Определение № 217 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 303/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кино Арена“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 275 от 2. 11. 2021 г. по ч. т. д. № 778/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261298 от 28. 07. 2021 г. по т. д. № 788/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от „Кино Арена“ ЕООД срещу „Л. инвест“ ООД искове за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 53, т. I-А, рег. № 10472, д. № 33 от 26. 06. 2012 г., и на договор за покупко-продажба на оборудване № 003459-02 от 18. 06. 2012 г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съдът в противоречие с процесуалните правила е приел, че ищецът е предявил искове за нищожност на процесните договори за продажба. Сочи, че преди да направи това заключение и да прекрати производството по дело, съдът е следвало да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129 ГПК, като даде на ищеца възможност да направи уточнения по исковете, приети за недопустими. Твърди, че в петитума на исковата молба липсва искане за прогласяване на нищожност. Изразява становище, че тъй като предмет на исковете е установяване несъществуването на вземания по договори за финансов лизинг, то договорите за продажба, по силата на които лизингодателят е придобил вещите, предмет на лизинговите договори, са част от правоотношението по договорите за лизинг. Поради това ищецът, частен касационен жалбоподател в настоящото производство въвел с исковата молба твърдения за нищожност на договорите за продажба, на които основал исковете си за несъществуване на вземанията по договорите за лизинг. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „I. Какъв е предметът на исковете по чл. 694 ТЗ и кога искът е допустим? Кои са индивидуализиращите спорното материално право белези, предмет на иска по чл. 694 ТЗ?; II. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? В случай, че следва да се произнесе, то допустимо ли е в производство по чл. 694 ТЗ да се преценява /по възражение на страна или служебно/ нищожността на договор, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл. 694 ТЗ?“. Твърди, че въпросите по т. I са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - определение № 706 от 23. 07. 2012 г. по т. д. № 453/2012 г., II т. о. и определение № 728 от 30. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 474/2012 г., II т. о. По отношение на въпросите по т. II частният касационен жалбоподател се позовава на произнасяне на въззивния съд по първия въпрос от тази точка в отклонение от практиката на ВКС – решение № 305 от 27. 04. 2009 г. по гр. д. № 5803/2007 г., IV г. о. и решение № 202 от 27. 02. 2015 г. по т. д. № 4123/2013 г., II т. о., а по втория твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи, че въззивното определение е очевидно неправилно. Ответникът по частната жалба „Л. инвест“ ООД е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на частната касационна жалба. Синдикът на длъжника А. К. не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Кино Арена“ ЕООД срещу „Л. инвест“ ООД искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ и чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД; искането на ищеца е за признаване за установено несъществуването на вземанията на ответника към ищеца, длъжник в несъстоятелност, произтичащи от договори за финансов лизинг №№ 003459-002/18. 06. 2012 г.и 003459 – 003/18. 06. 2012 г., които са включени в списъка на предявените приети вземания с определение на съда по несъстоятелността. Констатирал е, че ищецът е заявил и допълнителен петитум за установяване нищожността на посочените договор за лизинг, както и на договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 53/2012 г., и договор за продажба на оборудване № 003459-02/18. 06. 2012 г., като е заявил твърдения за нищожността им поради противоречие със закона – чл. 333 ТЗ, поради наличие на привидно съглашение, прикриващо договор за заем и неговото обезпечаване, на основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД и поради предварително уговаряне начина на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона – чл. 26, ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД. С оглед на горното въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд в прекратителното определение за предявени отделни искове за прогласяване нищожността на посочените договори за продажба. Посочил е, че целта на исковото производство по чл. 694, ал. 2 ТЗ е окончателно разрешаване на спора относно съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност. Изложил е становище, че предмет на исковете по чл. 694 ТЗ е съществуването или несъществуването на едно оспорено от легитимирано лице вземане, включително и обезпечеността му като част от изискваната от закона задължителна правна характеристика на оспореното вземане, от която зависи редът му на удовлетворяване, както и че всички други спорни въпроси, включително относно преюдициални спрямо главния спор правоотношения между страните, не са част от спорното материално право, поради което и не са част от предмета на иска по чл. 694 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият от формулираните в т. I от изложението на основанията за достъп до касация въпрос, който се отнася до допустимия предмет на исковете по чл. 694 ТЗ, отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил изводи на въззивния съд по спора за допустимостта на предявените искове за обявяване нищожността на процесните договори за продажба. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от частния касационен жалбоподател определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с иска по чл. 694 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност се установява, респ. отрича съществуването на оспорено предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор, съответно обезпечение или привилегия на вземането. За да извърши преценка за недопустимост на предявените от длъжника в несъстоятелност срещу ответния кредитор искове за прогласяване нищожността на оспорените договори за продажба на недвижим имот и на оборудване, въззивният съд е изходил именно от изяснения в практиката на ВКС допустим предмет на специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ. В този смисъл произнасянето на съда съответства на практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което касационното обжалване по този въпрос не може да се допусне Вторият въпрос по т. I от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на частния касационен жалбоподател относно белезите, които индивидуализират спорното материално право, предмет на иска по иска по чл. 694 ТЗ, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на настоящия процесуален спор. Частният касационен жалбоподател поставя въпроса в контекста на доводите си, че процесните договори за продажба са част от фактическия състав, пораждащ спорните материални права. Тези доводи не могат да се свържат с решаващите аргументи на съда за прекратяването на производството по делото по предявените искове за нищожност на посочените договори. Р. на въпроса не може да бъде изведена и от практиката на ВКС, на която се прави позоваване. В цитираните от жалбоподателя определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, индивидуализиращите вземането белези /юридическите факти, определящи основанието на същото, размера, респ. периода на вземането - за периодичните характер задължения/ са изяснени с оглед дължимата преценка за допустимост на иска по чл. 694 ГПК, която е предпоставена от идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производство по чл. 694 ТЗ. В случая частичното прекратяване на производството по делото не е следствие от осъществяването от съда на такава преценка. Касационното обжалване не може да се допусне и по въпросите по т. II от изложението на касатора, които също не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въведените въпроси не кореспондират с обусловилите частичното прекратяване на производството аргументи на съда относно предмета на иска по чл. 694 ТЗ, а имат отношение към произнасянето на съда в мотивите на решението по нищожността на сделки от значение за правния спор. В обжалваното въззивно определение не е отречена възможността в производството по иск по чл. 694 ГПК за установяване несъществуването на вземане съдът да извърши преценка на валидността на сделка, която е от значение за този спор. Първият въпрос не съответства и на процесуалните действия на страните, доколкото в исковата молба ищецът изрично се позовава на нищожност на договорите за лизинг, от които се извеждат спорните материални права, и на свързаните с тях договори за продажба. Освен това не са налице и предпоставките, формиращи допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27. 04. 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Няма спор в съдебната практика, че в производството по чл. 694 ТЗ длъжникът може да упражни правоизключващи вземането /материалното право/ на съответния кредитор възражения, които, ако не са преклудирани, следва да бъдат разгледани от съда. По тези съображения е изключен извод, че въведените въпроси по т. II от изложението на частния касационен жалбоподател са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, като касаторът не обосновава тезата си за очевидна неправилност на въззивното определение отделно от поставените въпроси, по които бяха изложени съображения, и от доводите за неправилност, които могат да бъдат проверени едва след допускането на касационния контрол. По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение