Определение № 47 от 21.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2582/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Пловдивски районен съд, с което са уважени предявените от „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум“ ООД искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдебното заседание по допускане на касационно обжалване е насрочено за 04.05.2020 г. Постъпила е молба на ищеца за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Произнасянето по така направеното искане е от компетентността на въззивния съд съгласно чл. 405, ал. 2, пр. посл. ГПК. Касационната инстанция обаче констатира, че исковото производство е образувано по искове за парични вземания, произтичащи от сключен между страните по реда на Закона за здравното осигуряване договор от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ, а именно: 17066 лв. неплатено възнаграждение за м. април 2015 г. и 4370 лв. лихва за забава за времето до предявяване на исковете. Въведената като основание на исковете сделка е сключена от ответника като регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от същия търговска дейност (оказване на медицинска помощ). Същата поради това представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, което обуславя и търговски характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това и доколкото всеки от обективно съединените искове е с цена под 20000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С тези мотиви съдът