Определение № 60599 от 13.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 506/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. А., приподписана от адв.Г., срещу въззивно решение от 14.07.2020г. по в.гр.д.№5316/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.07.2019г. по гр.д.№90/2018г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта за уважаване на предявените от Г. И. П. срещу Р. В. А. искове с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Г. И. П., чрез процесуален представител адв.З., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за уважаване на предявените от Г. И. П. срещу Р. В. А. искове с правно основание чл.190, ал.1 ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 77/2009 г. на втори жилищен етаж със застроена площ 120 кв.м. с идентификатор ................... от двуетажна МЖС в УПИ XV в кв. 37 по пл. на [населено място], с идентификатор 65334.300.559, ведно с 215/365 ид.ч. от гореописания УПИ и съответните ид. части от тавана и от общите части на сградата, и за заплащане на сумата от 37060 лв., представляваща продажна цена на имота, сумата от 128.40 лв., разноски за сключване на разваления договор, сумата от 708.35 лв., представляващи вреди от неточното изпълнение ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на купувача-ответника, че исковата претенция била просрочена по давност, като са изложени съображенията на съда, че: правото на купувача да претендира разваляне на договора се погасява с изтичането на 5-годишна давност / чл.110 ЗЗД/; че съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; че доколкото в настоящото производство се претендират последиците от съдебно признати на трети лица права върху недвижим имот, то началото на давностния срок съвпада с влизането в сила на съдебното решение по гр. д. № 360/2013 на ОС-Благоевград, с което съдът е обявил относителната недействителност на сделката спрямо ищцата А. А. – съпругата на продавача А., и не я обвързва, тъй като имотът на А., макар и да е бил лична негова собственост, е бил единственото семейно жилище, за разпореждането с което не е дала съгласие съпругата на продавача Р. А.. Видно от данните по делото, решението е влязло в сила на 22.02.2018г., а исковата молба е постъпила на 04.05.2018г.,поради което съдът е приел, че претенциите не са погасени по давност. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, по разрешения във въззивното решение въпрос относно началото на давностния срок, в който се погасява правото на купувача да претендира разваляне на договора, когато приобретателят не е знаел за правата на третите лица във връзка с вещта по време на продажбата. Според касатора по този въпрос въззивното решение е в противоречие с решение по т.д.№2110/2019г. на ВКС, ІІт.о, решение по т.д.№1037/2016г. на ВКС, Іт.о., решение по т.д.№1107/2012г. на ВКС, ІІт.о. и решение по т.д.№514/2012 на ВКС, Іт.о. Посочената от касатора съдебна практика се отнася до правата на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в случай на неизпълнение на задълженията за сключване на окончателен договор за продажба и тяхното упражняване, както и относно погасяването по давност на исковете на купувача при упражняване на тези права, като във второто от посочените от касатора решения е дадено разрешение на въпроса: „Следва ли да се счита за упражнено в срока по чл.87, ал.5 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор, ако изявлението му относно развалянето бъде направено в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок?“, които въпроси не са относими към настоящото дело. В посочената от кастора съдебна практика е приево, че: правата и на разваляне, и на иск за обявяване на предварителен договор в окончателен са потестативни; те се погасяват по давност; правото да се сключи окончателен договор се погасява на основание чл. 110, ал.1 от ЗЗД в петгодишен срок, а правото на разваляне на договор, се погасява на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД също в петгодишен срок; началото на давностните срокове в случаите на неизпълнение на задължението да се сключи окончателен договор от настъпилото условие или срок, предвидени в договора; началото на давностния срок за разваляне на договора от настъпване на неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността; ако не са предвидени в договора условие или срок, след настъпилото неизпълнение след даване на определен срок; от този момент законодателят е предвидил възникване на права, които могат да се упражнят по избор на купувача по предварителния договор или да развали договора, или да поиска обявяването му в окончателен чрез иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В посочената от касатора не е дадено разрешение на спорния по настоящито дело и разрешен от въззивния съд въпрос относно началния мамент, от който тече срока на давността, в който се погасява правото на купувача да претендира разваляне на договора по реда на чл.189, ал.1 ЗЗД, с оглед особеното изискване следващо от чл.188 ЗЗД приобретателят да не е знаел за правата на претите лица във връзка с вещта по време на продажбата, поради което неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с посочената от касатора съдебна практика. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпраса: „Когато има сключен договор за покупко-продажба и на следващ момент се установи частична недействителност на сделката относно купувача спрямо трето лице /еветуална евикция/, кога започва да тече срока по чл.87, ал.5 ЗЗД за предявяване на иска по чл.189, ал.1 ЗЗД – от датата на покупо-продажбата или от датата, на която трето лице установява с влязъл в сила съдебен акт своите вещни права върху обекта на сделката?“. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 КТ, но не е аргументирал успешно поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, несъмнено знанието на купувача за правата на трети лица върху вещта, по време на продажбата, му отнема възможността да развали договора, поради което не е разглеждан в контекста на поставения от касатора въпрос. Самият въпрос, така както е поставен /трето лице с вещни права върху продадения имот/, не е разрешен от въззивния съд и не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай съпругата на купувача няма вещни права върху продадения от съпруга й имот, а се касае до имот, лична собственост на съпруга-продавач, представляващ семейното жилище на съпрузите, за разпореждането с което не е дала съгласие съпругата на продавача и за което съпругът-продавач е декларирал при сключването на договора на прокупко-продажба изрично, че не представлява семейно жилище, а относно купувача е прието за установено с оглед конкретиката на спора, че не би могъл да узнае с полагане на дължимата грижа, че имотът представлява семейно жилище. Касаторът бланкетно е посочил основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, по съображенията за неправилност на въззивното решение относно възражението за погасителна давност. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.