Определение № 3074 от 31.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „САРТЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу определение № 2539/21.08.2025г., постановено по т.д. № 1018/2025г. на ВКС, 2 т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Сартен България“ ЕООД срещу определение № 84 от 07.04.2025 г. по в.ч.т.д. № 56/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С него е потвърдено разпореждане № 111/24.02.2025 г. по ч.т.д. № 29/2022 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да му бъде издаден официално заверен препис от издадената европейска заповед за плащане с отбелязване, че е влязла в сила - формуляр Д и формуляр Ж по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че в случая е приложима към производството разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, препращаща към чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, и предвид претендираните суми касационно обжалване е недопустимо. Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл. 627, ал.2 ГПК препраща към чл. 623, ал. 6 ГПК, която предвижда триинстанционно обжалване на постановените по този ред актове. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 12, б.“в“ от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, когато е подадено възражение, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата – членка по произход, в съответствие с правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът не е поискал производството да бъде прекратено изрично. Поддържа, че в ГПК е създадена самостоятелна Глава Петдесет и осма „Изпълнение въз основа на Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. В случая не било налице обжалване на акт в исково производство, а на разпореждане по искане за предоставяне на формуляр Д и формуляр Ж, поради което счита, че изводът на ВКС за приложимост на чл. 274, ал. 4 ГПК не може да бъде съобразен. По изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество по подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение, състав на ВКС, Второ т.о., е оставил без разглеждане частната касационна жалба на „Сартен България“ ЕООД срещу определение № 84 от 07.04.2025 г. по в.ч.т.д. № 56/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 111/24.02.2025 г. по ч.т.д. № 29/2022 г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна по чл. 253 ГПК на разпореждане № 377 от 14.09.2022 г. по ч.т.д. № 29/2022 г. на Плевенски окръжен съд, е оставена без уважение молбата на касатора да му бъде издаден официално заверен препис от европейска заповед за плащане с отбелязване, че е влязла в сила - формуляр Д и формуляр Ж по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане и е насочен молителя да поиска издаване на изпълнителен лист. Съдът е приел, че образуваното дело е търговско, тъй като касае издаването на европейска заповед за плащане (формуляр Д) и декларация за изпълнимост (формуляр Ж) по отношение на 23 търговски продажби, оформени с отделни фактури, съгласно които „Сартен България“ ЕООД е продавал на „Восток Логистикс“ ЕООД метален амбалаж, всяка от които е на стойност под 20 000 лв. Съставът на ВКС, 2 т.о., в обжалваното определение е приел, че неколкократно в исковата молба е посочено, че между страните са налице трайни търговски отношения, но претенцията се основава на отделни търговски продажби, обективирани в отделни фактури, опаковъчни листове и международни товарителници към тях, каквито са издавани „за всяка една отделна продажба“. ВКС е приел, че съгласно чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, на който се основава искането, всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в него, се регулират от националното законодателство. С оглед липсата на друга уредба, съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, препращаща към чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.), съгласно която са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В атакуваното определение съставът на ВКС е счел, че разпоредбата на чл. 627, ал. 2 ГПК, препращаща към тази на чл. 623, ал. 6 ГПК, на свой ред предвиждаща триинстанционно обжалване на постановените по този ред съдебни актове, е за случаите на издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, издадена в друга държава – член на ЕС, и е неприложима. С тези мотиви съставът на 2 т.о. на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството, образувано по нея. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена срещу определение, с което друг състав на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба, т.е. налице е преграждащ акт. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 подаденото в срока по чл. 16, параграф 2 възражение от длъжника приключва специалното производство по европейската заповед за плащане. Тя не поражда правни последици, а представените по издаването й документи се изпращат на компетентния съд, който по реда на исковото производство разглежда гражданско-правния спор за осъждане на ответника да плати сумата, посочена във Формуляр А. Същото постановява и разпоредбата на чл.626 ГПК. Чл. 17, § 1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. не само определя компетентния по исковото производство съд след издадена европейска заповед за плащане и подадено възражение срещу нея - съда на държавата - членка по произход, но и сочи реда, по който то се развива - а именно редовното гражданско производство, като съгласно чл. 17, § 2 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. прехвърлянето към гражданското производство по см. на § 1 се регулира от правото на държавата- членка по произход ( и това е ГПК). Следователно в развилото се след подаване на възражението по чл. 16, § 1 от Регламента исково производство приложение намират разпоредбите на ГПК, включително и тези регулиращи касационното обжалване, т.е. чл. 280 ГПК, като общи за всеки исков процес. Разпоредбата на чл. 12 от Регламента, на която се позовава жалбоподателят не постановява нещо различно. Не са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 627, ал. 2 ГПК, глава 58 на ГПК, „Изпълнение въз основа на европейска заповед“, която препраща към чл. 623, ал. 6 ГПК, предвиждаща триинстанционно обжалване на постановените по този ред съдебни актове / по допускането на изпълнение/, която е приложима за случаите на издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, издадена в друга държава – член на ЕС, а не след развило се исково производство. С оглед горното не е налице друг специален ред и са приложими правилата на общия исков процес по ГПК, включително и относно обжалваемостта на актовете. Законосъобразен е изводът на състава на ВКС, че с оглед сочените отделни търговски продажби, всяка от които е за сума под 20 000 лв., се касае за търговски спор и с оглед цената на исковете касационно обжалване е недопустимо. Обжалваното определение се явява в съответствие с практиката на ВКС за разграничаване на гражданските и търговски дела при преценка необжалваемостта на постановени по тях актове, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложените мотиви, частната жалба е неоснователна.