Определение № 60335 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1890/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обжалва решение № 11 793 от 5.8.2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 10 състав, по гр.д. 5379/19 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. 11 325/17 г. за осъждането му да заплати на Т. Ц. Нешкинска сумата от 200 000 лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226 от КЗ отм, от смъртта на нейния син П. Н. Г. при пътно-транспортно произшествие на 16.10.2016 г., ведно със законната лихва от 16.10.2016 г. до окончателно изпълнение на задълженията.

Излага съображения за неправилност на въззивното решение, на основание чл. 281, т.3, пр. 1 от ГПК при приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че основно значение било отдадено на два фактора – конкретните икономически условия и минималната работна заплата. Не било отчетено, че П. е бил на 20 години, но е бил студент и нямал трудова заетост. Майката била във фактическо съжителство от 15 г със свидетеля по делото. Соченият от съда брой работни заплати бил извънредно голям. Същият отговарял приблизително на заплатите, които един човек в активна работоспособна възраст може да получи. Неправилен бил съдебният акт, защото не било определено обезщетението съобразно конкретния случай.

Излага съображения за необоснованост на съдебното решение – основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Счита, че нямало установяване при условията на пълно и главно доказване изключителни болки и страдания за ищцата. Не можело от събраните по делото доказателства да се обоснове наличие на описаните вреди.

Моли да се отмени решението, както и да му се присъдят разноски за трите инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смърт на родственик при ПТП, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството, домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП? Счита, че по този въпрос е налице противоречие със задължителната практика на ВС, ППВС 4/68 г. и трайната практика на ВКС, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. Какви са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и следва ли присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодател да съответства на вредите, които реално е претърпял родственикът – ищец? Излага съображения за нарушение на задължителното тълкуване, изразено в ППВС 4/68 г. и трайната практика, изразена в решение по т.д. 795/08 г., 2 ТО, решение по т.д. 619/11 г., 2 ТО, решение по т.д. 916/11 г., 1 ТО, решение по т.д. 2143/14 1 ТО на ВКС, решение № 224 от 22.11.2018 по т.д. 94/18 г., решение № 193 от 5.11.2018 г. по т.д. н 724/18 г. решение 6 от 7.2.2020 г. по т.д. 509/19 г., решение № 217 от 22.12.2016 г. по т.д. 3402/15 г. 2 То, решение № 51 от 10.09.2019 г. по т.д. 1101/18, 1 ТО.

Сочи и основание по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на съдебното решение.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 15.08.2020 г. Касационната жалба е подадена на 07.08.2020 г. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок.

Въззивният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226 от КЗ. Прието е, че се е състояло пътно-транспортно произшествие на първокласен път 1-3, м. Прелог, при км 158.100, управлявайки собствения си лек автомобил „Тойота, модел „Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС] в посока [населено място], Ж. Н. М. на десен завой след разклона за [населено място] поради движение с несъобразена скорост навлиза в лентата на насрещно движение и удря последователно лек автомобил „Киа каренс“, лег автомобил „Форд галакси“, като последният вследствие на удара рязко променя скоростта и посоката на движението си и в задната си част се удря в лек автомобил „Деу Нубира“, който се движи след него, а след това в дясната лента за [населено място], в неговата дясна задна част се удря в лек автомобил „Нисан Михра“. В резултат на това пътно-транспортно произшествие, пътникът на предната дясна седалка на лекия автомобил „Тойота, модел рав 4“ П. Н. Г. е починал. Внезапната смърт на П. Г. е нанесла на неговата майка Т. Нешкинска тежък удар, той бил единственият й син, загубата му е причинила болка, страдание, които не могат да бъдат преодолени. Те са имали отношения на разбирателство, любов, подкрепа. Разрушена била завинаги градената с години духовна и емоционална връзка между тях. Те били един за друг морална опора и финансова подкрепа. Споделяли били радости и болка, обич, подкрепа, уважение. Ищцата е преживяла смъртта на съпруга си, отгледала сама детето си. Смъртта на бащата създала особено силна връзка между детето и майката. Грижите и възпитанието за него са осъществявани от майката. Отношенията между детето и майка му били много близки, силно емоционални. Смъртта на детето й довело до негативни емоционални изживявания. Лишило я от възможност да закриля, да има опора и обич на старини, от смисъл на живота. Настъпили промени в нея, от общителен, сърдечен и радостен човек, станала студена и затворена. Предвид сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ въззивният съд е приел, че застрахователят отговаря за причинените неимуществени вреди на Нешкинска. С оглед съвкупната преценка на всички установени обстоятелства относно настъпилото произшествие и причинените от него неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение от застрахователя е в размер на 200 000 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва служебно само на основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Съгласно посочените норми може да се допусне касационно обжалване, ако е налице вероятност съдебното решение да бъде нищожно съобразно основанията, предвидени в чл. 270 от ГПК, така както са разяснени в задължителната и трайна практика на ВКС. При извършената служебна проверка не се установи наличието на това основание. Също така може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, когато е налице вероятност решението да е недопустимо. В случая не се установява предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК основание, тъй като са били налице всички положителни процесуални предпоставки за произнасяне на въззивния съд по същество, със съдебно решение.

