Определение № 1696 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2022 г.

1/ Допустимо ли е средства за извършване на и облага (вкл. предмет) от престъпления, включени в каталога на Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР, да бъдат отнемани по правен ред, който не прилага наказателното право на ЕС и не осигурява гаранциите за правата на титулярите на имуществени права, които правото на ЕС изисква?

2/ Допустимо ли е средства за извършване на и облага (вкл. предмет) от престъпления, включени в каталога на Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР, да бъдат отнемани по правен ред, който не прилага наказателното право на ЕС и не осигурява гаранциите за правата на титулярите на имуществени права, които правото на ЕС изисква под предлог, че същите имуществени права представляват едновременно „незаконно придобито имущество“ по смисъла на ЗОПДНПИ / отм./?

3/ Допустимо ли е средства за извършване на и облага (вкл. предмет) от престъпления, включени в каталога на Директива 2014/42/ЕС и Рамково решение 2005/212/ПВР, да бъдат ползвани като „незаконно придобити имуществени права“ при определяне на „значителното несъответствие“ по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ преди установяването по съдебен ред на престъпленията, дали основание за квалифицирането им като „незаконно придобити“ имуществени права? Допустимо ли е държавата да претендира многократно и кумулативно отнемане на едно и също имуществено право или неговата равностойност, като го квалифицира по различен начин според процедурата на отнемане - средство или облага от престъпление, средство и/или облага от административно нарушение, данъчно, акцизно, митническо и пр. финансово задължение по различни специални закони по времедействието на ЗОПДНПИ?

Твърди, че приемайки, че нормата на чл. 68 ЗОПДНПИ урежда оборима презумпция по отношение на парите в брой, въззивният съд е дал отговор на въпрос, който е от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона - основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Вторият въпрос на касатора, поставен в тази хипотеза, е: Може ли да се направи „тест за пропорционалност“ (съгласно решението на ЕСПЧ по делото Т. срещу България) на а/ баланса между обществения интерес и защитата правата на засегнатите лица и б/ между тежестта и последиците от правонарушението и тежестта и характера на санкцията в условията на действащия правен режим по ЗОПДНПИ/ЗПКОНПИ? Изведен е при твърдения, че законодателното елиминиране на връзката между престъпление/ противозаконно поведение и произхода на имуществото в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗКПКОНПИ, прави невъзможна преценката на съдилищата за пропорционалност на намесата в гарантираното от чл.1 на протокол № 1 ЕКПЧ.

Насрещната страна по касационната жалба и ищец по делото КПКОНПИ е подала отговор, с който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а ако такова бъде допуснато, жалбата е оспорена като неоснователна.

Постъпило е становище от Ц. Х. Г., ответник по иска на КПКОНПИ в необжалваната пред касационната инстанция част, в която заявява, че спрямо него въззивното решение е влязло в сила.

Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване приема следното:

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че въз основа на уведомление от 12.04.2016г. на Специализирана прокуратура за привличането на Ц. Ц. като обвиняем за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 22 ЗОПДНПИ /отм./, КПКОНПИ е образувала с решение № 109/21.02.2018г. производство по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки. Периодът на проверката е от 13.05.2006г. до 13.05.2016г., когато е започнала. Комисията установила нетен доход от 138 818, 75 лева и имущество в размер на 510 112,51 лева и при размер на несъответствието от 371 293, 76 лева, предявила иск за отнемане на имущество на стойност 471 064 лева, от които 20 000 пазарна стойност на идеална част от имот с № 392001 по плана за земеразделяне в землището на [населено място] и процесните суми от 47 690, 24 лева - иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр.пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; от 401 950 лева - иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр.пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; от 1197,79 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008г. - 31.12.2008г. по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк България“ АД и от 207, 97 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по кредит през 2008г. по разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД.

Въззивният съд е приел за безспорно, че е висящо наказателно производство по нохд № 537/2017г. по описа на Специализирания наказателен съд, чиито предмет са престъпленията, уведомленията за които са послужили като основание за образуване на проверката от КПКОНПИ. Те са по чл. 321, ал.3 НК, по чл. 302, т.1 НК и по чл. 253, ал.5 вр. с ал.4, вр. с ал. 2 т.3 НК. Последните, тези с квалификация по чл. 253 НК, са за това, че: 1/ Ц. е държал парична сума на обща стойност 47 647 лева, за която е знаел, че е придобита чрез престъпна дейност, в жилище на [улица], София, където живеел на семейни начала с М. Г. и откъдето тази парична сума е иззета и 2/ Ц. е държал парична сума от 401 950 лева, за която е знаел, че е придобита чрез престъпление, на адрес в [населено място], [улица], където е регистриран постоянния му адрес за периода 2013г.- .31.03.2016г. и откъдето тази сума е иззета.

