Определение № 4052 от 29.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Л., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. В. Н. С., и на Д. Н. С., чрез пълномощника им по делото адв. М. К., срещу определение № 1215 от 12.03.2026г. по ч. гр. д. №370/20256. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение № 5283 от 21.11.2025 г. по гр. д. № 2433/2025 г. на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено протоколно определение № 343 от 07.10.2025 г. по гр. д. № 312/2025 г. на Районен съд- Девня, с което е прекратено производството по предявените от тях искове срещу Н. С. С. за заплащане на всяка от тях на сумата 11 000 лв., съставляваща заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължима издръжка за изтекли 20 месеца, като пропуснати ползи за неизпълнение на договорно задължение, считано от м. ноември 2021 г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва за забава до окончателно погасяване на паричното задължение, както и за заплащане на сумата 1 926. 62 лв. - лихва за забава върху главницата, претендирана като компенсаторно обезщетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. В частната жалба се излагат доводи, квалифицирани от жалбоподателя като такива за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество чрез отмяна на обжалваните определения на Окръжан съд- В. и Районен съд- Девня и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна- Н. С. С.. С определение №2631 от 20.05.2026г. съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до приключване на конституционно дело №5/2026г. на Конституционния съд на Република България, образувано по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, изключваща касационното обжалване на определени съдебни актове по граждански и търговски дела въз основа на материалния интерес и предмета на спора. С Решение №10 от 09.07.2026г. по конституционно дело №5/2026г. Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, поради което са налице основанията на чл.230, ал.1 от ГПК за възобновяване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., за да се произнесе по частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане частната жалба на Ц. Г. Л., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. В. Н. С., и на Д. Н. С. срещу срещу определение № 5283 от 21.11.2025 г. по гр. д. № 2433/2025 г. на Окръжен съд- Варна, съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, тъй като е постановено по искове за издръжка, дължима от родител на деца за период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, по които евентуално въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С обжалваното пред състава на ВКС, III г.о., определение № 5283 от 21.11.2025 г. по гр. д. № 2433/2025 г. на Окръжен съд- Варна възивният съд се е произнесъл по частна жалба на Ц. Г. Л., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. В. Н. С., и на Д. Н. С., срещу определение на Районен съд- Девня, с което е прекратено производството по предявените от тях искове срещу Н. С. С. за заплащане на всяка от тях на сумата от 11 000 лв., съставляваща според ищците заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължима издръжка за изтекли 20 месеца, като пропуснати ползи за неизпълнение на договорно задължение, считано от м. ноември 2021г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва за забава до окончателно погасяване на паричното задължение, както и за заплащане на сумата 1 926. 62 лв. - лихва за забава върху главницата, претендирана като компенсаторно обезщетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. Според настоящия състав на съда така предявените претенции, независимо от дадената им от ищците правна обосновка и квалификация, по своето съдържание представляват такива с правно основание чл.149 от СК за заплащане на неплатена от ответника издръжка за минало време. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК решенията по въззивни дела по искове за издръжка не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл.274, ал.4 от ГПК на такова обжалване не подлежат и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предвид горното и доколкото евентуалното въззивно решение по претенциите по чл.149 от СК не би подлежало на касационно обжалване, то на такова не подлежи и определението на въззивния съд, с което е потвърдено прекратяването на производството по тях. Eто защо частната касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено. Неоснователни са доводите в частната жалба, които обобщено се свеждат до това, че с оставянето на жалбата им без разглеждане били нарушени правото на защита и правото на достъп до съд на жалбоподателките съгласно Конституцията на Република България, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и други международноправни актове. В случая по направените от тях искания са се произнесли две съдебни инстанции, които са ги приели за недопустими, като обстоятелството, че законът не е предвидил възможност по делото да се произнесе и трета такава не може да се приеме за нарушение на посочените права. По изложените съображения, съдът