Определение № 60595 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260249/16.10.2020 г. по гр.д. № 1352/2020 г., с което Пловдивският окръжен съд, отменяйки решение № 1541/30.04.2020 г. по гр.д. № 1550/2019 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 128 СК е определил режим на лични отношения между К. Н. Н. и Л. А. Н. и тяхната внучка К. А. Н., родена през 2016 г. Решението се обжалва от В. К. Д., майка на детето К. Н., с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост по въпроса: Допустимо ли е решението по чл. 128 СК, когато в исковата молба не е посочен адресът, от който бабата и дядото следва да вземат и връщат детето? и за проверка за правилност по въпроса: Длъжен ли е съдът да се произнесе по довода на ответника по молбата по чл. 128 СК, че режимът на лични отношения между бабата и дядото следва да е съобразен с това, че местоживеенето на техния внук е в чужбина, а в мотивите на решението да обсъди събраните по делото доказателства за верността на твърденията, с които доводът е обоснован? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с довод, че противоречи на конкретни решения на Върховния касационен съд, на които се позовава. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, евентуално – неправилно като постановено в нарушение на чл. 128 СК. Претендира разноски. От ответниците по молбата К. Н. Н. и Л. А. Н. не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена от легитимирана страна – касатор е майката на детето, ответник по молбата по чл. 128 СК, при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: С молбата по чл. 128 СК пред съда се поставя въпроса за определяне режим на лични контакти на бабата и/или дядото на детето с техния внук, а съдът го решава, зачитайки висшия (най-добър) интерес на детето в производство по спорна съдебна администрация, прилагайки съответно правилата на исковото производство, по което надлежен ответник е родителят на детето, оспорил правото на рождените баба и дядо на такъв контакт. Конкретните мерки за провеждането на тези контакти, които съдът определя с позитивното решение по чл. 128 СК, не зависят от конкретно искане (петитум) в исковата молба, включително и от оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, а при постановяването им съдът следи (провежда) интересът на детето, включително служебно. Такава е установената съдебна практика, на която е основана и т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС, а обжалваното решение й съответства. Въззивният съд е преценил, че интересът на детето К. Н., родена през 2016 г., налага К. Н. и А. Н., негови баба и дядо, да вземат внучката от адреса на нейната майка в [населено място]. Дали приетото действително съответства на най-добрия интерес на детето, в настоящото производство по селектиране на касационната жалба не може да се провери, но изложеното е достатъчно да изключи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос. Решение № 130/23.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г. на Върховния касационен съд, I-во ТО, на което касаторът се позовава, е по търговски спор. Макар да е постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, е без отношение по повдигнатия процесуалноправен въпрос, който касае изискванията за редовност на исковата молба по чл. 128 СК, респ. допустимостта на обжалваното решение. В своята практика Върховният касационен съд приема, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на обучение и почивка на детето (напр. решение № 291/28.01.2020 г. по гр.д. № 865/2019 г. на ВКС, IV-то ГО), а от нея следва, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че местоживеенето на детето е в чужбина. Обжалваното решение обаче не противоречи на тази практика, нито на константната на Върховния касационен съд, която установява задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните в производството по чл. 128 СК, без значение на конкретните оплаквания в жалбата, когато те обосновават или отричат интереса на детето да контактува със своите баба и/или дядо, включително като обсъди събраните доказателства за релевантните факти, с които страните ги обосновават. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че местоживеенето на К. Н., родена през 2016 г., е в чужбина, като е обсъдил събраните доказателства за този факт - приложеното влязло в сила решение с превод на български, с което майката на детето е задължена да го върне в България, гласните доказателства от разпит на свидетеля П. и социалния доклад. Възприел е довода на ответника, че фактът е релевантен, но е вменил в задължение на К. Н. и Л. Н. да вземат и връщат своята внучка на адреса на майката в [населено място], привеждайки конкретния режим по чл. 128 СК в съответствие с режима на лични контакти между бащата и детето – техният син, на когото вече е бил определен режим на лични отношения с решението за развода на родителите на детето (чл. 128, ал. 3 СК). Следователно макар вторият процесуалноправен въпрос да е обуславящ (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), по него е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски пред Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът