Определение № 60107 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2917 от 29.09.2020г. по гр.д. № 774/2020г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 36 от 03.01.2020г. по гр.д. № 946/2017г. на Разложки районен съд за признаване за установено по отношение на Д. Ю. Д., че С. Я. Т. не е собственик на новообразуван имот с номер ..... в местн. „Св. В.”, землището на [населено място], с площ 769 кв.м., при посочени съседи, попадащ в собствения на ищеца имот № ..... в землището на [населено място], местн. „Д.”, с площ 1000 кв.м., начин на трайно ползване - овощна градина. Касационната жалба е подадена от ответника по иска С. Я. Т. чрез пълномощника адв. Л.-П.. Поддържа се, че решението е неправилно и че касаторът е провел успешно доказване на предпоставките за трансформиране на правото на ползване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ в право на собственост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/длъжен ли е съдът в мотивите си да разгледа всички наведени от жалбоподателя доводи, аргументи и възражения, и да обоснове защо не ги приема за основателни; 2/ длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства в мотивите си и да посочи защо кредитира част от тях и по каква причина не дава доверие на другите; 3/ с какви доказателствени средства следва да се установява наличието на сграда в имот, предоставен за ползване, както и момента на построяването й, като предпоставка за придобиване правото на собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ; допустимо ли е установяване на тези обстоятелства със свидетелски показания; 4/ към кой момент най-късно следва да бъде предоставено ползването на земята на основание ПМС № 4/1988г. и ПМС № 26/1987г. и да бъде заплатена стойността на земята по сметка на общината, за да възникне право на собственост по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ; 5/ следва ли да се упражни косвен съдебен контрол от съда при релевирано възражение за нищожност на решението за възстановяване на собствеността от страна на ответник, който не е участвал в административното производство. Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа спрямо първи, втори и пети въпрос, а това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК спрямо трети и четвърти въпрос. В представения от ответника по жалбата Д. Д. писмен отговор се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът Д. Д. е придобил с договор за покупко-продажба от 2016г. от продавачите Т. и Л. М. правото на собственост върху ПИ № ..... с площ от 1 дка в м.“Д.“, в землището на [населено място]; посочено е в нотариалния акт, че имотът е образуван от имот № ..... по картата на землището. Продавачите са се легитимирали като собственици на продадения имот с нотариален акт за покупко-продажба от 2014г., с който Я. Ц. П. и Р. Ц. Н. продават на Т. М. 2/3 ид.ч. от възстановени по ЗСПЗЗ поземлени имоти, представляващи: 1/горска ливада с площ 4,990дка в м.“Дъбовец“, заснета като ПИ с №000355 по плана за земеразделяне, 2/дървопроизводителна площ, представляваща ПИ с №310003, с площ 4,458 дка в м.“Дъбовец“ по плана за земеразделяне и 3/ ливада с площ 4,363 дка в същата местност, заснета като ПИ №310002 по плана за земеразделяне. От своя страна продавачите по договора от 2014г. са се легитимирали като съсобственици с купувача Т. М. въз основа на Решения на ОСЗ Р. от 05.02.2008г., от 25.05.2009г. и от 12.02.2008г. за възстановяване на имотите на наследници на Ц. Б. М.. Закупеният от ищеца ПИ № ..... с площ 1 дка се идентифицира като част от възстановения на наследниците имот № ..... с площ от 4,363 дка, възстановен с Решението от 12.02.2008г. Горното се установява от първоначалното заключение на техническата експертиза по делото. Вещото лице установява също, към 10.07.2003г. при осъвременяване на КВС на землището, е обособен имот с № ..... с площ от 0,749 кв.м. - естествена ливада в м.“С. В., който е записан на ответника С. Т.; изяснено е също, че между местностите „Д.” и „Св. В.” няма ясна граница. Техническата експертиза намира идентичност до размер на 749 кв.м. между новообразувания имот с № ..... в м.“Св. В.“, записан по КВС на ответника и закупения от ищеца имот №310007, м.“Д.“ с площ 1 дка, което е отразено на скица приложение 11 към заключението. Не се спори, че в имота е изградена двуетажна масивна сграда, построена от ответника. Спорно е кога сградата е довършена до етап с поставен покрив. Представен е акт № ...../07.12.1987г., съставен от служител на [община], от който е видно, че ответникът Т. е започнал строеж на сграда за сезонно ползване в район на Горското стопанство без документ за собственост на земята и строително разрешение. Към деня на съставяне на този акт 07.12.1987г. е констатирано, че сградата е построена на ниво втора плоча и строежът е спрян. На 29.08.1990г. на ответника С. Т. е предоставено право на ползване на основание ПМС №4/1988г. и ПМС №26/1987г. върху земя за земеделско ползване с площ от 500 кв.м., представляваща мера в м.“Св. В.“, като изрично е отразено в удостоверението, че в имота е забранено застрояване на всякакъв вид сграда без съответно разрешение. Въз основа на данните в горепосочения акт № ...../07.12.1987г. на [община], представляващ официален свидетелстващ документ, съдът не е кредитирал показанията на свидетелите П. и Ч. за завършването на сградата с поставен покрив към 1986-1987г. Не са ангажирани други доказателства, установяващи кога е поставен покрива на сградата след спирането на строежа с акта от 07.12.1987г. Явно е, че към 1996г. сградата е била завършена, тъй като е издаден акт за узаконяване № ...../23.02.1996г. Същата година е извършена оценка на земята и ответникът я е заплатил по сметка на [община]. Със заповед №РД-16-0980/31.08.2015г. на Кмета на [община] на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ответника Т. е признато право на собственост върху новообразуван имот с № ....., м.“Св. В.“, землището на [населено място] с площ 749 кв.м. при описани в заповедта граници. При издаване на заповедта не е направено съвместяване с КВС, тъй като посочените съседни имоти ..... и № ..... са записани на Общината, а към този момент имотите са възстановени на наследниците на Ц. М.. Преценявайки тези фактически обстоятелства съдът е намерил предявеният иск за основателен. Ищецът е доказал твърденията си за притежавано право на собственост върху имот № ...... с площ 1 дка в местн.“Д.”, както и че новообразуваният имот с № ....., с площ от 749 кв.м, върху който на ответника е признато право на собственост със заповедта по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, попада изцяло в имота на ищеца. Ответникът от своя страна не е провел успешно пълно главно доказване на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху ползвания имот на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. На първо място недоказано е, че сградата в имота е била построена към датата 01.03.1991г., фиксирана в законовата разпоредба. Показанията на свидетелите П. и Ч. за завършване на сградата към 1986-1987г. не могат да бъдат кредитирани поради противоречието им с официалния документ от месец декември 1987г., а именно акт № ..... от 07.12.1987г., според който сградата е до втора плоча и строежът е запечатан и спрян. Няма доказателства кога е възобновено строителството и кога е поставен покрив на сградата, за да може ответникът да се ползва от разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това, правото на ползване е предоставено 29.08.1990г. и според първоначалната редакция на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ответникът не е имал право да запази ползването на имота и да го трансформира в право на собственост, тъй като разпоредбата е изисквала правото на ползване да е предоставено до 17.08.1990г. При следващата редакция /ДВ бр.59/1995г./ и създаването на §4а този срок отпада. Наред с това съдът е посочил, че заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена без да е изработен помощен план и план на новообразуваните имоти, както изисква §4к, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Също така, плащането на цената за земята е извършено от ответника след срока по §4а ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията му към момента на плащането. Въз основа на всичко това съдът е заключил, че правото на ползване на въззивника върху спорния имот не е трансформирано в право на собственост поради нарушения на §4а, ал.1, §4к, ал.1, 6 и 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Доводите в жалбата за незаконосъобразно възстановяване на правото на собственост на праводателите на ищеца, съдът е приел, че не следва да разглежда предвид приетото в Тълкувателно решение №9/2012г. на ОСГК. Въпреки това, съдът е констатирал, че това възражение не е направено с отговора на исковата молба и е преклудирано. За пълнота е отбелязал, че възражението, че реституцията по ЗСПЗЗ е незаконосъборазна, понеже е приложим ЗВСГЗГФ, не е в интерес на ответника, дори да е било въведено своевременно. Претендираните от ответника права по §4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставят, че имотът е земеделски, доколкото по ПМС № 4/1988г. и ПМС № 26/1987г. се отнасят за пустеещи земеделски земи, а не за земи от горския фонд. