Определение № 3039 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2540/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Р. К., чрез адвокат С. В., срещу решение № 37 от 02.03.2023 г. по в.гр.д.№ 317/2022 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение №637 от 30.09.2022 г. по гр.д.№ 2624/2021 г. на Районен съд-Разград в частта, с която Д. Р. К. е осъден, на основание чл.109 ЗС, да предостави на ищците Г. М. А. и А. М. А. достъп до тавана на сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ обща част на сградата. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – нарушен принцип на диспозитивното начало в гражданския процес и необсъждане на всички относими към спора факти, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 31, ал. 1, чл. 32, чл. 38, чл. 41 и чл. 109 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ищците Г. М. А. и А. М. А..

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, на основание чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот е бил собственост на братята М. А. М. и С. А. М.. Същите са строили жилищната сграда на основание одобрения архитектурен проект и издадено строително разрешение, но в отклонение от проекта. По проект е предвидено да има външна стълба от изток пред входа за първия жилищен етаж, една външна стълба от северозапад пред входа за втория жилищен етаж, една вътрешна стълба в коридора на първия жилищен етаж и едно вътрешно стълбище за втория жилищен етаж от северозапад, един вход за първи жилищен етаж от изток с външна стълба до него, един вход за втори жилищен етаж от северозапад с външна стълба до него. На място има изградена външна стълба от изток пред входа за първия жилищен етаж, външна стълба от северозапад пред входа за втория жилищен етаж, една вътрешна стълба в коридора на първия етаж, една вътрешна стълба от северозапад до втория жилищен етаж и тавана, вход за първия етаж от изток, вход за втория етаж от североизток и вход (непредвиден в проекта) за приземния етаж от изток под външната стълба към първия жилищен етаж. Предвидената по проект врата за достъп от първия етаж до приземния етаж и до тавана е била зазидана По проект е предвидено подпокривно пространство, без складови тавански помещения и подход към тях. Стълбището в северозападната част на сградата, водещо до втория жилищен етаж, е продължено до подпокривното пространство. Достъпът до покрива може да се осъществява само през стълбището в северозападната част на сградата. Двамата братя са били съгласни построяването на сградата да се извърши по посочения начин, в отклонение от проекта, като единственият достъп до таванския етаж е през стълбището от втория жилищен етаж до таванското помещение. Покривът няма капандури.

През 1994 г. наследниците на М. А. М. и С. А. М. са извършили доброволна делба на жилищната сграда, като наследниците на М. А. М. са придобили в общ дял жилището на първия етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, ведно с източната половина от мазето и източната половина от тавана, а наследниците на С. А. М. са придобили в общ дял жилището на втория етаж, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, ведно със западната половина от мазето и западната половина от тавана. В частта относно мазето и тавана договорът представлява споразумение за разпределение ползването на мазето и тавана, като общи части на сградата.

През 2016 и 2017 г. ищците Г. М. А. и А. М. А. придобиват притежаваните от останалите наследници на М. А. М. идеални части от жилището на първия етаж, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

През 2008 г. М. С. М. и съпругата му А. М. М. са продали на В. Р. Б. правото на собственост върху жилището на втория етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, а през 2016 г. този имот е бил изнесен на публична продан и придобит от ответника Д. Р. К..

Към настоящия момент ищците са собственици на самостоятелен жилищен обект с идентификатор ***, находящ се на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място, на основание наследяване на М. А. М., договор за доброволна делба от 1994 г., сключен между наследниците на С. А. М. и М. А. М., и договори за покупко-продажба на идеални части, сключени с останалите съсобственици на жилищния обект на първия етаж. Ответникът е придобил собствеността върху жилището на втория етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място на основание постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан, а изнесеният на публична продан имот е бил собственост на длъжника В. Р. Б., който го е придобил на основание договор за покупко-продажба от 2008 г., сключен с наследника на С. А. М. – М. С. М. и съпругата му А. М. М., които са били собственици на основание наследяване на С. А. М. и доброволна делба от 1994 г.

Отношенията между ищците и ответника се влошили след като ищците отказали да поемат част от разходите за ремонт на покрива. По този повод ответникът сменил бравата на вратата, водеща до единственото стълбище към тавана, не предоставил ключ на ищците и ги лишил от достъп до таванското помещение. Поради липсата на капандури, за достъп до подпокривното пространство отвън, с висока стълба, е необходимо премахване на няколко реда керемиди. В таванското пространство се намират отвори с размери 50/30 или 60/40 см, които играят роля на вентилация, но не са прозорци.

От правна страна въззивният съд е приел, че възпрепятстването на достъпа на ищците до обща част от сградата в режим на етажна собственост е неправомерно поведение и пречи на пълноценното ползване от ищците на притежаваното от тях жилище на първия етаж и на общите части на сградата - стълбище към тавана и тавана, за ползването на което има и постигнато споразумение по чл. 32, ал. 1 ЗС между ищците и праводателя на ответника. Прието е, че въпросът за правния статут на общите части на сградата не е от значение за конкретното дело, защото искът по чл. 109 ЗС може да има за предмет и общи части на сграда в режим на етажна собственост – както общи части по естеството си, така и общи части по предназначението си. Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗС може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че етажните собственици са постигнали такава уговорка за таванското помещение и водещите към него стълби.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. От значение ли е изясняването на вещноправния статут на подпокривното пространство при предявен иск по чл. 109 ЗС.

2. Задължен ли е съдът, при предявен иск по чл. 109 ЗС досежно подпокривното пространство, фактически и юридически да изясни неговия статут с оглед разясненията по ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/83 г. на ВС,ОСГК – дали е обща част по предназначение или такава по естеството си.

3. Понятието подпокривно пространство включва ли понятието таван или първото може да бъде прието като таванско помещение едва след изясняване статута му при разясненията по т.2 и т.3 от ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/83 г. на ВС, ОСГК.

4. Причинната връзка между противоправното състояние и поведение на ответника по иск по чл. 109 ЗС императивна закономерност ли е или следва да се установи доколко твърдяната противоправност е възникнала пряко от активното му поведение в хипотезата на последващ приобретател на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

5. Пространственият достъп до общата за етажната собственост част, представляваща подпокривно пространство, абсолютна предпоставка ли е за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или се следва установяване на всички релевантни факти и обстоятелства по конкретното дело.

6. Обективна пречка – липса на достъп до подпокривното пространство по архитектурен проект, може ли да се постави в тежест на ответника – последващ приобретател на обект в режим на етажна собственост, по иск по чл. 109 ЗС.

7. За уважаването на иска по чл.109 ЗС достатъчно ли е единствено искането за осигуряване на достъп до подпокривното пространство, такова по своето естество, или се следва доказване на конкретни действия, респ. бездействие, с което ответната страна създава пречки за упражняване правомощията на собственика-ищец.

8. Когато сградата е построена като еднофамилна, а впоследствие е възникнала етажната собственост, при нов приобретател на втория етаж, релевантно ли е дали той извършва или поддържа състояние на препятствие до общата част по естеството си – подпокривно пространство или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, включително и когато противно на архитектурните проекти е изградено вътрешно стълбище от площадката на собствения обект на новия приобретател до общата част.

9. Изграденото, непредвидено по архитектурен проект, вътрешно стълбище от самостоятелен втори жилищен етаж до подпокривното пространство в еднофамилна жилищна сграда, когато за единия от етажните собственици съсобствеността възниква след построяването на недвижимия имот, обща част ли е.

10. При какви условия изграденото, непредвидено по архитектурен проект, вътрешно стълбище от самостоятелен втори жилищен етаж до подпокривното пространство в еднофамилна жилищна сграда, когато за единия от етажните собственици съсобствеността възниква след построяването на недвижимия имот, същото е принадлежност към собствения му имот.

11. Каква е правната стойност на дадени обяснения на досъдебно производство в производство по чл.109 ЗС или съдът сам следва да установи релевантните за процеса факти и обстоятелства, в т.ч. границите на собственост на ответника по иска.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/83 г. на ВС, ОСГК, решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 1940/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 1720/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 118 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 11 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 954/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 212 от 16.04.2010г. по гр.д.№ 2937/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 243 от 23.10.2012 г. по гр.д.№ 197/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Въпроси № 1-3 от изложението не са обуславящи изхода на спора и по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11/1983 г. на ОСГК на ВС подпокривното пространство /таван/, в което няма изградени жилища, ателиета, тавански стаи и др., представлява обща част на сградата по своето естество. Подпокривното пространство може да се превърне в обща част по предназначение, ако бъде преустроено и в него бъдат оформени отделни помещения. Това става по решение на етажните собственици и при наличието на определени условия – височина, пространство, обем и достъп. В случая, въззивният съд е приел, че ищците, като собственици на първи жилищен етаж, имат право на достъп до тавана, който е обща част на сградата, като коя от двете разгледани в тълкувателното решение хипотези е налице, е без значение за основателността на иска. Дали подпокривното пространство е обща част по предназначение или по естеството си е без значение за решаване на повдигнатия спор, тъй като търсената защита от ищците е свързана с възможността да упражняват правото си на собственост върху обща част на сградата и всеки етажен собственик има право на достъп до общите части на сградата, независимо дали те са такива по естеството си или с оглед предназначението си.

Въпроси № 4-7 също не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите са свързани с виждането на жалбоподателя, че не е доказано извършване от негова страна на неоснователни действия, които да препятстват упражняването на правата на ищците върху общите части, тъй като лишаването им от достъп до тавана се дължи на начина на изграждане на сградата. Това виждане не кореспондира с данните по делото и с решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, точка 3, е разяснено, че двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ). Не е необходимо доказване пречене за използването на имота само тогава, когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем (например: ако ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право; когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него). В случая, въззивния съд е приел, че достъпът до тавана се осъществява през стълбището в северозападната част на сградата, водещо до втория жилищен етаж и продължено до подпокривното пространство. Ключ от вратата към това стълбище има само ответникът и той отказва да предаде втори ключ на ищците, съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели. Изводът на въззивния съд, че недопускането на ищците до тавана е неоснователното действие, което им пречи да упражняват правата си върху общите части на сградата, поради което е налице фактическия състав на чл.109 ЗС, е съобразен със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 8 от изложението. Постоянна е практиката на ВКС, че материалноправно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.109 ЗС е не само лицето, което е създало противоправното състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, но и лицето, което поддържа така създаденото от друг състояние. Няма колебание в практиката на ВКС и по въпроса, че етажен собственик може да иска прекратяването на неоснователните действия на друг етажен собственик, които му пречат да упражнява правото си на собственост върху общите части на сградата. Въззивното решение е съобразено с тази практика.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпроси № 9 и 10. В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които представляват общи части, и е обобщено, че такива части са и “всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти. От тази същност на общите части произтича и задължението на всеки етажен собственик да зачита правата на останалите етажни собственици и да не им пречи да ползват необезпокоявано общите части, без които етажната собственост не може да съществува, защото нормалното ползване на отделните самостоятелни обекти е невъзможно без ползване на общите части – те са тяхна принадлежност. В случая, стълбището, през което се осъществява достъп до подпокривното пространство, не е собственост само на ответника, тъй като чрез него се достига до общия таван. Затова то представлява обща част на сградата по естеството си.

Въпрос № 11 от изложението не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, доколкото въззивният съд е установил релевантните факти и обстоятелства въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства (писмени и гласни), а не само въз основа на обяснения на страна, дадени в досъдебно производство.

Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се осъществява само в случай на допускане до касационно обжалване на определението. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, тъй като изводите на въззивния съд съответстват на събраните доказателства и не противоречат на правилата на формалната логика. Посочените в изложението пороци на решението, представляващи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му.

Ищците не претендират разноски за настоящата инстанция, нито има данни такива да са направени.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,