Извън посочените хипотези, касационно обжалване се допуска когато касаторът е обосновал наличието на основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК и чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

В настоящия случай, съобразно посочените правни въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал наличие на основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставения първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че така поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди на майката на починалото при пътно-транспортно произшествие лице е включен в предмета на делото. Въпросът за критериите за определяне на обезщетението по справедливост съобразно изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим и в случая, е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Въззивният съд също така е посочил, че обезщетението следва да отразява икономическата конюнктура в страната, като е илюстрирал определянето на обезщетението с минималните работни заплати за страната, за да обоснове жизнения стандарт. Но така поставеният от касатора правен въпрос за определяне на финансовия принос на загиналия към семейството, като фактор за определяне на обезщетение за неимуществени вреди не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Извън предмета на делото е и въпросът за имуществените вреди, които майката на починалия е понесла. Поради това, че поставеният правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се приеме, че са налице предпоставките съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на втория поставен въпрос относно обективните факти, които следва да се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съобразно справедливостта, предвидена в чл. 52 от ЗЗД. Така формулираният правен въпрос, е включен в предмета на делото и разрешаването му от въззивния съд е обусловило и изхода на спора чрез определяне на конкретния размер на обезщетението. Но по отношение на така формулирания правен въпрос не е осъществено соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителната практика, изразена в ППВС 4/68 г. и посочените от касатора съдебни решения на ВКС, както и служебно известната на настоящия съдебен състав трайна практика на ВКС, изразена в решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. 2998/13 г. 1 ТО и решение № 172 от 11.1.2017 г. по т.д. 608/17 г., 2 ТО на ВКС. Изцяло в съответствие с тълкуването на чл. 52 от ЗЗД въззивният съд е определил всички релевантни обстоятелства, които е взел предвид и е определил размера на обезщетението. Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, както свързани с живота на увреденото лице, майка и детето й, така и обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, внезапната смърт на сина, начина на настъпване на увреждането. Отчетена е изключително младата възраст на загиналия. А също така особените и специфични отношения по отглеждането и възпитанието на починалия, единствено от неговата майка. Начинът на съвместен живот, взаимната обич и подкрепа, надеждата, опората в живота между двамата. Настъпилите последици за пострадалата, която от жизнен и весел, открит човек се е превърнала в затворен и тъжен човек, липсата на перспектива след такава загуба. Въззивният съд изцяло се е съобразил, че обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки конкретен случай и не може да има съпоставка между различни случаи. Няма обсъждане на неотносими критерии, като имуществени отношения между починалия и неговата майка. Преценена е икономическата конюнктура в страната, за да се определи конкретен размер на обезщетението, като е реферирано към минималната работна заплата. Това не означава, че съдът е изследвал финансов принос или загуба на доходи, а единствено е определил релевантните обстоятелства, които включват и икономическата конюнктура в страната, за да определи конкретния размер на обезщетението. Въззивният съд е спазил и сочената от него съдебна практика, че следва да се съобрази икономическата обстановка в страната. По отношение на другите съдебни решения, посочени от касатора, настоящият съдебен състав намира, че липсва съпоставимост на ситуациите. Не може да има съпоставка, защото както бе пояснено, за всеки конкретен случай различните обстоятелства за причинените неимуществени вреди се преценяват в тяхната съвкупност, съобразно тълкуването на закона, изразено от ВС в ППВС 4/68 г.

По отношение на сочените съдебни решения, формиращи практиката на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме наличие на противоречие, доколкото е налице разлика в случаите, както поради липсата на съпоставимост, така и поради различие във фактите, като например в годината на настъпване на пътно-транспортното произшествие, възрастта на пострадалия, различната родствена и друга връзка между увреденото лице и пострадалия, начин на извършването му.

По отношение на посоченото основание за очевидна неправилност на съдебното решение, на основание чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че соченото основание изисква наличие на особено тежък порок, който може да бъде констатиран без извършване на същинска проверка на съдебното решение, на основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК. Съдебната практика е приела, че за да е очевидно неправилно въззивното съдебно решение, трябва да са налице основанията, които от самия акт, да могат да се установят. Съдебната практика е приела, че такива основания могат да бъдат явно нарушение на закона, например приложен в обратния смисъл или извън закона, тежко нарушение на формалната логика. В случая липсват такива нарушения в обжалваното решение и не може да се приеме, че е налице основание съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. Ответникът по касационната жалба не е отправил искане за присъждане на разноски.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.