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват. Първите два правни въпроса, спрямо които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, са процесуални и касаят задълженията на съда да разгледа всички наведени от доводи, аргументи и възражения и да обоснове защо не ги приема за основателни; да обсъди събраните по делото доказателства в мотивите си и да посочи защо кредитира част от тях и по каква причина не дава доверие на другите. Тези задължения в случая са изпълнени от съда. Конкретните оплаквания на касатора, обусловили формулирането на тези въпроси, са за необсъждане на наведеното възражение за незаконосъобразност на реституционното решение на ОСЗ в полза на праводателите на ищеца и както и за необсъждане на показанията на разпитаните свидетели относно наличието на сграда, завършена до покрив. По отношение на възраженията - съдът изрично е посочил защо няма да разглежда доводите за материална незаконосъобразност на решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а именно поради това, че ответникът не противопоставя права върху имота отпреди кооперирането на земята, а се позовава на трансформиране на право на ползване в право на собственост. В тази насока са разясненията в посоченото от съда тълкувателно решение. Наред с това /за пълнота/, съдът е приел, че възражението е преклудирано като несвоевременно предявено, а и че не е в интерес на ответника по иска - въззивник в производството пред Благоевградски окръжен съд. Относно свидетелските показания - съдът не е отказал да ги обсъди, а е приел, че не може да им даде вяра, защото са в разрез с удостовереното в официален документ. Свидетелите П. и Ч. твърдят, че сградата е завършена до 1987г., а според констативния акт на [община], съставен в края на 1987г. сградата е до втора плоча и е запечатана. Именно това противоречие на свидетелските показания с официалния документ е причината да не се ценят тези показания. Що се отнася до показанията на Ц. М., съдът не ги е обсъдил изрично, защото те не дават конкретна информация за завършването на постройката до покрив. Свидетелят казва, че сградата я има преди 1989г., но не уточнява дали е била напълно завършена. Освен това, той обяснява, че е бил дете в края на 80-те години, не си спомня добре и знае за тези факти от баща си Т. М.. Предвид горното следва да се приеме, че визираните правни въпроси не са от определящо значение за изхода на спора и не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Третият въпрос е за доказателствените средства, с които се установява наличието на сграда в имот, предоставен за ползване, моментът на построяването й и по-конкретно за допустимостта на свидетелски показания за тези обстоятелства. Въпросът също не е разрешен от въззивния съд и не е от значение за изхода на спора. Съдът не е приел, че гласните доказателства са недопустимо доказателствено средство, а при преценката им в съвкупност с писмените такива, е счел, че не са достоверни и затова не ги е кредитирал. Въпросът: към кой момент най-късно следва да бъде предоставено ползването на земята на основание ПМС № 4/1988г. и ПМС № 26/1987г. и към кой момент следва да бъде заплатена стойността на земята по сметка на общината, за да възникне право на собственост по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, касаторът поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първата част на въпроса /относно момента на предоставяне на правото на ползване/ не е релевантна, защото съдът изрично е посочил, че само първоначалната редакция на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, до измененията в ДВ бр. 59/1995г., изисква правото на ползване да е предоставено до 17.08.1989г. С оглед на последвалото изменение, в което такъв срок не съществува, съдът не е формирал извод, че касаторът не може да придобие право на собственост поради късно предоставяне на правото на ползване. Досежно втората част на въпроса /за срока за заплащане на земята/ съдът действително е приел, че извършеното от касатора плащане на 23.02.1996г. е извън предвидения по тогава действащата редакция на § 4а, ал.1 срок 30.09.1994г., без да съобрази, че с последващите изменения на закона срокът за плащане е три месеца от оценката, както и че е предвиден краен срок за подаване на заявление за изкупуване до 31.01.1998г. Тези мотиви на съда обаче не са решаващи за изхода на спора; такъв е изводът, че сградата не е била завършена към 01.03.1991г. Поради това касационно обжалване по въпроса за неспазването на срока за плащане на земята не следва да се допуска. Последният въпрос е за задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол при релевирано възражение за нищожност на решението за възстановяване на собствеността от страна на ответник, който не е участвал в административното производство. Съдът не се е отклонил от посочената от касатора съдебна практика, включително Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 2/1991г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 6/ 2006г. на ОСГК, както и Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК /последното е пряко приложимо към настоящия случай/. Съдът не е приел, че е недопустимо ответникът като трето лице спрямо административното производство да въвежда възражение срещу валидността на решението на ОСЗ, от което произтичат правата на ищеца. В случая съдът не е разгледал това възражение - за нищожност на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, защото е приел, че касаторът няма интерес от поддържането му - то би обусловило невъзможност да се реализират и претендираните от него права, които също са такива, произтичащи от ЗСПЗЗ. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 600лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.