Кредитирайки заключенията на изслушаните по делото икономически експертизи, въззивният съд е приел, че за проверявания период размера на законоустановените доходи, приходи и източници от финансиране е 256 788, 20 лева, като в тях не следва да се включват приходи от производство на тютюн за 2004г. и 2005г. в размер на 5956,80 лева, които са извън проверявания период; приходи от участие в „игри на късмета“, тъй като не се установява, че именно ответникът е участвал в тези игри и нему са изплатени печалбите от тях; и приходи от дарения и заеми, на обща стойност 113 800 лева (62 000 лева плюс 51 800 лева), тъй като договорите за тях нямат достоверна дата, а относимите за тези обстоятелства свидетелските показания не следва да се кредитират, поради заинтересованост на свидетелите и противоречие в показанията на двама от тях.

Кредитирайки основното заключение на икономическата експертиза, съдът е приел, че нетният доход по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗОПДНПИ / отм./ за проверявания период е в размер на 180 536, 38 лева, а стойността на имуществото по смисъла на §1 т.1 ДР ЗОПДНПИ - 510 128, 66 лева. В него се включват и двете иззети като веществени доказателства парични средства - 47 647 лева и 401 950 лева. За неоснователно е счетено възражението на ответника, че сумата от 401 950 лева, иззета като веществено доказателство с протокол от 31.03.2016г., не е част от патримониума му, тъй като не е била придобита или държана от него, и е иззета без негово присъствие от имот, който не е негов, не е регистриран на адреса му и не се обитава от него. Този си извод въззивният съд е обосновал с приетото, че протоколите за претърсване и изземване са годни доказателствени средства в гражданския процес относно размера на иззетите суми и къде са намерени, а тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелски показания, дадени в досъдебното производство, както и с факта, че адресът, от който са иззети парите, е регистриран като постоянен за ответника Ц. Ц. в периода 22.01.2013г. - 16.12.2016г. При тези данни въззивният съд е счел, че ответникът Ц. не е оборил презумпцията по чл. 68 от ЗОПДНПИ /отм./, поради което следва да се приеме, че иззетите средства принадлежат именно нему.

Отново кредитирайки заключението на в.л. по СИЕ, въззивният съд е приел, че несъответствието между нетния доход и имуществото на ответника, включващо иззетите суми и погасителните вноски, възлиза на 329 592, 48 лева и е значително по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.

При така приетото, въззивният съд е счел иска за отнемане на имущество, формирано от иззетите като веществени доказателства парични средства и изплатените погасителни вноски, за основателен.

Доводите на ответника за недопустимост на производството и на решението на първата инстанция са приети за неоснователни по следните съображения:

1/Ищецът има право на иск, тъй като съгласно решение на СЕС от 19.03.2020г. по дело №С-234/2018г., правото на ЕС допуска правна уредба на държава членка, съгласно която националната юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи от установяване на престъпление или от осъждане за престъпление, а съгласно решение на СЕС от 28.10.2021г. по дело № С-319/2019г., Директива № 2014/42 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяване на едно или няколко престъпления.

2/Исковата молба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, както и на специфичните изисквания да са посочени обстоятелства във връзка с надлежното сезиране на КПКОНПИ и акта на директора за образуване на производството; видът и стойността на придобитото през изследвания период имущество; обстоятелствата, от които произтича твърдяното наличие на значително несъответствие и др. Нарушенията на комисията на правото на защита на проверявания в хода на административното производство не влияят върху правото й да предяви иск и не накърняват правата му, за спазването на които гаранция е исковото производство, където тези нарушения следва да бъдат отстранени.

С нарочно определение - №29 /19.01.2021г., въззивният съд е отказал да спре производството по делото до приключване на наказателното производство срещу ответника Ц., позовавайки се на разпоредбата на

чл. 2 ЗОПДНПИ /отм./ и тази на чл. 5, ал.2 ЗПКОНПИ.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.

С оглед приетото от въззивния съд и предвид изрично поставения от касатора въпрос за допустимостта на въззивното решение при наличие на висящ преюдициален наказателноправен спор, според настоящата инстанция съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо с оглед разрешението по т.1 на ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се допусне касационното му обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл.2-ро ГПК. Съображенията са следните:

Според посоченото разрешение на ТР № 1/2017г. ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/ 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, спирането на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, която е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Връзката на преюдициалност се преценява от съда въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай, като в процесния такива са следните: 1/ Паричните суми от 47 647 лева и 401 950 лева, са отнети по предявения от КПКОНПИ граждански иск като налична част от имуществото на Ц.; 2/ Тези две суми са също така предмет на престъпления по чл. 253, ал.2 НК, в извършване на които настоящият ответник е обвинен, а наказателното производство срещу него е висящо в съдебната му фаза; 3/ Тези две суми са иззети като веществени доказателства по наказателното производство от имот, „обитаван“ от ответника и от имот на адрес в [населено място] преди крайния момент на периода на проверката на КПКОНПИ; 4/ От обективна страна формата на изпълнителното деяние за престъпленията по чл. 253, ал.2 НК, за които е обвинен Ц., е „държане на имущество“, а съгласно чл. 253, ал. 6 НК предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

По останалите поставени от касатора въпроси във връзка с допустимостта на атакувания акт, съдът ще вземе отношение при обсъждане на оплакванията по касационната жалба.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса за обжалване с определение на първоинстанционния съд №276/11.02.2020г.( лист 23 от делото на АС Велико Търново)