представената във въззивното производство квитанция № 61/30.07.2008 г., същата не е послужила за формирането на решаващите мотиви на съдебния състав за уважаване на предявения иск. Въззивната инстанция е установила фактическата обстановка след обсъждане на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, поради което въпросът е ирелевантен.

Неоснователен е и релевираният от касатора довод за допускане на касационно обжалване по посочения в т. 3 от изложението материалноправен въпрос, доколкото същият не съответства на мотивите на въззивното решение, поради което не отговаря на характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество е привързан към субективното разбиране на касатора за установената фактическа обстановка. Във въззивното решение не са изложени съображения, че не е осъществен фактическият състав на приемането на ищеца като член съгласно чл. 14 от представения Устав на ответното сдружение. Съдебният състав е обосновал извода си за основателност на предявения иск, като е посочил, че ловното сдружение има задължение да документира актовете и процедурите по придобиване на правоспособност за лов и членство в ловни дружини, а ищецът би могъл да представи единствено документи, изходящи от ответното сдружение, което е направил в хода на производството. Въззивният съд е стигнал до извода за наличието на членствено правоотношение с оглед на представените от ищеца вторични документи – ловен билет и членска карта, и доколкото е приел, че в тежест на ответното сдружение е да докаже правопрепятстващите за спорното право факти, което не се е осъществило, предвид бездействието на ответника.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 20,45 евро /равностойност на 40 лв./

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение